Определение № 11919 от 25.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11919 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110106144 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на Искова молба вх. №114307/05.11.2025 г. по описа на РС- Пловдив на С. М. С. срещу „Изи финанс“ ЕООД, изпратена по подсъдност от РС-Пловдив.

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е аргументирал становище, че не се касае за потребителски спор и е направил възражение за местна подсъдност на спора, като за компетентен да разгледа делото е посочен Софийският районен съд, с оглед това, че там е седалището на дружеството.

С Определение №127/06.01.2026 г. по гр. дело №15746/2025 г. РС-Пловдив е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Софийския районен съд, приемайки, че предявеният иск не касае потребителски спор.

Ищецът е обжалвал определението пред ОС-Пловдив, който с Определение № 398/13.02.2026г. по в.ч гр. дело № 254/2026г. е отхвърлил подадената жалба, като е приел, че компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд, тъй като ищецът не търсел защита за нарушени свои права в качеството си на потребител.

Според § 13, т. 1 от ДР Закона за защита на потребителите(ЗЗП), „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Съдът, като взе предвид изложените в искова молба фактически твърдения и в отговор на искова молба, намира, че ищецът има качеството на потребител по см. на пар.13, т.12 от ЗЗП. Спорното материално право се обосновава с липсата на договор, евентуално недействителност на договор за финансова услугапотребителски кредит, сключен с ответника, съответно наличието на същия е правнорелевантен факт за неговото възникване. При това и следващата се тежест на доказване за ответното дружество, което е заявило в отговора, че предвид предмета му на дейност плащането на ищеца е на основание договор за кредит, както и че кредитодателят е този, който трябва да установи основанието за получаване на сумата, то спорът засяга правоотношение по договор за 1 потребителски кредит.

Изложеното налага извод, че компетентен да разгледа предявената искова молба е РС – Пловдив, тъй като именно в неговия съдебен район се намира настоящият адрес на ищеца, съобразно НБД „Население“ към датата на подаването й.

Подсъдността по чл. 113 от ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а от всички спорове между търговци и потребители ( в този смисъл Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на ВКС, Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г. на ВКС-П, т. о., Определение № 323/04.02.2015 г. по ч. т. д. № 3397/2014 г. на САС и др.), поради което в приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за неоснователно обогатяване, какъв е предмета на предявения осъдителен иск, отрицателните установителни искове, вкл. за нищожност на договор поради противоречие със закона, липса на съгласие, по чл. 439, ал.1 от ГПК (вж.

Определение № 272 от 28.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 797/2019 г., I т. о., Определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.дело № 2502/2019г. по описа на ВКС, Определение № 2481 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 2819/2023 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).

В правилата на чл. 121 и чл. 122 ГПК не е предвидена взаимна обусловеност между процедурите, съответно ограничаване на правомощието на получаващия делото съд на собствено основание с оглед чл. 118 ГПК да повдигне спор за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК и при наличието на постановено определение по чл. 121 ГПК. Нормата на чл. 121 ГПК касае правото на страната да оспори неблагоприятен за нея съдебен акт, а нормата на чл. 122 ГПК е с адресат съда и реализацията на правомощието му по чл. 118 ГПК. Доколкото е налице произнасяне на окръжен съд, той в крайна сметка участва в спора за подсъдност, поради което спорът за подсъдност следва да бъде решен от апелативния съд, в района на който е съдът, на който е изпратено делото, т.е. в случая от Апелативния съд в град София /арг. опр.60343/08.10.2021г.-ч.гр.д.2917/2021г.ВКС, ІІІ г.о./. Поради това и спорът за подсъдност следва да бъде повдигнат пред Апелативния съд в град София.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №6144/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

ПОВДИГА пред Софийски апелативен съд спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – Пловдив, и Окръжен съд – Пловдив, за определяне на съда, местно компетентен да разгледа и да се произнесе по Искова молба вх.

№114307/05.11.2025 г. по описа на РС- Пловдив.

Делото да се изпрати по компетентност на разрешаване на спора за подсъдността.

Софийски апелативен съд за

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2