Решение № 147 от 14.05.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 95/2025
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 14.05.2025
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 179,ал.2,пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20,ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 147 гр. Пловдив, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20255001000095 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх.№ 12313/17.12.2024г. от „Д О „ ЕАД против решение № 199/28.11.2024г.
,постановено по т.д.7/2024г. по описа на ОС- Хасково , с което жалбоподателят е осъден да заплати на Р. М. А., ЕГН:********** от гр.Х, ул. З.***№ * сумата от 20 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди ,както и сумата от 630 лв. обезщетение за имуществени вреди ,от настъпило на 22.11.2018г. в гр.Х., ул. Б. ******“ до **..*** пътно‐ транспортно произшествие между л.а.“О А“ с рег № ****** , управляван от Т К Т,ЕГН ********** от гр.Х., бул. Р. ******* и ищеца като пешеходец,ведно със законната лихва върху сумата от 19. 01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателят развива съображения за неправилност и материална незаконосъобразност на решението ,както и същото да е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и заявява искане същото да бъде отменено и предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен ,а евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено като се приеме процент на съпричиняване от страна на пострадалия 90 %.Претендира присъждане на 1 разноски .
Постъпил е отговор от Р. М. А. ,с който оспорва жалбата и по съображенията ,изложени в отговора ,заявява искане решението да бъде потвърдено като правилно ,ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за адв.М. Т..
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане са предявени от Р. М. А. против „Д О“ ЕАД,искове за запращане на сумата от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 630 лева имуществени вреди,претърпени от ищеца в резултат на ПТП ,настъпило на 22.11.2018 г. и причинено от водач на застрахован при ответника лек автомобил по застраховка ГОА Т К Т.
Ищецът е твърдял на 22.11.2018г. около 18.23ч в гр.Х., ул. Б. ******“ до **..*** да е станало пътно-транспортно произшествие между л.а.О А с рег № ****** , управляван от Т К Т и пешеходеца Р. М. А., който е пресичал пътното платно. Твърдял е причините за настъпване на ПТП да са били отвличане на вниманието на водача Т и ненавременната му реакция за спиране на автомобила при наличие на пресичащ пътното платно пешеходец , виновният водач да е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“" на автомобилистите при ответника със ЗП №
ВС//////////// на „Д О"АД -, валидна от 21.08.2018г до 20.08.2019г. На виновният водач Т бил съставен АУАН № ********* от 22.11.2019г.от служителите на Пътна полиция, посетили ПТП ,а в последствие било издадено и НП №****** от ******* на Н-к група към ОДМВР- Хасково,с-р ПП, против водача Т за нарушаване на чл.20,ал.2 от ЗДвП- движение с несъобразена скорост в населено място и в нощни условия и ненавременна реакция при наличие на опасност на пътя пресичащ пешеходец ,в следствие на което виновно е причинил ПТП с пострадал пешеходец, поради като на основание чл. 179,ал.2,пр. 1 от ЗДвП му е наложено съответното наказание- „глоба в максималния размер от 200лв.".
Ищецът е посочил от описаното ПТП да е претърпял телесни увреждания - разкъсно контузии рани в областта на дясната вежда и теменнослепоочно в дясно на главата, закрито счупване на трохантера /скален масив/ на дясна бедрена кост, счупване на дясна лопатка, счупване на срамната кост на таза в дясно, счупване на десния малко пищялен глезен. За тези увреждания ищецът бил лекуван в ортопедичното отделение на М - Х ,където на 2
24.11.2018г му била извършена операция-открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур, пролежал е в отделението до 03.12.2018г. и бил изписан за домашно лечение. Твърдял е около 4 месеца да е бил на легло и да не е можел да се обслужва и придвижва самостоятелно,а след това още около 10 месеца да не е можел да се придвижва нормално и да е продължил да използва помощни средства.Имплантираната метална плака не била отстранена и до настоящия момент като възстановителният процес и до момента не бил приключил . В следствие на причинените му телесни повреди ищецът е настоявал тотално да е бил нарушен обичайния му ритъм на живот, както на него така и на семейството му като и към момента продължавал да изпитва болки при влошаване на времето и при леко натоварване на десния крак и дясната ръка. В следствие на преживеният емоционален стрес скоро след инцидента ищецът започнал да има прояви на раздразнителност, тревожност, нарушен нощен сън и емоционална лабилност, а мисълта , че тези страдания ще бъдат за цял живот още повече го депресира и го карали да се чувства непълноценен.
За таза претърпените и търпени и към настоящият момент болки и страдания, ищецът е претендирал ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на
40 000лв, обезщетение за неимуществени вреди,както и такова в размер на 1 260 лв. за закупеното медицинско изделиеметална плака'.Тези обезщетения е претендирал ведно с лихвата за забава ,считано от 19.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата./ -3 години назад от датата на завеждане на иска на 19.01.2024г./ Ответникът ,от своя страна ,е оспорил исковете изцяло по основание и по размер.Оспорил е дължимостта въобще на застрахователно обезщетение доколкото е считал вината за настъпване на ПТП да е изцяло на пострадалия ;оспорил е размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. като прекомерно ;в условията на евентуалност е направил възражение за съпричиняване ,изразяващо се в неправомерното движение на ищеца по платното за движение в състояние на алкохолно опиянение и внезапното му изкачане пред автомобила като е считал, което се поддържа и във въззивната жалба ,че съпричиняването на пострадалия е в размер на 90%.Направил е възражение за изтекла погасителна давност.
Не е оспорил наличието на действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен относно л.а. „О А"срег. №*******.
Съдът ,с решението ,предмет на обжалване , на първо място е приел исковете да не са погасени по давност като е съобразил спрелите да текат давностни срокове по време на извънредното положение съобразно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
3
Приел е за установено на 22.11.2018г. около 18.20 ч в гр.Х., ул. Б.
******“ до **..*** да е осъществено ПТП чрез удар между л.а.О А с рег № ****** , управляван от Т К Т,ЕГН ********** от гр.Х., бул. Р. ******* и пешеходеца Р. М. А., ЕГН ********** от гр.Хасково.
Приел е вследствие на описаното ПТП на 22.11.2018 г. ищецът да е получил телесните увреди - счупване на дясна лопатка;счупване на дясна срамна кост на таза;счупване на дясната бедрена кост;счупване на десния външен глезен;рани в дясната половина на лицето и дясната слепоочна област като е посочил обичайните срокове за възстановяване на счупената дясна лопатка да са около три месеца,при правилно протичане на оздравителния процес,а счупванията в дясната срамна кост,дясното бедро и десния малък пищял да са причинили затруднения в движението на десния крак за срок от около 12 месеца.По отношение на получените травми е приел ищецът да е престоял в М Х АД като е приет на 23.11.2018 г. и е изписан на 03.12.2018 г.,като е опериран с условия на спешност с извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.Приел е също така ,че непосредствено след инцидента на 22.11.2018 г. ищецът да е бил тестван с дрегер като резултатът е показал 1.58 промила алкохол в кръвта.
Понататък съдът е посочил в каузалната поредица от причини ,довели до настъпването на удара и оттам на получените увреди у пострадалия ,да се преплитат действията както на водача на МПС,така и тези на пострадалото лице.Първият е забелязал пешеходеца ,който се е движил по средата на пътното платно по дължина на пътя и е следвало да предприеме аварийно спиране ,което не е сторил ,а ищецът от своя страна ,без никаква логика се е движил неправомерно по средата на пътното платно като при разминаване с автомобила рязко завил в дясно към движещия се автомобил ,където и се е осъществил удара, при което последният счупил предното стъкло на автомобила и паднал на земята.
На база установените по делото претърпени от ищеца телесни увреждания ,болките и страданията ,породени от тях ,дългият период на възстановяване ,както и обстоятелството ,че и към момента ищецът продължавал да търпи болки съдът е определил дължимо от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. ,което обаче е приел ,че следва да се редуцира предвид приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалия ,което е 50 %.
При тази мотиви е уважил исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в размер на съответно 20 000 лв. и 630 лв. ,ведно със законна лихва ,считано три години преди завеждане на делото ,а именно 19.01.2021г. ,недоволен от което решение е останал застрахователят ,който го обжалва като поддържа исковете да са изцяло погасени по давност;неправилно съдът да е приел процент съпричиняване 50 % ,както и необосновано да е определил завишен размер на обезщетението ,поради което и на основание чл.269 от ГПК това са пределите на въззивно разглеждане.
4
Няма спор между страните,че 22.11.2018г. около 18.20 ч. в гр.Х., ул. Б.
******“ до **..*** е осъществено ПТП чрез удар между л.а.О А с рег № ****** , управляван от Т К Т,ЕГН ********** от гр.Х., бул. Р. ******* ,застрахован при ответника водач по валидна застраховка ГОА ,и пешеходеца Р. М. А., ЕГН ********** от гр.Хасково,ищец по делото ,както е безспорно и ,че вследствие на описаното ПТП на 22.11.2018 г. ищецът е получил телесните увреди - счупване на дясна лопатка;счупване на дясна срамна кост на таза;счупване на дясната бедрена кост;счупване на десния външен глезен;рани в дясната половина на лицето и дясната слепоочна област.
Претендират се обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на посочените телесни увреди ,както и за имуществени вреди ,представляващи разноските за лечение. разходите за закупуване на инплант за вътрешна фиксация.
Ответникът ,тук жалбоподател, е направил възражение така предявените искове да са погасени по давност. Петгодишният давностен срок несъмнено е започнал да тече ,считано от 22.11.2018 г.и би следвало да изтече на 22.11.2023г. Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.Ш.2020 г., обнародван в Държавен вестник бр. 28/24.03.2020 г.,обаче постановява спиране на давностните срокове ,считано от 13.Ш.2020 г. до отмяната на извънредното положение , а спрелите да текат срокове по време на извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето в „Държавен вестник“ или считано от 20.05.2020 г.При това положение следва да се приеме ,че за периода 13.03.2020г.- 20.05.2020 г. ,който е 69 дни давност не е текла ,или давността в конкретния случай изтича на 31.01.2024г. , а исковете са предявени на 19.01.2024г. ,т.е. преди изтичане на петгодишната погасителна давност.
По делото като свидетел е разпитан Т Т ,водачът на лекия автомобил ,от чиито показания с установява ,че към 18 часа в деня на инцидента същият се връщал от работа ,било почти тъмно , движел се по улицата бавно ,карал на 3 скорост , с около 30 км./ч. ,забелязал пешеходеца от лявата страна ,който се движел по средата на пътя с бързи крачки