Решение № 18621 от 16.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18621 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110101505 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.

Х. С., с която са предявени следните осъдителни искове: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата от 593.94 лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „З.н п.“, блок ..., вх. Б, ет..., за периода 01.05.2021г.– 30.04.2024г., както и за сумата от 65.28 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2025г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане за сумата от 67.32 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.– 21.11.2024г., както и за сумата от 11.37 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-21.11.2024г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството им на потребител на топлинна енергия за този период и имот като собственик на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство от майка му И. В. С. и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр.

1

София, ж.к. „З. п.“, блок..., вх. Б, ет. .., като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо“ ЕАД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в забава. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице. Претендира разноски.

Ответникът В. Х. С. чрез назначения особен представител – адв. П., подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковете с довода, че ответникът няма качеството на потребител. Заявява, че за да бъде ответника клиент на топлинна енергия е необходимо решение на ОС на ЕС на жилищната кооперация, където се намира топлоснабдения имот, въз основа на което да се сключи договор с ищеца. Сочи, че представения договор е в копие, поради което и след като не е представен оригинал, поради което и не може да се направи извод, че има валидно сключен договор, респ. че ФДР има право и задължение да извършва дялово разпределение. Възразява, че такъв договор следва да се сключва при всяка промяна в правноорганизационната форма и наименованието на дружеството. Моли ищецът да бъде задължен да представи в оригинал договора, сключен между него и ФДР – от една страна, и между ЕС и ФДР – от друга. Оспорва начислените суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия с довод, че посоченото количество не е реално доставено и разходвано, както и с довод, че не са правени реални отчети, ерго, че сумите не отговарят на действително разходваната топлинна енергия. Оспорва съдържанието на представените с исковата молба фактури и съобщения към тях с довод, че не са изчислени на база реално измерване на потреблението, че има начислена топлинна енергия за месеци, в които има използване само на БГВ. Сочи, че това са частни документи, които не доказват стойността на топлинната енергия и моли ако такава се дължи, то тя да бъде съобразена със стойността на реално разходената. Възразява, че методиката за дялово разпределение на топлинна енергия е отменена с решение № 4777 от 13.04.2018г. на ВАС по адм. дело № 1372/2016г., както и че са отменени разпоредби от методиката с решение № 8294 от 26.06.2020г. на ВАС по адм. дело № 14350/2019г. Възразява, че липсват доказателства за метеорологична проверка на общия топломер в абонатната станция и как е измервал общото количество потребена топлинна енергия. Възразява, че вземането е погасено по давност. При тези съображения моли за отхвърляне на исковете. Прави доказателствени искания.

Конституираното трето лице-помагач „Нелбо“ АД представя изисканите документи.

2

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици от 04.04.2002г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к. З. п., ул. С., блок .., вх. А, Б, В, на което е взето решение за сключване на договор с „Нелбо Инженеринг“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Нелбо Инженеринг“ ООД договор от 17.04.2025г. Видно от служебно извършената справка в Търговски регистър, ФДР е с променена правноорганизационна форма и наименование – „Нелбо“ АД.

Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Нелбо“ АД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Нелбо“ АД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.

Топлинната енергия за отопление е разпределяна с 1 брой щранг-лира с мощност 760Вт с коефициент 0.38. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана за 2023г. съгласно отчет на 0.4 кум.м. топла вода. Количествата ТЕ за подгряване на битова вода са начислени по т.5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването в зависимост от пълния отопляем обем – 142 куб.м. и този на ЕС – 7668 куб.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 806.21 лева, от които 803.21 лева за отопление и сградна инсталация и 2.88 лева за битово горещо водоснабдяване. След изравнителните сметки, вземането за главница топлинна енергия възлиза на 850.14 лева – или сума по-голяма от претендираната.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е 3 използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Приложена по делото е декларация от това лице И. В. С., адресирана до ищеца, с искане да бъде включено отоплението в жилище - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. З. п., блок .., както и да се ползва топла вода за 1 брой потребител. Декларацията е подадена на 08.08.1994г.

Извежда се от протокол от 05.04.2000г. по гр.д. № 7570/1998г. по описа на Софийски окръжен съд, 52 състав – ГК, че в дял и изключителна собственост на Иванка Василева С.а е поставен апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. З. п., блок .... Акта на съда е влязъл в сила на 13.04.2002г.

Видно е от удостоверение за наследници л. 16, че И. В. Ф. е починала на 06.01.2017г. и е оставила за свой наследник сина си – ответника В. Х. С..

Налично по делото е заявление-декларация от В. Х. С., адресирано до ищеца, съдържащо искане за промяна на титуляря на партидата на апартамент №.., находящ се в гр.

София, ж.к. З. п., блок .., която да се води на негово име. Заявлението е подадено на 13.03.2017г.

Представено е удостоверение за идентичност на адреса на топлоснабдения имот, според което стария адрес ул. С. № .., блок .. и стар адрес ул. С. № ..., блок ... са идентични с настоящия адрес ж.к. З. п., блок ... с вх. А, Б и В.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и 4 приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.