Определение № 137 от 16.02.2021, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Перник , 15.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20211700500075 по описа за 2021 година

Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, представлявано от управителя И. Ш., чрез пълномощника юрисконсулт В. Г., против Разпореждане № 266682 от 27.11.2020 г. по ч.гр.дело № 6253 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е отхвърлено заявление № ***/26.11.2020 г., подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против П. С. Д. от гр. Б. , за сумата от 291,60 лева - възнаграждение по договор от 04.02.2019 г. за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит № *** от 04.02.2019 г., сумата от 65,75 лева - такса за административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита и 154,97лв. – обезщетение за забава по договора за поръчителства /формулирано на други места, като дължима законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 11. 03. 2019г. до 17. 09. 2020г.лв. или формулирано на други места като наказателна лихва по договора за поръчителство/.

Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в обжалваната му част. Твърди, че между жалбоподателя, като поръчител, и длъжника П. С. Д. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, като сочи, че при подаване на заявлението за кредит по електронен път длъжникът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция или друг вид обезпечение, но сам е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор за кредит чрез поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД. Поддържа се, че договорът за предоставяне на 1 поръчителство се сключва единствено по желание на кредитополучателя и стои извън кредитното правоотношение, сключен е след договора за кредит и по своята същност представлява възмезден договор за поръчка. В тази връзка се навеждат доводи, че възнаграждението по договор за поръчителство не е за допълнителни услуги, свързани с кредита, поради което жалбоподателят счита, че същото не се включва в размера на главницата по кредита. Изложени са и съображения, че сключвайки договора за поръчителство, жалбоподателят е изпълнил дължимата по него престация и се е задължил солидарно с длъжника да отговаря за задълженията му по кредита, като се сочи, че възнаграждението на поръчителя е обвързано от поемането му на дълга.

Досежно сумата за административни разноски по договора за кредит се посочва, че не попада в обхвата на забраната по чл. 33 ЗПК, тъй като не е такса за усвояване и управление на кредита. Посочва се, че претенцията е формирана от извършените разходи от „Кредисимо“ ЕАД за извънсъдебно събиране на дълга, като към частната жалба е представен съставен за тях Протокол № ***/20.13.2020 г. за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просочени вземания от П. С. Д.. Счита, че изводът на ПРС за неравноправност на клаузите за наказателна лихва за забава по договор за поръчителство, са неправилни, тъй като тази клауза е уговорена в раздел Х, чл.2 от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, предвиденият размер е съобразен с разпоредбите на чл.33, ал.2 от Закона за потребителския кредит. Поради изложените съображения жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде издадена заповед за изпълнение против Т. К. Т. за сумите, посочени по - горе. Претендира и разноски за държавна такса по частната жалба.

Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично неоснователна по следните съображения:

Производството по ч. гр. дело № 06253 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по заявление по чл. 410 ГПК с № 14255/22.10.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД срещу П.

С. Д. от гр. Б. за заплащане на следните суми:

1. сумата от 2500 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** от 03.08.2019 г.

2. сумата от 65,75 лева, представляваща административни разноски за извънсъдебно събиране на вземанията по същия договор.

3. сумата от 291,60 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 04. 02. 2019г.;

4. сумата от 1140,91 лева, представляваща дължима се договорна лихва по 2 договора за потребителски кредит за периода от 04.02.2019 г. до 10.02.2021 г.;

5. сумата от 223,81 лева, представляваща законна лихва по договора за потребителски кредит за периода от 11.03.2019 г. до 17.09.2020 г.;

6. сумата от 154,97 лева, представляваща лихва за периода от 11. 03. 2019г. до 17.

09. 2020г., формулирана в други заявления като законна лихва за забава или като наказателна лихва за забава/ по договора за предоставяне на поръчителство;

7. ведно със законната лихва върху главницата от 2500лв от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

С Разпореждане № 266682 от 27.11.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 2500 лева, представляваща главница по договора за потребителски кредит, 1140,91 лева, представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 04.02.2019 г. до 10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2500лв. от подаване на заявлението до окончателното изплащане, 223,81лв. – лихва за забава за периода от 11. 03.

2019г. до 17. 09. 2020г. както и за сумите от 77,30 лева - държавна такса за заповедното производство, и 40,15 лева - юрисконсултско възнаграждение, но е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 291,60лева - възнаграждение по договор от 04.02.2019 г. за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит № *** от 04.02.2019 г., сумата от 65,75 лева - такса за административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита и сумата от 154,97лв., представляваща лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода 11. 03. 2019г. до 17. 09. 2020г. /законна лихва за забава или наказателна лихва по договора за поръчителство/.

За да отхвърли заявлението в тази част, ПРС е приел, че искането се основава на неравноправни клаузи в договора, сключен с длъжника, в качеството му на потребител.

Счел е, че с претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално прикрити разходи по кредита, с които би се стигнало до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Приел е също така, че клаузата начисляване на административни разноски и такси за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК, че с нея се цели въвеждане на допълнителни плащания, поради което е нищожна. Посочил е още, че срещу това възнаграждение не се дължи никакво поведение, а точно обратното - изискуемостта на вземането на кредитора следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава, поради което е направил извод, че е налице клауза за неустойка за забава. По отношение претендираната сума от 154,97лв. – лихва /законна лихва за забава или наказателна лихва/ по договора за поръчителство за периода от 11.03.2019г. до 17.09.2020г. ПРС е приел, че клаузите за неустойка за неизпълнение на задължения по договора за кредит и за такси за административни разходи 3 за извънсъдебно събиране на кредита са нищожни, тъй като с уговарянето им се цели заобикаляне на ограничението по чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Районният съд е счел също така, че неустойката в посочения размер се явява несъответна на очакваните от неизпълнението на задължението вреди, поради което по своя характер е единствено санкционна.

От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на 291,60 лева се претендира от заявителя „Ай Тръст“ ЕООД въз основа на сключен между страните на 04.02.2019 г. договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на длъжника П. С. Д. като кредитополучател по договор за потребителски кредит № *** от 04.02.2019 г., по силата на който е получил потребителски кредит в размер на 2500 лева от кредитора “Кредисимо” ЕАД. В т. 12 от заявлението е посочено още, длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, че вземането на “Кредисимо” ЕАД е станало изискуемо, като на 21.09.2020 г. заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай Тръст” ЕООД в качеството му на поръчител, отговарящ солидарно с длъжника пред заемодателя, а поръчителят от своя страна на основание чл. 3, ал. 2 от договора за поръчителство е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми. Твърди се също, че в указания срок на 24.09.2020 г. поръчителят заплатил на заемодателя всички дължими от длъжника суми, като на 25. 09. 2020г. уведомил длъжника за извършеното плащане, както и за встъпване от поръчителя в правата на кредитора, включително и за дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, които суми са описани в т. 9 от заявлението. Поради това заявителят, в качеството му на поръчител, встъпил в правата на първоначалния кредитор, е поискал издаване на заповед за изпълнение и за административни разноски в размер на 65,75 лева за извънсъдебно събиране на вземанията по договора, които суми претендира, че е заплатил в полза на “Кредисимо” ЕАД.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 65,75 лева - такса за административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит, настоящият съдебен състав намира, че предвид описанието в т. 12 от заявлението, уговорката за такава такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност. Следва да се посочи, че извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал.

1 ЗПК. Поради това претендирането му от потребителя противоречи и на забраната на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.

Досежно претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство според индивидуализацията на това вземане в размер на 291,60 лева, съдържаща се в т. 12 от 4 заявлението и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по силата на договор за поръчителство от 04.02.2019 г. той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния по сключения на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за кредит. Видно от представеното към заявлението по чл. 410 ГПК Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 2500 лева за срок от 24 месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 107,09 лева месечно за срока на договора за кредит или общо 2570,16 лева. От формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител и е сключил договор за поръчителство в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, то срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа от предоставяне на обезпечението. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит се разглежда и одобрява в 14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане и одобряване на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.