Решение № 5364 от 20.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5364 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100503045 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 17442 от 26.10.2023 г., постановено по гр. дело № 57991/2021 г. по описа на СРС, 26-ти състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „УЕБ ЕНД АЙ ТИ СЪРВИСЕС“ ЕООД срещу „МЕДСТОМ-М“ ЕООД положителни установителни искове с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 20 988 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи вследствие неизпълнението на задължения на ответника по договор за предоставяне на услуга от 18.05.2020 г., както и за сумата от 513, 04 лв., лихва за забава върху главницата за периода 19.06.2020 г. – 14.09.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2021 г. по гр.д. № 44355/2020 г. по описа на СРС, 26 състав.

Със същото решение „УЕБ ЕНД АЙ ТИ СЪРВИСЕС“ ЕООД е осъден да заплати на „МЕДСТОМ-М“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2450 лв., представляваща разноски в производството.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца – “УЕБ ЕНД АЙ ТИ СЪРВИСЕС“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – адв. С. Н., с надлежно учредена представителна власт, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Във въззивната жалба се поддържа, че ищецът е 1 изправна страна по сключения договор за поддръжка на фейсбук страница, което обстоятелство се доказвало от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят счита, че доколкото по делото е доказан размерът на претърпяната от дружеството вреда, то предявените искове са изцяло основателни. В допълнение на това поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал следните процесуални нарушения: нарушил е правилото на чл. 145 ГПК, доколкото в исковата молба не са наведени твърдения за “печалбата“ като обуславящ елемент от стойността на вредата, като съдът е следвало по силата на служебно вмененото му задължение да изясни това обстоятелство; опорочил е процедурата по проверка на исковата молба и не е дал указания за отстраняване на нередовностите по нея, както и е нарушил правилото на чл. 146, ал. 2 ГПК, предвиждащо задължение за съда да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски.

Въззиваемият ответник – „МЕДСТОМ-М“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – адв. Л. К. с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява значително неизпълнение на договорните задължения на ищеца, което обуславя възникналото в полза на ответника право да развали едностранно договора. Наред с това счита, че не са допуснати твърдените от въззивника процесуални нарушения. Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение, като присъди направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна като напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца срещу ответника по реда на чл. 422 ГПК отрицателни установителни искове с правно основание с чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 988, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи вследствие неизпълнението на задължения на ответника по договор за предоставяне на услуга от 18.05.2020 г., и с правно 2 основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 513,04 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 19.06.2020 г. – 14.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2021 г. по гр.д. № 44355/2020 г. по описа на СРС, 26 състав.

С оглед на наведените от ищеца фактически твърдения, предявената искова молба отговаря на условията за редовност по чл. 129 ГПК, с оглед на което първоинстанционният съд е разпоредил да бъде извършена размяна на книжа чрез връчване на препис от исковата молба на ответника в съответствие с правилото на чл. 131 ГПК. Съдът е бил сезиран с искане да бъде признато за установено наличието на вземане в полза на ищеца, представляващо обезщетение за вреди под формата на пропусната полза като обстоятелството, че размерът на претендираното от ищеца обезщетение е съизмерим с размера на сумата, която ищецът счита, че е щял да получи при изпълнение на сключения между страните договор, не променя характера на заявеното от него за защита право – а именно притезание за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

В конкретния случай не е спорно, че по силата на договор за предоставяне на услуги от 18.05.2020 г., между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът, в качеството на изпълнител е поел задължение да предостави услугата „поддръжка на Фейсбук страница“, включваща подробно описани в договора дейности, срещу поето от ответника, в качеството на възложител задължение да заплати за целия период на ползване на услугата – 12 месеца сумата от 22 896, 00 лв. с ДДС, изплащането на която съгласно раздел IV. Финансови разпоредба, т. 2 от договора е уговорено да бъде ежемесечно на равни вноски, всяка от които е равна на 1908, 00 лв. с включено ДДС. Не е спорно и че ответникът е заплатил първата от дължимите вноски за периода 18.05.2020 г. – 18.06.2020 г., като с писмено изявление от 16.06.2020 г. е уведомил ищеца относно прекратяването на договорните отношения помежду им.

Спорният във въззивното производство въпрос, който очертава и предмета на въззивната проверка е относно наличието на основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника за причинени на ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи с оглед на извършеното от ответното дружество едностранно прекратяване на процесния договор.

Уважаването на предявения по реда на чл. 422 положителен установителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД предполага при условията на пълно и главно доказване, която доказателствена тежест е върху ищеца да установи, че ответникът не е изпълнил поетите по силата на възникналото между страните облигационно правоотношение задължение в качеството му на възложител, като в причинна връзка с неизпълнението на поетите задължения за ищеца са възникнали преди под формата на пропусната полза в претендирания от ищеца размер.

В тази връзка следва да се отбележи, че не е основателно наведеното от въззивника оплакване за допуснато процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 145 ГПК, доколкото при липса на констатирано противоречие в исковата молба на ищеца, първионстанционният 3 съд се е произнесъл в съответствие със заявената от ищеца искова претенция, като след преценка на събраните по делото доказателства е достигнал до решаващия си извод относно предмета на спора.

В съответствие с правилата за разпределение на доказателствена тежест първоинстанционният съд в доклада по чл. 146 ГПК е посочил фактите, които подлежат на доказване от страните по спора. В тази връзка не следва да бъде споделено наведеното от въззивника оплакване за непълнота на доклада по чл. 146 ГПК, тъй като изготвеният от първоинстанционният съд доклад по делото е в съответствие с предвидените в процесуалния закон изисквания. Докладът по делото следва да съдържа указания по чл. 146, ал. 2 ГПК само и единствено, когато страните по делото изобщо не са представили доказателства по отношение на твърдян от тях и относим към предмета на спора факт. Въпросът дали от представените доказателства се установява наличието на даден факт е по същество на спора и произнасянето по него се осъществява с крайния съдебен акт и съдът не дължи указания по чл. 146, ал. 2 ГПК. В съответствие с изложеното, настоящият състав на съда е взел отношение в определението по чл. 267, ал. 1 ГПК по направеното от въззивника доказателствено искане с оглед на наведеното от него оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение при изготвяна на доклада по делото.

В правната доктрина, както и в съдебната практика пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, като при предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, а следва да бъде доказана от ищеца в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 16.06.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС).

От представения по делото договор за услуга се установява, че поетото от ищеца задължение да предостави услугата “Поддръжка на Facebook страница“ включва: пакет „Boutique package” за 12 месеца; създаване на Фейсбук страница и настройка (ако клиентът няма вече такава); изработка на дизайн на страницата (създаване на атрактивна корица и профилна снимка); генериране на повече харесвания на страницата (с над 500 харесвания на месец); повишаване на трафика към страницата; създаване на рубрики/статии с тематика по избор на клиента; споделяне на информация като коментари, линкове, видео, новини, бъдещи промоции и събития; комуникация с аудиторията на страницата с цел засилване на ангажираността на феновете; добавяне на бутон за споделяне или харесване на страницата в корпоративния сайт на клиента; създаване на индивидуални разширения/канали; организиране на игри или томболи;

4 създаване и управление на платени реклами във Фейсбук; изработка и постване на забавни вирал мийм изображения; доклади, отчитане и измерване на статистиката на страницата във Фейсбук.

За установяване на обстоятелството дали ищецът е изпълнил поетото по силата на процесния договор задължение за предоставяне на услугата “Поддръжка на Facebook страница“ в съответствие с уговореното с ответника в производството пред СРС са приети заключенията на вещите лица по първоначална съдебно-техническа и повторна съдебнотехническа експертиза, изводите на които настоящият състав на съда възприема като обективно и компетентно дадени и кредитира с доверие.

Установява се, че към процесния период за ответника са били създадени три Фейсбук профила – Medstom Dental Clinics, Implant Dental Medstom и Ghassan Mohamed, като акаунт “Уеб Сълюшън“ е профилът, от който ищецът “Уеб енд Ай ти Сървисес“ ООД е оперирал по процесните страници. За периода от 18.05.2020 г. до 18.06.2020 г. броят на харесвания на постове, качени от “Уеб енд Ай ти Сървисес“ ООД е 39, в сравнение с 65 харесвания за постове, качени от други акаунти на “Медстом – М“ ЕООД.