Решение № 210 от 10.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Бургас, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря П. Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500259 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-02-051124/20.02.25г. на СлОС от Прокуратурата на РБ, с адрес: гр. София, бул.

“Витоша“ № 2, чрез Кр. Маринов, прокурор в ОП - Сливен, против решение № 21/13.02.2025г., допълнено с решение № 168/18.06.2025г., двете по гр.д.№ 380/24г. на СлОС в частта, с която са уважени предявените от Н. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. “И.“ № **, ет. *, ап. **, представляван от пълномощника адв. П. С.-М., съдебен адрес: гр. Б., ул. „Г. Г.“ № *, ет. *, офис * искове: за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди до размера от 2000 лв. и за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди до размера от 800лв., както и разноските по делото, съобразно уважената част от исковете. Твърди на първо място, че изложените от първоинстанционния съд мотиви са неправилни. Позовава се на липса на осъществен фактически състав по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ. Твърди, че исковете не са доказани по своето основание, понеже срещу ищеца не било повдигано обвинение и той не 1 бил привличан в качеството на обвиняем. Оспорва възприетите от СлОС решаващи изводи и моли за отмяна на решението в горните части и постановяване на ново, с което, в случай, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен - да бъде присъдена сума в размер до 100лв. за компенсиране на евентуални неимуществени вреди. Няма доказателствени искания.

Въззиваемата по тази жалба страна – Н. Д. Д., представляван от пълномощника адв. П. С.-М., я оспорва в надлежно депозирания отговор.

По делото е депозирана и втора въззивна жалба вх.№ СД-02-051649/14.03.25г. на СлОС о т Н. Д. Д., чрез пълномощника адв. П. С.-М.

Обжалва решение № 21/13.02.2025 г., допълнено с решение № 168/18.06.2025г., двете по гр.д.№ 380/24г. на СлОС в частите, с които са отхвърлени предявените от него против Прокуратурата на РБ искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за размера над 2 000 лв. до предявения размер от 4 000 лв. по отношение на иска за компенсиране на неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на 33 798 лв. Твърди неправилност, излага подробни аргументи, моли за отмяна на решението в горните части и постановяване на ново, с което исковете му бъдат изцяло уважени. Няма доказателствени искания.

Претендира разноски.

Жалбите са подадени в законоустановения срок по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и са допустими.

Предявените пред окръжния съд искове са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БОС е образувано по искова молба от Н. Д. Д. против Прокуратурата на Република България. Въззивникът-ищец твърди, че на 14.06.2023г. при управление на лек автомобил, станал участник в ПТП в гр.Котел, на ул. “Васил Левски“. При посещение на органите на ПП КАТ, 2 водачите на МПС-тата били тествани с дрегер 7510 и Дръг Чек 5000 ARJF-0012, като при проверката на ищеца уредът отчел наличие на бензодиазепини. В резултат от това в същия ден му било отнето СУМПС, съставен му бил АУАН № 342215/14.06.2023г. и образувано ДП № 193/2023г. по описа на РУ - Котел.

След взета кръвна проба се установило, че отчетеният с горните два уреда резултат е неверен и че в кръвта му няма наличие и следи от наркотично вещество. Това се установило на 09.01.2024 г., а дотогава бил лишен от право да управлява моторни превозни средства. След установяване на отрицателния резултат от кръвната проба, на 15.01.2024 г. образуваното срещу него досъдебно производство било прекратено и СУМПС - върнато.

Ищецът твърди, че през периода на висящност на производството бил под изключителен емоционален стрес. Почувствал се безпомощен, несправедливо обвинен и унизен, защото без да е употребил наркотици, уредите отчели положителен резултат. Освен горното, в семейството започнали обвинения от страна на съпругата и родителите му, които проявили недоверие към поведението му. Наред с това отнемането на СУМПС довело до финансови последици - ползване на неплатен отпуск на първото му работно място за периода от отнемане на свидетелството за правоуправление до връщането му на 15.01.2024 г. и намаляване на трудовото му възнаграждение, както и лишаването му от възможността да реализира парични бонуси при втория работодател. Твърди, че се срамувал от целия си социален кръг - семейство, роднини, приятели, колеги, работодатели, на които станало достояние случилото се.

При изложеното претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. за периода на упражнената принуда като уличено лице, както и имуществени в общ размер от 33 798 лв. - пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения по двата си трудови договора и 800 лв. разноски за платеното в досъдебното производство адвокатско възнаграждение. Моли за решение в горния смисъл. Ангажира доказателства и претендира разноски.

Исковете са надлежно оспорени с депозирания от Прокуратурата на Република България в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На първо място се твърди недопустимост на исковете, на изложени в отговора 3 основания. На следващо място се твърди неоснователност, понеже ищецът не е привлечен като обвиняем и липсва връзка между действията на ПРБ и твърдените вреди.

На следващо място се въвежда възражение за неподсъдност на исковете за обезщетение на имуществени вреди в резултат от пропуснати ползи. Въвеждат се аргументи за компетентност на административните съдилища. Моли за прекратяване на производството по делото, а в случай, че това искане не бъде уважено - за присъждане на обезщетения в минимални размери. Също ангажира доказателства.

Фактическата обстановка по делото е детайлно и коректно изяснена пред Окръжен съд - Сливен по гр.д.№ 380/2024г. на с.съд и страните нямат спорове по нея. Накратко описана, тя е следната:

На 14.06.2023 г. ищецът Д. управлявал л.а. „Шкода Октавия“ с рег.№ А 7425 HP по ул. „Васил Левски“, гр. Котел. Така претърпял ПТП с друго МПС.

Местопроизшествието било посетено от органите на ПП КАТ. Двамата водачи на МПС били проверени с „Дръг Чек“, като резултатът от проверката на ищеца бил положителен за бензодеазепини. Бил съставен АУАН № 342215/14.06.2023 г. от контролните органи за извършено нарушение на разпоредбите на чл.20 ал.2 и чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП. СУМПС на ищеца било иззето с АУАН № 342215/14.06.2023г. на мл.автоконтрольор при РУ на МВР Котел на основания по ЗДвП и ЗМВР и върнато на 15.01.2024 г., след извършена съдебнотоксикохимична експертиза № И-11804/20.12.2023г. на ВМА София, със заключение, че в резултата на проведените изследвания на предоставените биологични проби от Д. не е установено наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти. В резултат от това с Постановление от 09.01.2024 г. на Районна прокуратура - Сливен на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК „липса на извършено престъпление“ досъдебното производство било прекратено. На 15.01.2024 г. СУМПС било върнато на ищеца.

Не се спори, че през целия период на висящност на досъдебното производството на Д. не е наложена мярка за неотклонение.

При всички изложени по-горе факти и с оглед въведените от Прокуратурата на РБ възражения по исковата молба, които се поддържат и пред настоящата инстанция, Апелативен съд - Бургас дължи произнасяне на 4 първо място по спора дали са осъществени законовите условия, за да се направи обоснован извод за приложение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. І ЗОДОВ:

„Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено ….. ако лицето бъде оправдано...“

В конкретния случай няма спор, че обвинение не е повдигано и поддържано против ищеца. Въпреки това съдът се съобрази с трайно наложилата се съдебна практика на ВКС и по-конкретно Определение № 4899 от 30.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3925/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 50009 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 932/2022 г., III г. о., ГК и др., в които е възприето становище, че независимо от факта, че на лицето не е повдигнато обвинение, в случаите, в които е образувано досъдебно производство и от извършените процесуални действия може да се направи обосновано заключение, че спрямо него е налице твърдение и подозрение за извършено престъпление, е осъществена хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Настоящият случай е аналогичен.

От изложената по-горе фактическа обстановка - проведените действия на държавна принуда - незабавно изготвяне и връчване на АУАН, изземване на СУМПС и образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.343„б“, ал.3 от НК, може да се направи извод, че е бил заподозрян в извършване на престъпление и това е демонстрирано по ясен и недвусмислен начин, още повече, че на следващия ден е разпитан, макар и в качество на свидетел по ДП.

Ето защо настоящият състав споделя по реда на чл .272 ГПК извода на окръжния съд за възникнало материално право на Д. да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди.

На следващо място подлежи на обсъждане и следващото възражение на Прокуратурата на РБългария, а именно: относно подсъдността на спора за неимуществени и имуществени вреди - заплатени разноски по ДП и пропуснати ползи от трудови договори. Твърди се, че тези искове са подсъдни на административните, а не на общите граждански съдилища, по причина, че описаните в исковата молба вреди произтичат от действия на органите на 5

МВР, в рамките на административните им правомощия. За да разреши спора, настоящият апелативен състав се съобрази с трайно установената съдебна практика на ВКС, в която безпротиворечиво се приема, че независимо от факта, че свидетелството за управление на МПС на Д. е отнето по административен ред, всички извършени процесуални действия съставляват предварителни такива, срещу уличено лице, включително и „принудителните административни мерки" (ПАМ), които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не“ - Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК. В същия смисъл е и Определение № 44/26.07.2024г. по дело смесен състав № 30/2024г. на ВАС и ВКС, Смесен петчленен състав.

На основание описаното настоящият апелативен състав приема, че е компетентен да разгледа въведените с исковата молба спорове в тяхната цялост.

За да се изясни фактическата обстановка по делото и в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди, по делото са ангажирани гласни доказателства.

От разпита на св. Л. - без родство с въззивника-ищец, се установява, че делото се отразило силно негативно на Д. На първо място имало отлив на финансите му, понеже работата му била свързана с много пътувания. Д. имал **** - *******, които посещавали различни *******************, всички от тях изискващи допълнително заплащане. Почти цялата тежест за осигуряване на доходи за семейството паднала върху съпругата му и положението доста се изнервило. Д. споделил със свидетеля, че отношенията му с жена му започнали да страдат. Видимо бил много притеснен, понеже изобщо не очаквал на първо място подобен развой на събитията и на следващо – толкова продължителен. За да се справя донякъде с работа си, пътувал с тротинетка, с велосипед, с градски транспорт, което му отнемало по около 1-2 часа допълнително на ден - време, което всъщност било отнемано от семейството му.