Определение № 1972 от 21.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1972 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501723 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 и сл. във връзка с чл. 402, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Г. Д.,ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат П., против Определение № 6145/19.05.2026 г., постановено по гр. д. № 4083/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. състав, с което е допълнено Определение рег. № 4837/19.04.2026 г. по същото дело и е отменено обезпечението, допуснато с Определение № 2928/ 07.03.2024 г. по делото, с което е наложен запор върху банковите сметки на Т. Г. В., ЕГН: **********, действащ в качеството си на Земеделски производител Т. Г. В., ЕИК: 178808965, с адрес: село С., община Р., област П., ул. „В.Л.“ № 37, и в частта за сумата до 15 000 лева, с което се отменя изцяло допуснатото обезпечение на иска.

В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с целта на обезпечителното производство. Поддържа се, че обжалваното определение е процесуално недопустимо, респективно неправилно.

Намира се наличието на противоречие и неяснота относно приложимото правно основание – с посочването, че производството е по реда на чл. 403, ал. 2 ГПК, а позоваването в мотивите на чл. 402, ал. 2 ГПК. Твърди се, че не е извършена задълбочена проверка за установяване на плащането на обезпеченото вземане. Посочва се, че делото в съответната част е висящо пред ВКС, поради което не може да се приеме, че обезпечителната нужда е отпаднала. Заявява се, че ако длъжникът счита запора за прекомерно обременителен, то следва да поиска замяна на обезпечението по реда на чл. 398, ал. 2 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

Ответната страна по частната жалба – Т. Г. В., с ЕГН **********, действащ в качеството си на Земеделски производител Т. Г. В., ЕИК: 178808965, чрез адвокат Б., счита същата за неоснователна. Поддържа, че в резултат на инстанционен контрол първоинстанционното решение е било потвърдено в осъдителната си за част за сумата от 15 000 лева, както и в отхвърлителната си част за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 35 000 лева. Посочва, че за да избегне образуването 1 на изпълнително производство, ответникът е заплатил на ищеца сумата от 10 320, 31 евро с левова равностойност 20 184, 77 лева, която включва главницата от 15000 лева и мораторна лихва от 5184, 77 лева. Заявява, че при посочените факти – отхвърляне на иска за размера от 20 000 лева и плащане на присъдената сума от 15 000 лева е поискано отмяна на обезпечението. Взема становище по отделните оплаквания в частната жалба, които оспорва като неоснователни. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

С молба вх.№26744/17.07.2026 г. от ответникът, чрез адвокат Б., е представено Определение № 3813/13.07.2026г., постановено по к.гр.д.№ 911/2026 г. по описа на ВКС, 4-то гр.отделение, 2-ри състав, с което не е допуснато до касационно обжалване Решение № 1196 от 03.11.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 1594/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V състав.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С влязло в сила Определение № 2928/07.03.2024г. е допуснато обезпечение на предявения по гр.д.№ 4083/ 2024 г. на ПдРС, XI гр.с., осъдителен иск с правно основание по чл. 200 от КТ от Р. Г. Д., ЕГН: **********, против Т. Г. В., с ЕГН **********, действащ в качеството си на Земеделски производител Т. Г. В., ЕИК:

178808965, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, в следствие на претърпяна на 20.07.2023 г. трудова злополука, призната с разпореждане № 510415-6/ 04.01.2024 г. на ТП на НОИ- Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от датата на злополуката 20.07.2023 г., до окончателното й изплащане, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника, открити във всички търговски банки в страната, общо до размера на сумата от 35 000 лева.

С Решение № 1387 / 25.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 4083/ 2024 г. на ПдРС, XI гр.с., е уважен предявеният иск с правно основание по чл. 200 от КТ за сумата в размер на 15 000 лева, а същият е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от 35 000 лева. Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № 1196 от 03.11.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 1594/2025г. по описа на ПдОС, V гр.с, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 3813/13.07.2026г., постановено по к.гр.д.№ 911/2026 г. по описа на ВКС, 4-то гр.отделение, 2-ри състав.

Въззивният съд констатира, че с молба вх.№ 23799/09.03.2026 г. на регистратурата на ПдРС ответникът е поискал на осн.чл.402 ГПК да бъде отменено допуснатото обезпечение с Определение № 2928/07.03.2024г., постановено по гр.д.№ 4083/ 2024 г. на ПдРС, XI гр.с., поради отхвърляне на исковата претенция за разликата над присъдения размер от 15 000 лева до пълния претендиран размер, както и поради изпълнението на решението - заплащането на присъденото обезщетение, съгласно представено платежно нареждане за извършен банков превод на 21.01.2026 г. на сумата от 10 320, 31 евро.

С Определение № 4837/19.04. 2026 г., постановено по гр. дело № 4083/ 2024г. на ПдРС е отменено частично обезпечението, допуснато с Определение № 2

2928/07.03.2024г. по гр. дело № 4083/24г. на ПРС, XI-ти гр. с-в, като е отменен наложения запор върху банковите сметки на ответника за разликата над сумата от 15 000 лева до пълния предявен размер от 35 000 лева.

С молба на осн.чл.250 ГПК, подадена в срока за обжалване на горното Определение № 4837/19.04.2026 г. от ответника е поискано допълване на определението предвид непроизнасянето от съда по искането за отмяна на допуснатото обезпечение поради извършеното плащане на присъденото обезщетение от 15 000 лева.

С обжалваното Определение № 6145/19.05.2026 г. районният съд е приел молбата с пр. осн. чл.250 ГПК за допустима и основателна, поради което е отменил допуснатото обезпечение и за сумата на присъденото обезщетение от 15 000 лева.

Районният съд се е позовал на представеното платежното нареждане от 21.01.2026 г. за превод от страна на ответника към ищеца на сумата от общо 10 320, 32 евро с основание- главница и лихви по постановеното по делото решение.

Определението е правилно и законосъобразно.

Съгласно нормата на чл. 250 ГПК страната може да поска да бъде допълнено постановеното решение, респ. определение, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Следва да се има посочи, че непълно е определението, което не обхваща целия спорен предмет - липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, респективно произнасяне по искането на страните. Постановяването на допълнително определение предпоставя такава непълнота на съдебния акт, която може да се отстрани без да се променя вече постановеното. Разглежданият случай е именно такъв, тъй като с Определение № 4837/19.04.2026 г. по делото районният съд е пропуснал да се произнесе по искането на ответника за отмяна на обезпечението поради изпълнение на решението чрез заплащане на обезщетението от 15 000 лева, съгласно платежното нареждане от 21.01.2026 г., което изрично се съдържа в сезиращата молба вх.№ 23799/09.03.2026 г. по чл.402 ГПК. Последната е депозирана в срока за обжалване на Определение № 4837/19.04.2026 г., доколкото същото е връчено на ответника на 22.04.2026 г. Следователно неоснователни са оплаквания за недопустимост на обжалваното определение.

По същество правилно е уважено искането за отмяна на допуснатото обезпечението с Определение № 2928/07.03.2024г. по гр.д.№ 4083/ 2024 г., ПдРС, XI гр.с.

Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 2 ГПК при отпадане на причината, поради която е допусната обезпечението, т. е. на необходимостта от допускането му, съдът отменя същото по молба на заинтересованата страна. В случая, изхождайки от извършеното плащане в хода на процеса на присъденото обезщетение по чл.200 КТ и на мораторната лихва, правилно съдът е счел, че е налице визираната предпоставка за отмяна на допуснатото обезпечение за размера на сумата от 15 000 лева. Извършеното плащане се удостоверява от представеното платежно нареждане от 21.01.2026 г. с получател на плащането – ищеца, сумата от 10 320, 31 евро и основанието – главница и лихви по гр.д.№ 4083/ 2024 г. на ПдРС. Предвид изложеното неоснователно се настоява за представяне на допълнителни доказателства за удостоверяване на плащането, което по същество не се оспорва да е било получено.

Горният извод не се опровергава от останалите оплаквания в частната жалба, които са без правно значение. Допусната грешка при посочване на основанието на производството не опорочава законосъобразността на обжалваното определение, тъй 3 като обезпечението е отменено при спазването на приложимата разпоредба на чл.402,ал.2 ГПК. Обстоятелството, че делото е било висящо пред ВКС също е без правно значение, доколкото релевантно в случая е извършеното плащане на присъденото обезщетение. Същевременно производството е приключило с постановяване на Определение № 3813/13.07.2026г., постановено по к.гр.д.№ 911/2026 г. по описа на ВКС, 4-то гр.отделение, 2-ри състав, с което Решение № 1196 от 03.11.2025 г. по в.гр.д.№ 1594/2025г. по описа на ПдОС, V гр.с. не е допуснато до касационно обжалване – съгласно служебна справка по делото след негово връщане от ВКС и преди изпращането му към ПдРС, както и от ел.досие в ЕИСС. Отделно от изложеното, в разглеждания случай не намира приложение разпоредбата на чл. 398, ал. 2 ГПК, поради което е безпредметно позоваването на същата.

С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита обжалваното определение за законосъобразно и обосновано, с оглед на което последното следва да се потвърди.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване – съгласно Определение № 195 от 2.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1198/2019 г., III г. о., ГК.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6145/19.05.2026 г., постановено по гр. д. № 4083/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. състав Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4