Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3268 от 20.06.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6587/2023
Вид
Решение № 3268
Подписан
20.06.2023
В сила
20.06.2023
Състав
Емилия Александрова, Таня Кандилова, Катя Хасъмска

Цитирани разпоредби

  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.26 · Тарифа на НСРЗ

РЕШЕНИЕ

№ 3268 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20231100506587 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от ЗАД ОЗК З. АД – длъжник по изп.д.

№20238600400346 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№ 860, с район на действие СГС срещу разпореждане на съдебния изпълнител, обективирано в уведомление изх. № 36739 от 10.05.2023 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника да не му се възлагат разноски по изпълнителното дело, евентуално за намаляване поради прекомерност на размера на присъединеното за събиране като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнението за разликата над 200 лева до определение с атакуваното разпореждане 1330 лева и за намаляване на таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело от взискателя Р.Р., с оглед на което не са налице основания за възлагане на разноски в негова тежест, тъй като Р. не е оказала необходимото съдействие за изпълнение на паричното задължение, като въпреки отправената й покана не е предоставила банкова сметка, по която да й бъде преведено дължимото се обезщетение. Отделно от това поддържа, че адвокатския хонорар на взискателя е завишен спрямо минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно – неправилно е определена и въз основа на него пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното 1 производство, правната и фактическа сложност, както смята за неприложима в случая нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Намира, че таксата по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ също не следва да се определя при включване на адвокатското възнаграждение в материалния интерес. Иска разноските по изпълнителното дело, сторени от взискателя Р.Р. да останат в тежест на последната, а в условията на евентуалност адвокатското възнаграждение да се намали до минимума от 200 лева, а таксата по чл.26 от Тарифата да се преизчисли, като в сумата, върху която се начислява, да не се включват разноските за адвокат на взискателя. Претендира разноски.

Взискателят не е взел становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител намира жалбата за неоснователна.

Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От представеното копие на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист от 19.04.2023 г. въз основа на молба от 21.04.2023 г., подадена от адвокат – процесуален представител на взискателите М.Т.С., К.С.Г. и Р.Ю.Р.. С молбата е поискано и събирането на разноски по изпълнителното производство за авансови такси и за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 4000 лева с ДДС.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателите и адв.П.Д.К., в който е уговорено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 4000 лева, без да е посочен начина на плащането му.

Към молбата не са приложени доказателства за заплащането на договореното адвокатско възнаграждение от взискателите. Такива доказателства не са представени и допълнително. По самото изпълнително дело липсват каквито и да е данни за това взискателите действително да са заплатили адвокатско възнаграждение във връзка с образуване и представителство по изпълнителното дело.

В молбата за образуване на производството не е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия. Направено е само искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника ЗАД „ОЗК – З.“ АД, което не представлява действие по изпълнението (в този смисъл е и посоченото в мотивите към т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС), като са възложили на съдебния изпълнител извършването на всички действия по изпълнителното дело съгласно чл. 18 ЗЧСИ.

С разпореждане от 21.04.2023 г., отразено и в изготвената покана за доброволно изпълнение с изх. № 29716/21.04.2023 г. ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ, е определил разноски на взискателите по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева и 66 лева - разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в 2 размер на 5 074.27 лева.

Длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на 24.04.2023 г.

На същата дата, взискателите, чрез пълномощника си адв.К. са поискали да бъде наложен запор върху вземания на длъжника по банковите му сметки, открити в „Общинска банка“ АД. Изготвени са запорни съобщения до банката с изх.№ 29977/24.04.2023 г. и съобщение до длъжника с изх.№ 29979/24.04.2023 г.

На 24.04.2023 г. е депозирана и молба от длъжника, с приложени към нея 4 броя платежни нареждания, от които е видно, че на двама от взискателите, а именно на М.Т.С. и К.С.Г. сумите по изпълнителният лист за били изплатени преди образуване на изпълнителното дело. Извършените плащания са потвърдени от процесуалния представител на взискателите, като последният изрично е поискал събиране на сумите по изпълнителния лист, присъдени на взискателя Р.Ю.Р.. С разпореждане изх.№ 30961/26.04.2023 г. съдебният изпълнител е намалил дълга по изпълнителното дело, с оглед извършените плащания, редуцирал е приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 4000 лева на 1330 лева, а пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е намалена от 5074.27 лева на 1494.83 лева.

На 27.04.2023 г. длъжникът е депозирал възражение срещу дължимостта на адвокатското възнаграждение и таксите по изпълнителното дело, позовавайки се на кредиторово бездействие, и в условията на евентуалност – възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и неправилно изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ

Възражението е оставено без уважение с разпореждането, предмет на настоящото обжалване.

Дългът е събран въз основа на наложения запор върху банковите сметки на длъжника, видно от уведомително писмо изх.№ ЗЗСи-1015585#2/03.05.2023 г., като това е станало в срока за доброволно изпълнение.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба, становището и мотивите на ЧСИ, и прецени данните по делото, приема следното:

Възражението на жалбоподателя за недължимост на приетото адвокатското възнаграждение в размер на 1330 лева е основателно, но по различни от посочените в жалбата съображения.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако 3 е в брой – тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само действително заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.

Както към момента на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение, така и към момента на постановяване на обжалваното разпореждане от 10.05.2023 г. не е било доказано плащането на адвокатския хонорар чрез представяне на нарочен документ, нито представения договор за правна помощ и съдействие, сключен между взискателите и адв.К. има характер на разписка, доколкото в него не е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, поради което и на взискателя Р. не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение.

Поради липса на доказателства за заплатено възнаграждение от страна на взискателя в полза на процесуалния му представител е ирелевантно какви процесуални действия са извършени от представителя на взискателите, фактическа или правна сложност на изпълнителното дело и т.н.

Поради изложеното, незаконосъобразно е разпореждането от 10.05.2023 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение.

Независимо от горното, следва да се посочи по повод изложеното в мотивите на ЧСИ, че действително взискателят не може да знае предварително как ще се развие изпълнителното производство, но начинът по който то действително се е развило не може да бъде без значение за определянето на дължимите от длъжника разноски по делото и именно затова е налице възможността, след като тези обстоятелства се съобразят, разноските за адвокатско възнаграждение, ако действително такива са сторени, да бъдат намалени като прекомерни.

Затова настоящият съдебен състав приема, че на всикателя Р. не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 1330 лева, поради което обжалваното разпореждане, в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени изцяло.

Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ също са основателни. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист – при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, като настоящият състав отстъпва от противното схващане, застъпено в предходни актове. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същ характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. Макар тези разноски да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се 4 включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата.

В случая, според изпълнителния лист размерът на дълга на жалбоподателя към Р.Ю.Р. възлиза общо на 15 764.71 лева (10 000 лева главница и законна лихва към 26.04.2023 г. в размер на 5764.71 лева) , респ. общият размер на паричната сума, която подлежи на принудително събиране в производството и върху която следва да се определи пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата, възлиза на 15 764.71 лева. При това положение размерът на таксата по т. 26 от Тарифата възлиза на 1 165.88 лева или 1399.06 лева с ДДС.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане в частта, каеща таксата по чл.26 от Тарифата следва да се отмени за разликата над дължимия размер от 1 399.06 лева до 1494.83 лева.

По разноските: Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото следва да се остави без уважение. Производството цели осъществяване на съдебен контрол по отношение на действията на съдебния изпълнител и законосъобразното начисляване на разноски по изпълнението и не е в съответствие с изискванията за добросъвестно водене на делото, в производството относно разноските, да се генерират допълнителни разноски за страните.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 28416/25.05.2023 г., подадена от ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК ****, разпореждане, обективирано в уведомление изх. № 36739 от 10.05.2023 г., по изп.д. № 20238600400346 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№ 860, с район на действие СГС, в частта за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Р.Ю.Р. в размер на 1330 лева, както и в частта за разликата над 1399.06 лева с ДДС до определения размер на пропорционалната такса по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители , и вместо това ПОСТАНОВЯВА: