Решение № 218 от 22.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000548 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №47/17.04.2025г., постановено по търг.д. №34/2024г. по описа на окръжен съд Пазарджик, „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, БУЛСТАТ 121446665, е осъден да заплати на П. К. Б., ЕГН **********, на основание чл.557, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. /25 564,59 евро/, претърпени от него вследствие на ПТП, настъпило на 21.12.2021г., ведно със законната лихва за забава, дължима от 19.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, по посочена банкова сметка при „Обединена Българска банка“ АД, с титуляр Д. С. Т..

ОТХВЪРЛЕН е предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 50 000лв. до р-ра на 70 000лв. /35 790,43 евро/, ведно със законната лихва за забава, дължима от 19.01.2023г. до окончателното изплащане.

„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, БУЛСТАТ 121446665 е осъден да заплати на адвокат Г. Х. - САК, на основание чл.38 от ЗАдв. сумата в р-р на 6 350лв., 1 представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, БУЛСТАТ 121446665 е осъден да заплати на П. К. Б. съдебно-деловодни разноски представляващи Д.Т. в р-р на 2 000лв. и депозити за експертизи в р-р на 200лв. по посочена банкова сметка.

П. К. Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, БУЛСТАТ 121446665 съдебно-деловодни разноски представляващи депозити за експертизи в общ р-р на 350лв.

С определение №297/10.07.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молба вх. №5332/19.05.2025г. от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”, БУЛСТАТ 121446665, депозирана чрез пълномощника - адв. А. Н., съдържаща искане за изменение на Решение №47/17.04.2025г. по т.д. №34/2024 г. на ПзОС, в частта за разноските.

С решение №9/22.01.2026г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №47/17.04.2025г., като е допълнено в диспозитива да се чете и следното: „като отхвърля претенцията за присъждане на законна лихва за забава за периода 19.10.2022г. до 18.01.2023г., като неоснователна“.

Срещу постановеното решение №47/17.04.2025г. е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – П. К. Б.. Въззивната жалба е срещу отхвърлителната част на решението. Въведено е основна оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и като последица е присъдил занижен размер обезщетение за претърпените от страната неимуществени вреди. Въведено е оплакване, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразена конкретната икономическа конюнктура в страната. Изложени са подробно съображения, коментирани са събраните в производството по делото доказателства. В тази въззивната жалба се съдържа и оплакване относно неприсъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 19.10.2022г. – датата на предявяване на доброволна претенция, до 19.01.2023г. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над присъдените 50 000лв. до сумата от 70 000лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът за законна лихва за периода от 19.10.2022г. до 2

19.01.2023г.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, подадената от П. К. Б. въззивна жалба се оспорва изцяло.

Решение №47/17.04.2025г. е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство - ГАРАНЦИОНЕН ФОНД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 35 000лв. /17 895,22 евро/ до 50 000лв. /25 564,59 евро/, ведно със съответната законна лихва. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въведено е оплакване, че в случая не са налице основания за ангажиране отговорността на ГФ, поради наличие на случайно събитие, което оплакване е в несъответствие с искането, с което е сезиран въззивният съд – да се отмени решението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 35 000лв. до присъдените 50 000лв. По отношение на претенцията за законната лихва се позовава на разпоредбата на чл.558 ал.7 от КЗ. Въведено е оплакване за нарушавана от страна на първостепенния съд на принципа на справедливостта, въведен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се твърди, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно неоснователно завишен съобразно претърпените от ищеца вреди, социалноикономическите условия на живот в страната, с практиката на съдилищата по сходни случаи. Развити са и оплаквания, свеждащи се до поддържане на релевираното в първонистанционното производство възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като жалбоподателят – ответник счита, че степента на съпричиняване от страна на пострадалия е изключително висока – повече от 50%. В този смисъл е изразено несъгласие и с възприетата от първостепенния съд липса на съпричиняване от страна на пострадалия.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна - П. К. Б., подадената от Гаранционен фонд въззивна жалба се оспорва изцяло, с насрещни доводи и твърдения.

От Гаранционен фонд е подадена частна жалба и срещу определение №297/10.07.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК. Жалбоподателят 3 счита, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна по изложените в частната жалба съображения.

С постъпилия в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна - П. К. Б., подадената от Гаранционен фонд частна жалба се оспорва изцяло. Възразява се срещу нейната допустимост, с доводи, че обжалващата страна не е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК. Евентуално се поддържа неоснователност на частната жалба.

Срещу решение №9/22.01.2026г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, е подадена въззивна жалба от ищеца - П. К. Б., като се поддържат съображенията относно началния момент, от който следва да се присъди законната лихва, развити във въззивната жалба. Иска се отмяна на това решение, като с въззивната жалба срещу основното решение се иска законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди да се присъди считано от 19.10.2022г.

По тази въззивна жалба също е постъпил отговор от насрещната страна Гаранционен фонд, с който тя се оспорва.

С въззивните жалби доказателствени искания. и постъпилите отговори не са заявени

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Подадените въззивни жалби, както и частната жалба, са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.557 ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – П. К. Б., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по 557 ал.1, т.1 от КЗ, а 4 именно: На 21.12.2021г., около 12:30ч., в гр. Пазарджик, на кръстовище от ул.

„Димчо Дебелянов“ и ул.„Пловдивска“, пешеходецът П. К. Б. се движил на пешеходна пътека, в посока от запад на изток. Пешеходната пътека е пресечена от разделителен остров. Пешеходецът преминал двете ленти за движение за идващи от ул. „Пловдивска“ и завиващи по ул. „Димчо Дебелянов“ МПС-та, преминал и лентата за идващи от ул. „Димчо Дебелянов“ и завиващи западно по ул. „Пловдивска“ МПС-та, където имало спрени автомобили преди пешеходната пътека, изчакващи пешеходеца да премине.

При преминаване на пешеходеца в лентата за движение за идващи от ул.

„Димчо Дебелянов“ и завиващи на изток по ул. „Пловдивска“, в източния край на пешеходната пътека, непосредствено до бордюра на тротоара, имало гьол с вода. Когато наближил гьола, пешеходецът променил посоката си на движение на север, за да го избегне, като останал в границите на пешеходната пътека. В този момент по ул. „Димчо Дебелянов“, се движел автомобил, който е в източната лента за движение за предприемане на десен завой по ул.

„Пловдивска“. При така създалата се ситуация траекториите на пешеходеца се пресичат и настъпва сблъсък между предната част на автомобила и лявата половина на пешеходеца. Вследствие на инцидента сериозно е пострадал пешеходецът П. Б.. Позовава се на образувано по случая ДП № ****/****г., по описа на ОД на МВР - П., съотв. пр. пр. №****/****г., по описа на РП – П., като към момента на предявяване на исковата молба наказателното производство е спряно, тъй като водачът на процесния инцидент е неустановен. След пътния инцидент пострадалият постъпва по спешност в „МБАЛ – Пазарджик“ АД. Хоспитализиран е за периода от 21.12.2021г. до 27.12.2021г. След проведени прегледи и изследвания специалистите установяват, че П. Б. е получил следните увреждания: фрактура на стилоидния израстък на лява тибия (голямопищялен глезен вляво); фрактура с дислокация на шийката на лява раменна кост. Още на същия ден на пострадалия е извършена оперативна интервенция под обща интубационна анестезия, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, с поставяне на гипсова имобилизация. На увредения горен крайник е проведена мануална репозиция, като раменната кост е фиксирана с мека имобилизация.

На 05.01.2022г. ищецът посетил съдебен лекар, който констатирал следните увреждания: кръвонасядане в областта на страничната лява част на гърдите с размер 22 х 19 см; кръвонасядане в областта на левите ребра с размери 29 х 17 5 см; кръвонасядане в лява странична поясна област с размери 17x9 см; кръвонасядане по предно-горната повърхност на лявото рамо с размери 38 х 24 см, с охлузване всред него с размери 8x3 см; кръвонасядане в областта на дясна предмишница с рамери 18 х 10 см; оточна дясна длан с окръглена рана по външната повърхност с размери 1x1 см; кръвонасядане в областта на дясната седалищна гънка на дясното бедро с размери 37 х 21 см; кръвонасядане в областта на предната и страничната срединна повърхност на дясната подбедрица с размери 18 х 13 см; травматичен оток в областта на лявото коляно с размели 6x5 см, с разкусно- котузна рана всред него с размери 1 х 0,8 см; счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост; счупване на медиален малеол на левия глезен. Възстановяването на пострадалия продължило в домашни условия при постелен режим. През първите месеци той бил обездвижен и неспособен да се обслужва и придвижва самостоятелно, което налагало близките му да са неотлъчно до него и да му помагат в ежедневните битовите и хигиенни нужди - храна, къпане, тоалет и др. Ищецът чувствал силни болки в областта на травмите, което пораждало нуждата от регулярен прием на обезболяващи медикаменти. Към момента на предявяване на исковата молба пострадалият усеща остатъчни болки в областта на счупванията, които особено се засилват при натоварване и промяна на времето. Ищецът се придвижва с накуцваща походка с левия крак и има намален обем на движения в лявото рамо. Преживеният пътен инцидент драстично рефлектирал върху психическото здраве на пострадалия.

Отговорността на Гаранционен фонд се ангажира с оглед на обстоятелството, че превозното средство, което е предизвикало настъпването на процесния пътен инцидент, е неидентифицирано и виновният водач не е бил открит. На 19.10.2022г., от името на П. Б. е подадена молба за завеждане на щета до Гаранционен фонд, с която е претендирано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него, в резултат на процесния пътен инцидент. По повод подадената молба в Гаранционен фонд е заведена Щета с №22210164/19.10.2022г. С Уведомление с изх. №24-01408/21.10.2021г., по описа на Гаранционен фонд е изискано представянето на допълнителни документи, а с Уведомление с изх. №24-01- 408/22/13.01.2023г., Гаранционен фонд е постановил отказ по искането на П. Б. за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.