Определение № 102 от 20.02.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Враца, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. С.

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500070 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1852/27.01.2026 г., подадена от И. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. Враца, ***, чрез пълномощника адв. Б. Г. Й., със служебен адрес гр. София, ***, против Разпореждане № 82 от 06.01.2026 г., постановено по гр. д. № 4495/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е върната исковата молба поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Поддържа се, че още с исковата молба с вх. № 17693/06.11.2025 г. изрично е била посочена цената на иска, като към този момент не е съществувало изискване същата да бъде определяна в евро. Независимо от това, с разпореждане от 10.12.2025 г. съдът е указал да бъде посочена цена на иска, което според жалбоподателя представлява неправилно и излишно указание.

Твърди се също, че съобщението е връчено на 09.01.2026 г., като в рамките на предоставения срок – на 16.01.2026 г. – е изпратено изпълнение на указанията чрез куриер, постъпило в съда на 19.01.2026 г., предвид почивните дни. Независимо от това, с Разпореждане № 82 от 06.01.2026 г. производството е било прекратено, при положение, че актът е постановен преди връчването на указанията и изтичането на срока за изпълнението им. Навеждат се и доводи за допуснати фактически неточности относно датата на връчване на съобщението.

Жалбоподателят поддържа, че прекратяването е незаконосъобразно, тъй като цената на иска е била надлежно посочена още с исковата молба, а указанията на съда са били изпълнени в срок.

С оглед на изложеното се иска от въззивния съд да отмени Разпореждане № 82 от 06.01.2026 г. на Районен съд – Враца и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като се приеме, че цената на иска е била надлежно посочена и че дадените указания са изпълнени в срок.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите, изложени в частната жалба, приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Враца е бил сезиран с искова молба с вх. № 17693/06.11.2025 г., подадена 1 от И. В. С. от гр. Враца, чрез пълномощник адв. Б. Г. Й., против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, с искане за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1317736/04.06.2025 г. поради противоречие със закона.

В исковата молба е посочена цена на иска в размер на 7 519,00 лв., формирана от главница – 3 000,00 лв., договорна лихва – 1 571,15 лв. и неустойка – 2 947,85 лв.

Към молбата са приложени писмени доказателства, а именно: актуално състояние на „Кредирект“ ЕООД, договор за потребителски кредит № 1317736/04.06.2025 г., договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

При извършената проверка за редовност по чл. 129 ГПК, съдът е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК, като е счел, че не е посочена цена на иска и не е внесена дължимата държавна такса по чл. 128, т. 2 ГПК.

С Разпореждане № 5689/12.11.2025 г. исковата молба е оставена без движение с указания в едноседмичен срок от уведомяването да бъде посочена цена на иска и да се внесе държавна такса в размер на 4% от цената на иска, но не по-малко от 50 лв., съгласно чл. 1 от ТДТССГПК.

Съобщението с указанията е получено от пълномощника на ищцата на 28.11.2025г., видно от върнатата разписка.

С молба вх. № 20041/08.12.2025 г. пълномощникът на ищцата е представил платежен документ за внесена държавна такса в размер на 300,76 лв., като съдът е приел, че указанията са изпълнени частично, поради липса на изрично изявление относно цената на иска.

Съобщението с последващите указания е връчено на пълномощника на ищцата на 09.01.2026 г./л.41 от делото/. Въпреки това, с Разпореждане № 82 от 06.01.2026 г., постановено по гр. д. № 4495/2025 г. по описа на РС – Враца, съдът е върнал исковата молба, заедно с приложенията, поради неотстраняване на констатираните нередовности и е прекратил производството по делото, като е приел в мотивите си, че въпреки дадените указания и предоставения срок, ищцата не е изпълнила задължението си да посочи изрично цена на иска.

С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 129, ал. 3, изр. последно ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответника.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, по следните съображения:

С Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2017 г. ОСГТК, ВКС се прие, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Следователно, при подадена частна жалба, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на атакуваното определение или разпореждане, без да е ограничен от наведените от жалбоподателя основания за неправилност.

При постановяване на атакуваното разпореждане първоинстанционния съд е процедирал в разрез с последователно поддържаното в практиката на ВКС становище, че връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е допустимо и възможно само и единствено при условие, че съдът е дал на ищеца ясни и изчерпателни указания относно подлежащите на отстраняване нейни нередовности. Трайна и непротиворечива е както съдебната практика, така и правната доктрина, че за да настъпи прекратителният ефект на чл. 129, ал. 3 ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В този смисъл са напр. определение № 354 от 2

11.06.2003 по гр. д. № 838/2002 г. на ВКС, І Г. О. и определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр. д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ Г. О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. По – конкретно изложеното означава, че за да се приложи санкцията на чл. 129, ал. 3 ГПК, то следва да са налице следните предпоставки: 1) депозираната искова молба да не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 и/или чл. 128 ГПК; 2) страната да бъде уведомена за: 2. 1.) това какво трябва да изпълни; 2. 2.) в какъв срок; 2. 3.) от кога започва да тече същият; 2. 4.) какви ще са последиците при неизпълнение и 3) да не са отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок. Дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи.

В конкретния случая, въззивния съд констатира, че дадените на ищеца указания не отговарят на горепосочените изисквания, поради което неизпълнението им не води до предвидената в чл. 129, ал. 3, изречение първо последица – връщане на исковата молба и прекратяване на делото.

Съгласно разпоредбите на чл. 129, ал. 1-3 ГПК съдът проверява редовността на исковата молба. Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл.

128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

От данните по делото се установява, че Районен съд – Враца е бил сезиран с искова молба с вх. № 17693/06.11.2025 г., с която е предявен иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 1317736/04.06.2025 г. В исковата молба изрично е посочена цена на иска в размер на 7 519,00 лв., формирана от претендираните суми – главница, договорна лихва и неустойка.

С Разпореждане № 5689/12.11.2025 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указания да бъде посочена цена на иска и да се внесе държавна такса.

Впоследствие е представен платежен документ за внесена държавна такса в размер на 300,76 лв., съответстваща на 4% от посочената в исковата молба цена на иска.

В случая е предявен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор, поради противоречие със закона, който е установителен иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК. Когато предмет на иска е договор с имуществен характер, какъвто е договорът за потребителски кредит, искът е оценяем, тъй като засяга имуществено правоотношение и има парично измерение. Материалният интерес се определя от стойността на спорното право – обичайно това е размерът на задължението по договора (главница, лихви, неустойки).

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК при оценяемите искове ищецът следва да посочи цена на иска в исковата молба. Това изискване е от значение за определяне на държавната такса, родовата подсъдност и процесуалния ред. Следователно при иск по чл. 26 ЗЗД относно договор за кредит посочването на цена на иска е задължителен реквизит.

Законът обаче не изисква цената на иска да бъде формулирана по определен начин или задължително да се съдържа в петитума. Достатъчно е от съдържанието на исковата молба ясно и недвусмислено да може да се установи материалният интерес и да се изчисли дължимата държавна такса. Когато в обстоятелствената част са посочени конкретните парични суми и е формирана обща стойност, изискването на закона следва да се счита изпълнено.

При тези данни въззивният съд приема, че цената на иска е била надлежно определена още с подаване на исковата молба, съгласно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК.

Обстоятелството, че първоинстанционният съд е приел липса на изрично посочване, не 3 намира опора в съдържанието на исковата молба, от което ясно се установява размерът на материалния интерес.

Освен това, от доказателствата по делото се установява, че съобщението с указанията на съда е връчено на пълномощника на ищцата на 09.01.2026 г. Независимо от това, атакуваното Разпореждане № 82 е постановено на 06.01.2026 г., т.е. преди връчване на указанията и преди началото на срока за тяхното изпълнение.

Съгласно чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК, прекратяване на производството, поради неотстраняване на нередовности е допустимо единствено след изтичане на предоставения срок, който започва да тече от връчването на съобщението. Постановяването на прекратителен акт преди началото и изтичането на този срок представлява съществено нарушение на процесуалните правила и накърнява правото на страната на достъп до съд и защита.

Независимо от горното, по делото е представено доказателство, че в рамките на предоставения срок е депозирано становище чрез куриерска услуга, постъпило в съда на първия присъствен ден след изтичането на срока, предвид почивните дни, което също обосновава извод за своевременно изпълнение на дадените указания.

При така установеното въззивният съд намира, че не са били налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Обжалваното разпореждане е постановено при неправилно приложение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, Врачански Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 82 от 06.01.2026 г., постановено по гр. д. № 4495/2025 г. по описа на Районен съд – Враца.

ВРЪЩА делото на Районен съд гр.Враца за продължаване на съдопроизводствените действия с дадените по-горе указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4