Разпореждане № 6633 от 12.03.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6633 гр. София, 12.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Гражданско дело № 20241100106659 по описа за 2024 година

, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 6659 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.640 ГПК вр. чл. 636 и чл. 637 ГПК, вр. чл. 23, във вр. чл. 26 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (обн. ДВ. бр. 15 от 16.02.2007 г.).

Предявен е от А. Т. Ч., ЕГН **********, баща на децата И.А.Ч., ЕГН ********** и А.А.Ч., ЕГН **********, срещу А. И. Г., ЕГН ********** – дядо по майчина линия на децата, срещу Т. А. Г., ЕГН ********** - баба на децата по майчина линия, както и срещу К.

А. Г., ЕГН ********** - вуйчо на децата, иск с правна квалификация чл. 23, във вр. чл. 26 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (обн. ДВ. бр. 15 от 16.02.2007 г.) – за признаване и допускане на изпълнение на територията на Република България на Окончателно постановление, постановено от съдия Шанкс в закрито заседание проведено на 1.09.2022 г., в съответствие с указанията за дистанционно провеждани заседания, постановено от Семеен съд, заседаващ в град Челмсфорд, Великобритания, по дела №СМ21Р91703 и №СМ2191572, съобразно Закона за децата на Великобритания от 1989 г., обективиращо постигнатото споразумение между бащата-ищец и ответниците /бабата, дядото и вуйчото по майчина линия/ относно следните въпроси:

1. Постановление относно това, с кого ще живеят децата: постановено е, че децата ще живеят с бабата и дядото по майчина линия и със своя вуйчо, както и че за да се избегне съмнение, въз основа на това постановление за това, с кого ще живеят децата, постановено в тяхна полза, бабата и дядото по майчина линия и вуйчото упражняват родителските права спрямо децата. Бабата и дядото по майчина линия, вуйчото и бащата упражняват солидарно родителските права относно децата.

2. ПОСТАНОВЛЕНИЕ относно прекарването на време с децата: Бабата и дядото по майчина линия и вуйчото трябва да гарантират, че децата прекарват време или по друг начин контактуват с бащата, както следва: а. Ваканции:

1. до половината от междусрочната ваканция през годината - контакт в 1

Обединеното кралство (или по предварителна уговорка, когато момичетата са в състояние да се справят с такова пътуване до България в междусрочната ваканция);

2. конкретни дати и часове, които се уговарят по предварително писмено споразумение b.Коледна и Великденска ваканция: i. контакт в Обединеното кралство или в България; ii. Коледната и Великденската училищни ваканции се поделят поравно;

3.

Коледа и Великден да се редуват всяка година;.

4. конкретни дати и часове се уговарят с предварително писмено споразумение; c. Летни ваканции: i. контакт в Обединеното кралство или в България; ii. до една трета от лятната училищна ваканция (по презумпция две седмици), считано от лятото на 2023 г.; iii. конкретните дати и часове се договарят по предварително писмено споразумение; d. подробностите за предаването се договарят между страните, но принципът е че и двете страни се ангажират с пътуването, необходимо за осъществяване на предаването; e. бащата дава съгласието си бабата и дядото по майчина линия и/или вуйчото да пътуват с децата до/от България; f. разходите за пътуването на децата до и от България се поделят поравно между страните.

Бащата ще предостави подробна информация, включително снимки и телефонен номер за връзка, за всички места за настаняване, в които децата ще пребивават през времето, прекарано под негови грижи.

Приема се, че децата ще пътуват до България поне два пъти годишно в дългосрочен план, като се вземат предвид техните желания и чувства.

3.Непряк контакт

Видеоразговори: a. всяка седмица ще се провеждат най-малко три видеоразговори между децата и техния баща; b. датите и часовете се договарят между страните, но по презумпция разговорите се провеждат между 16,00 и 18,00 ч. и продължават до два часа в зависимост от графика и нуждите на децата (разговорите могат да продължат и по-дълго по искане на децата); c. децата могат да поискат допълнителни разговори с баща си по всяко време, за което бабата и дядото по майчина линия или вуйчото трябва да положат всички усилия същите да бъдат осъществени, когато това е практически възможно; d. бащата може да се свърже с бабата и дядото по майчина линия или с вуйчото, за да поиска допълнителни разговори, особено по специални поводи като рождени дни. Ден на бащата, Коледа, Великден и т.н. Такива обаждания се осъществяват, когато това е практически възможно за децата; e. времето за обаждане по специални поводи се определя по предварително споразумение в съответствие с желанията на децата и техните графици; f. разговори могат да се провеждат и с членове на семейството на бащата, както е уговорено по предварително писмено споразумение; и g. през времето, прекарано с бащата, децата се обаждат на бабата и дядото по майчина линия и/или на вуйчото най-малко три пъти седмично, като датите и часовете се уговарят по предварително писмено споразумение между страните и допълнителни обаждания по 2 искане на децата.

4.Контакт по пощата a. бащата и семейството по бащина линия ще поддържат непряк контакт с децата, като им изпращат писма, картички, малки подаръци, колети и/или снимки; b. бабата и дядото по майчина линия и вуйчото трябва да предоставят изпратените предмети на разположение на децата, за да ги прочетат или видят (като прочетат всички такива картички или писма на децата, ако те не могат да четат), и трябва да съхраняват предметите, за да имат децата достъп до тях, когато пожелаят.

5.Специални случаи

Специалните събития (включително рождените дни на децата, и бабата и бабата и вуйчото и на бащата, както и Денят на бащата и всеки ден, в който може да се чества паметта на майката на децата) се отбелязват от децата според направени предварително писмени договорености между страните.

6. Паспорти:

Бабата и дядото по майчина линия и/или вуйчото предоставят на бащата заверено копие от смъртния акт на майката на децата, за да може той да даде съгласието си за подновяване на паспортите на децата в българското посолство в Обединеното кралство Разходите за подновяване на паспортите и/или други документи за пътуване на децата се поделят поравно между страните.

7.Постановление относно специални въпроси:

Бащата се задължава: a. да връща децата на грижите на бабата и дядото по майчина линия или на вуйчото в края на всеки период на контакт (независимо дали в България или в Обединеното кралство); b. да даде съгласието си за подновяване на паспортите на децата на бабата и дядото по майчина линия и вуйчото в срок от седем дни от настоящото постановление; c . да подаде и изцяло да финансира заявление за получаване на заверка с Апостил от Обединеното кралство за настоящото съдебно постановление и да внесе същото в българските съдилища в срок от 14 дни от настоящото постановление; и d. да предостави на бабата и дядото по майчина линия и вуйчо доказателство, че заверката с Апостил е била успешно внесена в българските съдилища.

Бабата и дядото по майчина линия или вуйчото по майчина линия трябва да предоставят на бащата заверено копие от акта за смърт на майката на децата в седемдневен срок от настоящото постановление.

8. Разрешение за разкриване на информация:

Страните имат разрешение да оповестят настоящата заповед на училището (ата) и личния(те) лекар(и) на децата, с цел получаване на информация от бащата относно образованието, здравето и благосъстоянието на децата. Бабата и дядото по майчина линия и вуйчото имат разрешение да разкрият тази заповед на всички съответни органи в България, за да потвърдят регистрацията на тази заповед в българските съдилища и/или българските полицейски служби.

В СРОКА ПО ЧЛ. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответниците К. А. Г., Т. А. Г. и А.

И. Г., вх. № 110035/14.10.2024 г., с който заявяват че потвърждават, чрез подписите си, съгласието си с решението на Английския съд в град Челмсфорд, Обединено кралство.

Заявяват също, че нямат възражения по всички точки относно отглеждането на Изабела и Андреа Ч.и, както е постановено от съда.

3

В открито съдебно заседание, проведено на 04.03.2025 г. пред Софийски градски съд, ответникът А. И. Г. се явява лично, като пледира за уважаване на подадената молба от г-н А. Т. Ч. за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно съдебно решение – спогодба, по отношение на внучките му И.А.Ч. и А.А.Ч., постановено от Съда в град Челмсфорд, Великобритания, както и че уважава правото на А. Т. Ч. да бъде баща на тези деца и да ги вижда.

Софийският градски съд, съгласно чл. 4 от Кодекса на международното частно право, е международно компетентен да разгледа настоящото дело.

Софийският градски съд, като взе предвид приложените документи на съответния чужд език и в превод на български език, както и тези на български език, приема за установено следното:

В Окончателно постановление, постановено от съдия Шанкс в закрито заседание проведено на 1.09.2022 г., в съответствие с указанията за дистанционно провеждани заседания, постановено от Семеен съд, заседаващ в град Челмсфорд, Великобритания, по дела №СМ21Р91703 и №СМ2191572, съобразно Закона за децата на Великобритания от 1989 г., е обективирано постигнатото споразумение между бащата-ищец А. Т. Ч. на децата И.А.Ч., ЕГН ********** и А.А.Ч., ЕГН **********, и ответниците А. И. Г., ЕГН 55102554545 – дядо по майчина линия на децата, Т. А. Г., ЕГН ********** - баба на децата по майчина линия, както и К. А. Г., ЕГН ********** /баба, дядо и вуйчо по майчина линия на посочените деца/ относно въпросите, подробно посочени по-горе.

Това постановление е окончателно.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (наричана по-нататък „Конвенцията“), взетите от органите на договаряща държава мерки се признават по силата на закона във всички други договарящи държави, като според чл. 24 от Конвенцията, без да се нарушава чл. 23, ал. 1, всяко заинтересувано лице може да подаде молба до компетентните органи на договаряща държава, съобразно процедурата й, да се произнесат относно признаване или непризнаване на мярка, взета в друга договаряща държава. Чл. 26, ал. 1 от Конвенцията предвижда, че, ако мерки, взети в една договаряща държава и подлежащи на изпълнение в нея, трябва да бъдат изпълнени в друга държава, при молба от заинтересувано лице те се обявяват за изпълняеми или регистрирани с цел изпълнение в тази държава в съответствие с предвидената в законодателството й процедура. Признаването на мерките и допускането на тяхното изпълнение може да бъде отказано само по една от причините, посочени в чл. 23, ал. 2 от Конвенцията. В настоящия случай няма причина по чл. 23, ал. 2 от Конвенцията, поради която да бъде отказано признаване и допускане на изпълнение на територията на Република България на чуждестранния съдебен акт Мерките относно родителската отговорност, местоживеенето, режима на лични отношения и другите въпроси, подробно посочени погоре, относно децата И.А.Ч. и А.А.Ч. са били взети от компетентен орган по смисъла на чл.

5, ал. 1 от Конвенцията, доколкото към момента на взимането им децата са имали обичайно местопребиваване в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Действието на чуждестранното съдебно постановление в Република България е съвместимо с българския обществен ред, тъй като българското право предвижда мерки като взетите от чуждия съд (чл. 127, ал. 2 СК, чл. 59, ал. 2 СК, чл. 126 СК). В случая майката на двете деца Теодора А. Г. е починала, което е наложило уреждането на горепосочените въпроси относно децата И.А.Ч. и А.А.Ч., като двете деца продължават да живеят в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, а изискването по чл. 23, ал. 2, буква „f“ от Конвенцията няма приложение в случая. Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.