Определение № 3207 от 29.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3207 гр. Бургас, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100502038 по описа за 2025 година Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод частна жалба от Д. Н. К., ЕГН ********** от гр. *******, ж.к. „*********“ № **, вх. **, ет.**,ап. **, чрез процесуален представител адв. Любомир Цветков от БАК с адрес: град Бургас, ул. „Адам Мичкевич“ № 3, ет.1 офис 3, против Определение № 6500/19.11.2025 г., постановено по гр. д.

№ 5430/2025 г. по описа на Бургаски районен съд, с което съдът е върнал исковата молба на частния жалбоподател, като е оставил без уважение искането му за продължаване на срока за изпълнение на указанията за заплащане на държавна такса.

Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно.Сочи, че правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум. Когато съдът проверява дали искът е предявен срещу надлежния ответник, той изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Намира, че разпоредбата на чл. 228, ал.3 от ГПК, на която се е позовал БРС урежда възможността ищецът да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, като разликата между първоначалния и новия иск се състои в субектите на правото, а не в 1 правопораждащият факт и съдържанието на спорното право. Счита, че хипотезата на т.5 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС не е идентична с тази по настоящия казус, тъй като настоящото производство не е започнало със субективно съединяване на искова претенция първо срещу Й. И. Й. на осн. чл.

45 ЗЗД, а след това да е искано конституиране на застрахователя при условията на евентуално съединяване на искови претенции. Разглеждането на искането за замяна на ответника-застраховател с ответника-причинител на непозволеното увреждане се подчинява на едни и същи фактически обстоятелства – наличие на непозволено увреждане, поради което искането не е свързано с предявяване на нов иск и образуване на ново производство, за което да е необходима нова държавна такса. Сочи, че в случая не е отправено искане на осн. чл. 228, ал. 3 ГПК, а такова по чл. 228, ал. 2 ГПК, поради което счита, че постановеното от първоинстанционният съд определение е неправилно. Позовава се на чл. 101 ГПК, съгласно която разпоредба съдът има задължението служебно да следи за надлежното извършване на процесуалните действия. Насочването на иска срещу надлежния ответник според жалбоподателя не създава ново процесуално правоотношение, а така се отстраняват процесуалните пречки за развитие на процеса и разглеждане на спора по същество, поради което счита, че държавна такса не се дължи. Излага съображения.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на частните жалбоподателите намира за установено следното:

Производството по делото пред БРС е образувано по подадена от частния жалбоподател срещу ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788 иск с правно осн. чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД в общ размер на исковете – 16 989,48 лв. След постъпване на отговор на исковата молба от страна на дружеството, ищецът и частен жалбоподател с молба вх. № 37261/28.08.2025 г., е поискал от съда на осн. чл. 228, ал. 2, ал. 3 от ГПК, да конституира като ответник в производството пред БРС Й. Й., като е приложил и искова молба срещу този ответник. С разпореждане № 10264/03.09.2025 г. БРС е оставил без движение подадената от частния жалбоподател молба за конституиране на нов ответник по делото, като е поискал страната да мотивира оправен интерес от 2 искането за конституиране на нов ответник и предявяване на иск против същия във вече висящото производство или да обоснове процесуална допустимост от предявяване на нов иск срещу нов ответник по висящото производство с оглед т.5 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г.

ОСТК. С молба вх. № 39607/16.09.2025 г. частният жалбоподател е посочил, че претендира на осн. чл. 228, ал. 2 ГПК замяна на ответника ЗК „Лев Инс“ АД с нов ответник – физическо лице, поради което на осн. чл. 232 ГПК моли да бъде прието волеизявление за оттегляне на исковата претенция против дружеството и ако съдът приеме, че чл. 232 ГПК е не приложим, то моли да счете молбата за волеизявление, с което се отказва от исковата претенция срещу дружеството.

С определение № 5118/17.09.2025 г. БРС на осн. чл. 232 ГПК е прекратил производството по отношение на ЗК „Лев Инс“ АД, осъдил е частния жалбоподател да плати на дружеството сумата от 500 лева – разноски по делото и е оставил исковата молба срещу Й. Й. без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок да внесе държавна такса от 725,91 лв. С молба вх. № 42428/07.10.2025 г. е поискано от частния жалбоподател БРС да отмени разпореждането си за внасяне на нова държавна такса, като делото продължи срещу новия надлежен ответник. С разпореждане № 12042/14.10.2025 г. БРС е оставил без уважение искането за отмяна на определението на съда и отново е оставил без движение исковата молба, като е задължил страната да внесе сумата от 725,91 лв. Позовал се е на ТР № 1/23.12.2025 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г. ОСТК. С молба вх. № 48947/17.11.2025 г. Д. К. отново е поискал преразглеждане на разпореждането на БРС, с което страната е задължена да внесе държавна такса, респ. да определи нов допълнителен срок за внасянето й. Приложил е практика на съдилища. С обжалваното определение № 6500/19.11.2025 г. БРС е върнал исковата молба на частния жалбоподател и е прекратил производството по делото.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира постановеното от първоинстанционният съд определение за правилно и законосъобразно, което налага неговото потвърждаване. Първоначално претенцията е предявена срещу застрахователя, като в последствие след запознаване с отговора на дружеството, частният жалбоподател е счел, че евентуално предявения срещу дружеството иск би се оказал недопустим, тъй като страната не е уведомила застрахователя за настъпилото ПТП в срок.

3

Предявена е претенция срещу физическото лице Й. Й., като БРС неколкократно е оставил исковата молба без движение. За да постанови обжалвания резултат районният съд е счел, че в случая следва да намери приложение т. 5 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г., ОСТК, като е без значение обстоятелството, че в разглежданата хипотеза от ВКС първоначално е предявен иск срещу извършителя на деликта, а след това е предявена претенция срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“. По тази причина съдът е счел, че вторият иск по чл. 45 ЗЗД е различен не само досежно ответника, но и като правно основание, поради което въвеждането му по делото по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК, наред иска против застрахователя, е недопустимо. Прекратявайки производството срещу застрахователя БРС е счел, че е сезиран с нова претенция срещу друг ответник, поради което е изискал внасяне на нова държавна такса.

Изводите на БРС са правилни и законосъобразни. Разгледаното в мотивната част на т. 5 от тълкувателното решение, макар и в обратен порядък спрямо настоящия случай, не представлява основание да се счете, че постановките на ВКС не следва да бъдат спазвани. Това е така, тъй като независимо от това дали претенцията се предявява първо срещу извършителя, а в последствие срещу застрахователя, или обратно, правните последствия не следва да се различават. След като ищецът изначално не е предявил претенцията си в хипотеза на евентуалност срещу двамата ответници, то предявяването на иска срещу физическото лице след да стане след прекратяване на производството срещу застрахователя, както е в настоящия случай. При това положение претенцията срещу физическото лице представлява нов иск, за който се дължи държавна такса, както правилно е счел БРС. С оглед на това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6500/19.11.2025 г., постановено по гр. д. № 5430/2025 г. по описа на БРС.

4

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване препис от определението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3207 гр. Бургас, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100502038 по описа за 2025 година Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод частна жалба от Д. Н. К., ЕГН ********** от гр. *******, ж.к. „*********“ № **, вх. **, ет.**,ап. **, чрез процесуален представител адв. Любомир Цветков от БАК с адрес: град Бургас, ул. „Адам Мичкевич“ № 3, ет.1 офис 3, против Определение № 6500/19.11.2025 г., постановено по гр. д.

№ 5430/2025 г. по описа на Бургаски районен съд, с което съдът е върнал исковата молба на частния жалбоподател, като е оставил без уважение искането му за продължаване на срока за изпълнение на указанията за заплащане на държавна такса.

Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно.Сочи, че правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум. Когато съдът проверява дали искът е предявен срещу надлежния ответник, той изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Намира, че разпоредбата на чл. 228, ал.3 от ГПК, на която се е позовал БРС урежда възможността ищецът да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, като разликата между първоначалния и новия иск се състои в субектите на правото, а не в 1 правопораждащият факт и съдържанието на спорното право. Счита, че хипотезата на т.5 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС не е идентична с тази по настоящия казус, тъй като настоящото производство не е започнало със субективно съединяване на искова претенция първо срещу Й. И. Й. на осн. чл.

45 ЗЗД, а след това да е искано конституиране на застрахователя при условията на евентуално съединяване на искови претенции. Разглеждането на искането за замяна на ответника-застраховател с ответника-причинител на непозволеното увреждане се подчинява на едни и същи фактически обстоятелства – наличие на непозволено увреждане, поради което искането не е свързано с предявяване на нов иск и образуване на ново производство, за което да е необходима нова държавна такса. Сочи, че в случая не е отправено искане на осн. чл. 228, ал. 3 ГПК, а такова по чл. 228, ал. 2 ГПК, поради което счита, че постановеното от първоинстанционният съд определение е неправилно. Позовава се на чл. 101 ГПК, съгласно която разпоредба съдът има задължението служебно да следи за надлежното извършване на процесуалните действия. Насочването на иска срещу надлежния ответник според жалбоподателя не създава ново процесуално правоотношение, а така се отстраняват процесуалните пречки за развитие на процеса и разглеждане на спора по същество, поради което счита, че държавна такса не се дължи. Излага съображения.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на частните жалбоподателите намира за установено следното:

Производството по делото пред БРС е образувано по подадена от частния жалбоподател срещу ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788 иск с правно осн. чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД в общ размер на исковете – 16 989,48 лв. След постъпване на отговор на исковата молба от страна на дружеството, ищецът и частен жалбоподател с молба вх. № 37261/28.08.2025 г., е поискал от съда на осн. чл. 228, ал. 2, ал. 3 от ГПК, да конституира като ответник в производството пред БРС Й. Й., като е приложил и искова молба срещу този ответник. С разпореждане № 10264/03.09.2025 г. БРС е оставил без движение подадената от частния жалбоподател молба за конституиране на нов ответник по делото, като е поискал страната да мотивира оправен интерес от 2 искането за конституиране на нов ответник и предявяване на иск против същия във вече висящото производство или да обоснове процесуална допустимост от предявяване на нов иск срещу нов ответник по висящото производство с оглед т.5 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г.