Определение № 736 от 19.10.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 736 гр. Габрово, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Косева

Членове:

Кремена Големанова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20264200500453 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК

200644029, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощник юрисконсулт Е. А., срещу Разпореждане № 3393 от 11.08.2026 г. по ч. гр. д. № 2269/2026 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** за вземания по договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит FL946225/22.10.2018 г. сключен между „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 и В. С. Д., вземанията по който са цедирани на заявителя.

Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и постановен в противоречие със закона и съдебната практика. Излага аргументи срещу извода на съда, че клаузата, предвиждаща начина на плащане на застрахователната премия, е неравноправна. Твърди, че сключването на застраховка е въпрос на лична преценка на кредитополучателя, а обстоятелството, че част от усвоения кредит е използван за заплащане на дължимата застрахователна премия, не променя факта, че размерът на отпуснатия кредит е 3 853 лева и върху тази сума е дължима уговорената между страните лихва. Тъй като клаузите на договорното правоотношение ясно сочат, че сключването на застраховката е само една от възможните опции, от които да избира кредитополучателя и предвид разпоредбата на § 1, т. от ЗПК, този разход не попада в дефиницията на понятието "Общ разход по кредита за потребителя".

Оспорва се извода на съда, че в договора не са посочени допусканията, при които е изчислен ГПР, което е сторено в чл. 3, ал. 10 от процесния договор. Независимо от това, дори и да бъде прието, че процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл.

23 ЗПК заявителят има право да му бъде присъдена чистата стойност на кредита, която е останала неизплатена. Излага се, че съдът е разполагал с необходимата информация, съгласно която да изчисли неизплатената чиста стойност по кредита, а именно - 3 280,65 лева или 1 496.99 евро. Поради това се прави искане въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение за търсените суми, а в условията на евентуалност - да бъде постановено постановяване издаване на заповед за изпълнение за цедираната на заявителя главница в размер на 1 336,69 евро, ведно със 1 законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в заповедното и във въззивното производство разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Окръжен съд – Габрово, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе предвид следното:

Пред заповедния съд е постъпило заявление от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД гр. София, ЕИК: 200644029, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. С. Д. от ***, ЕГН: **********, за следните суми: за 1336,69 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2026 г. до окончателното й изплащане; 617,06 евро договорна лихва за периода 23.08.2019 г. 22.10.2025 г.; 270,04 евро - мораторна лихва за периода 18.12.2024 г. 27.07.2026 г. Претендирани са и сторените във връзка с производството разноски: 37,80 евро - заплатена държавна такса и 50,00 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Вземането се претендира на основание представения договор за потребителски кредит FL 946225/22.10.2018 г. сключен между „Юробанк България“ АД и В. С. Д., по силата на който кредитодателят е отпуснал потребителски кредит в размер на 3 853 лева, а кредитополучателят го е усвоил и се е задължил да върне за срок от 7 години, като съгласно чл. 7 от договора изплащането е разсрочено на 84 анюитетни месечни погасителни вноски, включващи лихва и главница, описани в погасителния план към неразделна част от договора, с краен срок за изплащане на кредита - 22.10.2025 г. Съгласно чл. 3 от договора, кредитополучателят дължи на банката договорна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 9.350%. За референтен лихвен процент по настоящия договор се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България" АД за необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисляване на лихвата.

Съгласно чл. 1 от договора в случай че във връзка с договора за кредит кредитополучателят сключи застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставяни от "Юробанк България" АД, чиято премия е платима еднократно, страните по настоящия договор се съгласяват, че необходимата сума за заплащане на застрахователната премия е за сметка на отпуснатия кредит, като се удържа служебно от банката при усвояване на кредита, от сметката по чл. 2, ал. 1, по реда и при условията, посочени в чл. 13 по-долу.

Съгласно чл. 3, ал. 11, по договора се ползват преференциални лихвени условия, при наличието на подписано от Кредитополучателя съгласие за приемане на застраховане по Групов застрахователен договор за застраховка "Защита на плащанията" по потребителски кредити на "Юробанк България" АД, както и на Общите условия за застраховка "Защита на плащанията", с ползващо се лице Банката и със застраховател/и, посочен/и от Банката, и поддържане на застрахователното покритие по застраховка „Защита на плащанията" за срока на настоящия договор за кредит. Кредитополучателят дължи застрахователни премии, съгласно договорната документация за приемане на застраховане за застраховка „Защита на плащанията". Съгласно чл. 3, ал. 12 от договора преференциалните лихвени условия по ал.

11 са съответно отразени в размера на приложимата годишна лихва по чл. 3 ал. 1 на договора.

Представен е сертификат №. FL946225-1/2018 г. за застрахователен пакет на застрахователна програма „Защита на плащанията“ и Общи условия, по който кредитополучателят В. Д. е застрахована, а „Юробанк България“ АД е ползващо се лице.

От погасителния план към сключения договор е видно, че от предоставения на длъжника кредит е удържана застрахователна премия в размер на 352,80 лева, като тази сума е отбелязана като допълнителна вноска към останалите 84 месечни вноски за погасяване на кредита. Същата е отразена като изцяло платена, с част от отпуснатия кредит.

В чл. 3, ал. 10 от договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) по 2 отпуснатия кредит - 13.91% и общата сума, дължима от Кредитополучателя, в размер от 5 850,75 лева, изчислени към момента на сключване на договора. В ал. 11 са посочени допусканията, при които е изчислена стойността на ГПР.

Съгласно твърденията в заявлението, с договор за цесия от 18.12.2024 г., вземанията по горепосочения ДПК срещу В. Д. са прехвърлени в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като на длъжника е изпратено уведомление за цесията.

С обжалваното разпореждане Районен съд – Габрово е отхвърлил заявлението изцяло. Извършил е служебна проверка за неравноправност на клаузите на процесния договор, с оглед на обстоятелството, че същият е сключен с потребител. В резултат от същата е намерил клаузата на чл. 1 ал. 2 от договора за вероятно неравноправна. Тъй като от погасителния план е видно, че от предоставения на длъжника кредит е удържана застрахователна премия в размер на 352,80 лева, съдът е приел, че на кредитополучателя е предоставена чиста сума в размер на 3 500 лева.

Съдът е приел, че посочената клауза не е индивидуално уговорена, доколкото е включена в предварително изготвен от банката договор. Последната предвижда сумите по уговорената застраховка задължително да се удържа от банката от размера на предоставения кредит, без обаче да е включена като разход при определянето на ГПР, като е посочено, че тя е част от кредита, т.е. върху нея се начислява договорна лихва. Съдът е приел, че в отразения ГПР по договора не е посочено при какви допускания и при какви включени разходи е изчислен той, но предвид включването на застрахователната премия като част от кредита /главницата/, очевидно тази премия не е взета предвид като разход при изчисляването на ГПР.

С оглед на изложеното РС – Габрово е приел, че е налице невярна информация относно общите разходи по кредита /ГПР/, което представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят – 5 850.75 лева при предоставен кредит от 3852.80 лева и годишна лихва от 10.50% е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Последното е нарушение и на ЗПК и е в разрез с изискването за добросъвестност между страните като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП, още повече, че сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума.

Съдът се е позовал на Решение от 21.04.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС, според което чл. 10, § 2, б. ж/ и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Въз основа на всичко изложено ГРС е приел, че Договор за потребителски паричен кредит № FL 946225 от 22.10.2018г., е недействителен, като на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница /чистата стойност на кредита/ в размер на 1969.91 евро, от които с депозираното заявление се претендират 1 336.69 EUR. Тъй като внесените от кредитополучателката суми били разпределени освен за погасяване на главницата и за погасяване на недължими поради недействителността на договора вземания за лихви и такси, първоинстанционният съд е приел, че не може да извърши преизчисление на дължимата сума, а същият следва да бъде определен в исково производство. Затова е счел, че в случая са налице основанията за отхвърляне на всички претендирани от заявителя вземания.

При така установените факти въззивният съд достига до следните изводи:

3

Частният жалбоподател /заявител в първата инстанция/ претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. По това правоотношение длъжникът безспорно има качеството на потребител, поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1. Съгласно чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008 г. "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Според чл. 3, б. "и" от Директивата, "годишен процент на разходите" означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл. 19, § 2.