Решение № 258 от 10.06.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. К., 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20215510103372 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 405 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.409 от КЗ във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Oбразувано e по предявен от К. П. П. ЕГН ********** и пост.адрес: гр.Ш., ул.“******“3, чрез адв.В.Д. Д. от БАК, иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ ********““АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ****, район ******, жк.“******“, ул.“*** С.“***** за заплащане на обезщетение в размер на 3499,80лв. за настъпилото застрахователно събитие на ******. и нанесени щети/увредена фасадна мазилка/, съгл. клаузите посочени в ЗАСТРАХОВКА „ДОСТЪПНАТА СИГУРНОСТ – ЗА ДОМА“ – полица №*******, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба , както и обезщетение за забава по чл.409 от КЗ във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на 188,60лв., за периода от 30.04.2021г. до 09.11.2021г. Претендира за разноските по делото.

В исковата молба ищецът твърди, че на ******г. в гр.К., сключил с ответника ЗАСТРАХОВКА „ДОСТЪПНАТА СИГУРНОСТ – ЗА ДОМА“ – полица №******* с начална дата 00:00ч. на *******г. и крайна дата: 24:00ч. на ******г. и застраховал собствения си недв.имот, находящ се в гр.Ш., общ.К., обл.С.З., ул.“******“№3, като застрахователната премия била платена еднократно. Застраховката от ищеца била сключена при застрахователно покритие – СИГУРНОСТ и застрахователна сума : 90 000лв. Сочи, че на ******., установил, че е увредена фасадната мазилка на жил.сграда, за което уведомил застрахователното дружество. Било подадено уведомление за щета на ******г. и ЩЕТАТА била заведена под № ********г.

Сочи, че представител на застрахователното дружество посетил застрахования имот, съставил КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ на ******г. и уверил ищеца, че ще изпрати вещо лице, което да извърши оглед и да оцени щетите. Вещо лице не било изпратено от страна на застрахователното 1 дружество, въпреки многократните молби от страна на ищеца.

Представителят на застрахователното дружество в гр. К. заявил на ищеца, че нямало в момента вещо лице, като му предложил сам да си намери вещо лице, което да му извърши огледа. Ищецът сметнал, че не е редно той да търси вещи лица, това било задължение на ответното дружество, поради което и на 24.08.2021г. отново изпратил молба до ответното дружество, но писмено. В отговор на молбата му, ответното дружество му изпратило ПИСМО с изх.

№99-*****/02.09.2021г. с което му се отказало изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че застрахователното събитие настъпило в срока на действие на застрахователния договор. Застрахованото имущество, собственост на ищеца, претърпяло увреждане на фасадна ,мазилка, поради което счита, че били налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение.

Твърди, че категорично се осъществил сложният фактически състав, обосноваващ отговорността на застрахователя по чл.405, ал.1 от КЗ – наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователно събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия; уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки, съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниквало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования.

Сочи, че протоколът за оглед на щета по застраховката обективирал обстоятелството, че застрахователят извънсъдебно признал факта на увреждането на застрахованото имущество в резултат на застрахователни причини. Това изявление на ответника в частния документ /Констативен протокол от ******г./ съставлявал извънсъдебно признание на реализираното на покрит от застраховката риск, довел до повреждане на застрахования имот.

Застрахователят следвало да отговаря за вреди настъпили във време на действие на застрахователния договор. При определяне размера на дължимото обезщетение следвало да се съобрази разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ/отм./, според която обезщетението следвало да е равно на размера на фактура №******* от 05.10.2021г., че стойността на ремонта на увредената мазилка бил 3 499,80 лв. с вкл.ДДС, която била необходима на ищеца , за да извърши възстановяване на мазилката, което включвало: замерване, замрежване, полагане на мазилка и боядисване. Принципът на пълна обезвреда изисквал обезщетението да е в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието преди увреждането. Кодекса на застраховането , в разпоредбите на чл.189, ал.4 КЗ, чл.190, ал.2 КЗ, чл.206, ал.3 КЗ, чл.207, ал.2 КЗ, чл.211 КЗ, посочвал основанията, при които застрахователят по имуществената застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.

Сочи, че съгласно чл.409 от КЗ застрахователят дължал законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405, освен в случаите на чл.380, ад.3 от КЗ. В случая уведомлението до застрахователя било подадено на ******г. от който момент съобразно уговорките в договора и разпоредбите на КЗ, започвал за тече 15 дневен срок 2 за произнасяне на застрахователя. Законната лихва се дължала след изтичане на този срок, за ответника възниквало задължение да изплати обезщетение или да откаже изплащането му в 15 дневен срок, законна лихва се дължала, считано от 30.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3499,80лв. за настъпилото застрахователно събитие и нанесени щети, съгл. клаузите посочени в ЗАСТРАХОВКА „ДОСТЪПНАТА СИГУРНОСТ – ЗА ДОМА“ – полица №*******, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба , както и обезщетение за забава по чл.409 от КЗ във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на 188,60лв., за периода от 30.04.2021г. до 09.11.2021г. Претендира за разноските по делото.

С Разпореждане от 04.02.2022г. съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в 7-дневен срок от получаването на съобщението да уточни датата и вида на застрахователното събитие.

В указания срок е постъпило такова, сочи, че на ******. е установил , че била увредена фасадната мазилка на жил.сграда , в която живеел и която била обект на застраховката. След като се прибрал от работа, установил, че на една от стените на къщата му имало голяма и дълбока „драскотина“ около метър и дълбочина няколко сантиметра, изолацията, т.е. боята и мазилката липсвали, като върху изолацията също се виждали драскотини, имало и нещо мазно на стената, като масло или грес. Уведомлението за щета било подадено на ******г. и щетата била заведена под №********г

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба, а именно:

- че е настъпило застрахователно събитие на ******.;

- че размерът на вредите са на стойност 3688,40лв.

Не оспорва следните факти: че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Достъпна сигурност – за дома“ със ЗП №******* за периода от *******г. до ******г.

Сочи, че настоящият спор бил по доброволна имуществена застраховка “Достъпна сигурност – за дома“, където страните предварително се договорили за условията на договора – в полицата, Специалните условия и Общите условия. Доколкото се касае за доброволна застраховка, при несъгласие на застрахования с клаузите, той нямал задължение да ги приеме и да сключи договор при условия, които смята за неприемливи.

Сочи, че имуществената застраховка “Достъпна сигурност – за дома“, дори и доброволна, се сключва при определени условия и следвало застрахованият в случай, че твърди да е настъпило застрахователно събитие да представи съответни документи и да даде достоверна информация. Застрахователния договор бил подписан при действието на общи и специални условия.

Съгласно чл.344, ал.1 и чл.348, ал.1 от КЗ представените Общи условия били неразделна част от договора за имуществена застраховка “Достъпна сигурност - за дома“ между страните. Не се спори, че застрахованият бил запознат с Общите условия, получил екземпляр от тях и ги приел/чл.348, ал.1 от КЗ/. В Общите условия ясно и недвусмислено били посочени кои били покрити, кои изключените рискове/чл.345, ал.5 от КЗ/ и при какви условия се изплащали застрахователни обезщетения, какви били правата и задълженията на страните по договора. Следвало да се приеме, че Общите и Специални условия станали част от договорното правоотношение между страните и 3 служели за уреждане на техните отношения. При несъгласие на застрахования с Общигте и Специални условия в частта относно клаузите, той нямал задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които смятал за неприемливи.

При сключване на застрахователната полица застрахователят не извършвал оглед на застрахованото имущество. След настъпване на застрахователно събитие и след надлежно уведомяване на застрахователя се извършвал такъв.

Застрахованият на основание чл.34 и чл.36 от Общите условия следвало да докаже настъпването на застрахователното събитие.

Сочи, че съгласно Параграф 1, т.4 от ДР на Кодекса за застраховането “застрахователно събитие“ е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. Застрахованият не бил освободен от тежест да установи настъпването на застрахователното събитие. Без някаква корекция на това правило, застрахователят би се оказал обвързан за всякакви вреди, независимо как са причинени, а това би било поемане на необосновано висок и изцяло непредвидим риск.

В настоящият случай, ищецът не доказал настъпването на твърдените увреждания. Било видно от изготвения снимков материал при огледа на застрахованото имущество, че същите можели да бъдат нанесени при естественото експлоатиране на обекта, преминаване покрай фасадата и удар с предмет.

В непосредствена близост до уврежданията били разположени множество твърди предмети, вкл. стол, газова бутилка, камък и други, при пренасянето/преместването на които можело да се нанесат уврежданията. В непосредствена близост се намирала и използвана електрическа скара, като около нея не били взети мерки за предпазване на фасадната мазилка от попадане на пушек, сажди и мазнини. Виждало се, че на фасадната мазилка били оставени следи от подова мазилка, т.е., след полагане на фасадната мазилка били извършени други СМР, които нанесли уврежданията.

Твърди, че напълно допустимо било увреждането на фасадната мазилка да е причинено без умисъл от собствениците или други ползватели на имота и да не е настъпило на ******.. Възможно било и имотът да е бил с процесните увреждания още при закупуването му през 2019г. от ищеца.

Сочи, че съгласно Специалните и Общите условия по застраховката, застрахованият имал права и задължения по него и едно от тях било да докаже настъпването на застрахователното събитие. Договорената клауза в чл.36 от ОУ ограничавала и възможността за злоупотреби на ползвателя да завежда неограничен брой щети, като събитията само се декларирали като факт на установяване, без описание на причините за настъпването.

Сочи, че съгласно III. Общи заключения, чл.3, ал.1, т.3.4 и 5 от Общите условия по застраховката застрахователят не дължал обезщетение при: т.3 „нарушени строително-технически норми и изисквания, строителни недостатъци, недоброкачествен ремонт или монтаж, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития“ т.4 „фабричен или скрит дефект, собствен недостатък, корозия, износеност, овехтяване, одраскване, нащърбване, мухъл, ръжда, прояждане от насекоми и гризачи, разкъсване, счупване или авария на машини, механични смущения, употреба на неподходящи материали, лошо изпълнение, проектантска грешка; т.5“влага, плесен, ферментация, изпарения, промяна на цвета“ От заявените твърдения в исковата молба, а и в Уведомлението за щети не 4 ставало ясно дали застрахования обект се ползва постоянно от застрахования, както и преди твърдяното събитие дали ищецът е забелязал уврежданията; колко време имота не бил посещаван от обитателите преди датата ******; дали до същия имат достъп външни лица/например няма външна ограда/; дали има проникване с взлом на външна врата; дали в периода от установяване на вредите до извършване на оглед от застрахователя ищецът е променял местоположението на предмети, в близост до настъпилите увреждания, дали е правил опит за почистване и др. Всички тези обстоятелства били важни за изясняване на обективната истина.