Решение № 73 от 07.04.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. ХАСКОВО, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. Д.

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.А

КРАСИМИР Д. Д. при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. Т.А като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.А Въззивно административно наказателно дело № 20235600600068 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, вр. гл. ХХІ от НПК.

С Решение № 271/03.10.2022 г., постановено по НАХД № 18/ 2022год. Районен съд – Хасково е признал обвиняемия Д. Т. Д., роден на **.**.**** год. в гр. Х. със снета по делото самоличност, с ЕГН: ********** за виновен в това, че в периода 04.09.2020 год. - 03.02.2021 г. в гр. Х. системно е следял С. Г. П. от гр. Х., като многократно я е преследвал, причаквал и наблюдавал по маршрута от дома й до работното й място и обратно, както и докато се придвижвала по улиците на гр. Х., показвал е с поведението си, че е наблюдавана от него и предизвиквал нежелана от нея вербална комуникация помежду им и това би могло да възбуди у С. Г. П. основателен страх за живота и здравето й, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.144а ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв.

С цитирания съдебен акт на основание чл.189 ал.3 от НПК го е осъдил и за разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал защитникът на обвиняемия Д. Т. Д. – адв. В. Л., който в законоустановения срок го обжалва.

Излагат се доводи за недоказаност на обвинението. Според защитника 1 доказателствата по делото не обосновават извод за съставомерност на престъплението по чл. 144а, ал. 1 от НК. Сочи, че обвиняемият не е преследвал многократно пострадалата С. П., не я е причаквал и наблюдавал по маршрута от дома й до работното й място и обратно, нито пък докато се придвижвала по улиците на гр. Х. По тези доводи се иска решението да се отмени, вместо което да се постанови ново, с което обвиняемият да бъде признат за невинен и оправдан.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият, редовно призован се явява лично и със защитника си адв. Л., който поддържа жалбата. Последният сочи, че от събраната по делото доказателствена съвкупност следва извод, че обвиняемият не е извършил вмененото му престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК. Същевременно защитникът не оспорва установената фактическа обстановка, свързана с опитите на обвиняемия да осъществи контакт със св. П., както и осъществените такива на инкриминираните дати и място, но същите били продиктувани от необходимостта свидетелката да бъде информирана за незаконосъобразните практики в службата, в която работи. Изтъкват се съображения и във връзка със заключението допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, което съдържало противоречия. С тези доводи се обосновава субективна несъставомерност на повдигнатото обвинение, обуславяща неправилност на решението на районния съд и основание за неговата отмяна.

Обвиняемият в личната си защита сочи, че няма вина, а в последната си дума иска да бъде оправдан.

Окръжна прокуратура – Хасково не изпраща представител.

Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събирани.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното решение по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 375 и сл. от НПК. Образувано е било по внесено в съда постановление с предложение Д. Д. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

Обвиняемият Д. Д., ЕГН: **********, е роден на **.**.**** г. в гр.

Х., с адрес гр. Х., ул. „Е.“ № ** вх. * ет. * ап. **, ******* гражданин, ******, с ***** образование, *******, работи като ****** *******, *******.

Свидетелката С. Г. П. работи на длъжност ****** ***** в сектор „****** ******“ при ОД МВР – Хасково. В края на 2017 година се запознала с обв. Д. Т. Д., който тогава посетил сградата на ОД на МВР - Хасково и се интересувал от свободни работни места в структурите на дирекцията. Малко след тази тяхна среща, от началото на месец януари 2018 год. обв. Д. Д. започнал ежедневно да преследва, причаква и наблюдава св. С. П. по маршрута от дома й, находящ се в гр. Х., бул. „Г. С. Р.“ № ** до сградата на 2

ОДМВР - Хасково, на бул. „Б.“ № ** и обратно, в т.ч. и докато св. П. се придвижвала пеша по улиците на гр. Х. Обвиняемият Д. или причаквал П. да излезе от работа, или я следвал пеш, или с лекия си автомобил марка „Опел Фронтера“ с peг. № *******. При всеки удобен случай се опитвал да осъществи вербална комуникация с нея. Тъй като се случвало многократно, св. С. Г. П споделила със своите колеги - св. М. Р. Й., С. Т. Б., Е. Н. С., В. П. К. и А. Ф. К. за това.

На 04.09.2020 год., на обедната си почивка св. С. Г. П., заедно с колежките си св. М. Р. Й. и св. С. Т. Б. посетили магазин „Л.“ в гр. Х. Когато се наредили на една от касите на магазина обв. Д. Д. се приближил и застанал зад тях, като направил опит да осъществи контакт със св. С. Г. П., казвайки й, че в полицията вече имало назначения за работа, но тя не му отговорила. Св.

С. Б. му казала да престане да притеснява и следи св. С. П., след което напуснали магазина. След работа св. С. Б. предложила на св. С. П. да я закара с автомобила си до дома й, тъй като видяла, че св. П. е много напрегната, уплашена и притеснена. Последната се съгласила и отивайки на бул. „Б.“ срещу сграда на ОД на МВР - Хасково, двете видели обв. Д. Т. Д. до колата на св. Б. с поглед, вперен към тях.

На 10.09.2020 год. между 08:00 – 08:30 часа, обв. Д. Д. причакал св.

С. Г. П. до магазин „Т.“ в гр. Х., понеже познавал маршрута, по който се предвижвала за работа и знаел, че тя ще мине оттам. След като я видял на паркинга до магазина, се приближил и я попитал отново за работа в полицията, но св. С. П. го отминала, тъй като не желаела да общува с него.

Той я последвал, като вървял след нея до сградата на ОД на МВР - Хасково, бул. „Б.“ № **, където било ****** *** ******, като вървейки след нея й казал, че ще дойде да провери за работа. Пристигайки на ****** ** *****, св.

С. П. споделила за случилото се на колежките си св. М. Й. и св. С. Б., тъй като това създало притеснения и уплаха у нея .

На 12.09.2020 г. св. С. Г. П. била в центъра на гр. Х., където се видяла с колежката си св. М. Й.. До магазин „Т.“ в центъра на гр. Х., видели и обв. Д. Т. Д., който бил пред входа на магазина. След като св. С. П. и св. М. Й. се разделили, П. тръгнала пеша към бул. Р. в гр. Х. до дома си, като по пътя говорела по мобилния телефон със св. Й., понеже била изплашена и притеснена от присъствието на обв. Д.. Последният е последвал по пътя към дома й, като гледал втренчено в нея, което притеснило и изплашило още повече св. П. Свидетелката е забелязала, че обвиняемият стои на отсрещния тротоар на спирката на „М.“. Същият е правил опити да привлече вниманието на свидетелката, махал е с ръце, което свидетелката го възприела като отправено към нея. Св. П. се прибрала в дома си, но същия ден около обяд й се наложило да отиде до ж.к. „О.“. Излизайки от дома си на бул. „Г. С. Р.“ № ** в гр. Х. забелязала обвиняемият да стои до намиращ се в близост магазин.

Приближавайки се към него Д. освен за работа я попитал как се казва мъжа й, има ли дъщеря и други лични въпроси.

3

На 31.10.2020 г. около обяд св. С. П. била в кафе „С.“ в кв. „О.“ в гр.

Х., заедно със св. Е. С., като обвиняемият се появил пред кафето и пак направил опит да заговори св. С. П., казвайки й отново, че иска да я пита за работа. Свидетелката П. не му обърнала внимание. Прибирайки се от ж.к.

„О.“ и минавайки по бул. „Р.“ в гр. Х. към дома си, св. П. го видяла до магазин „Д.“ да я наблюдава.

На 14.11.2020 г. преди обяд св. С. П. се намирала в ж.к. „О.“ в гр. Х., заедно със св. Е. С. Излизайки от магазин от северната страна на комплекс „В.“, двете свидетелки видяли, че обв. Д. Т. Д. стои на тротоара от другата страна на улицата и ги наблюдава. Двете тръгнали по бул. „Г. С. Р.“ в гр. Х., като обвиняемият се движел с автомобила си марка „Опел Фронтера“ с peг. № ******* след тях. Спрял на ул. „Д.“ в гр. Х., където двете свидетелки се разделили и продължил да ги наблюдава. Св. С. П., притеснена от тези му действия се обадила по телефона на св. С. А. Ч. - ******* ******* „****** *******“ при РУ на МВР - Хасково. На място бил изпратен автопатрул на РУ - Хасково, който установил обв. Д. Д., на когото по реда на чл.64 от ЗМВР било издадено разпореждане, а съгласно Заповед peг. № 1970зз495/14.11.2021 год. на полицейски инспектор при РУ на МВР - Хасково, на осн. чл. 72 ал. 1 т.

1 от ЗМВР бил задържан за срок от 24 часа.

На 03.02.2021 г., след 17:00 часа св. С. П. се прибирала от работа по ежедневния си маршрут. Минавайки през централната част на гр. Х., стигнала до магазин „Т.“.Там забелязала обв. Д. Д., който тръгнал след нея, следвайки я по маршрута към дома й. Започнал да и задава въпроси, свързани с проверката, понеже знаел, че св. П. е подала жалба срещу него до РУ Хасково. Тя не му отговорила, тъй като не желаела да влиза в словесен контакт с него. След това П. влязла в офиса на „Е.“ на кръстовището на бул.

„Р.“ и бул. „С.“, за да си плати сметката за интернет и излизайки оттам, обв.

Д. я чакал отвън. Притеснена и изплашена от действията на Д., тя се обадила отново на колегата си св. С. Ч. На 04.02.2021г. била издадена заповед peг. № 1970зз65/04.02.2021 год. на полицейски инспектор при РУ на МВР – Хасково, с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, обв. Д. Д. бил задържан за срок от 24 часа.

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно установена въз основа на събрания на досъдебно производство и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно показанията на свидетелите С. П., Е. С., М. Й., С. Б., В. К., Д. А., А. К., К. Л., С. Ч., частично от обясненията на обвиняемия, заключението по назначените и изготвени в хода на проведеното досъдебно производство техническа и лицево-идентификационна и съдебно-психиатрична експертизи, изслушани в съдебно заседание, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени материали по ДП № 1210/2020 г., по описа на РУ – Хасково.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на наказателното производство, 4 намира, че не се налагат различни изводи по фактите.

Правилен е възприетият от първата инстанция подход на интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки логическата вътрешна последователност на данните, установявани със съответното доказателствено средство, както и тяхната кореспонденция с останалите доказателствени източници.

Установената фактическа обстановка обосновава правния извод, че обвиняемият Д. Т. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144а, ал. 1 от НК.

От правна страна е извършен подробен анализ на елементите на престъпния състав. Съдът е приел, че действията на Д. са били системни, а не се касае до изолиран, инцидентен акт и с поведението си е възбудил у нея основателен страх за живота и здравето й. Съгласно разпоредбата на чл. 144а, ал. 2 от НК, "следене" е всяко поведение със заплашителен характер, което може да се изразява в преследване, показване на пострадалия, че е наблюдаван, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. В процесния случай осъществените от Д. действия изпълват легалната дефиниция на следене, като част от изпълнителното деяние на престъплението. Същите се изразяват в многократно преследване, причакване и наблюдаване по маршрута от дома на св. П. до работното й място и обратно, при придвижване по улиците на гр. Х., предизвикване на нежелана от свидетелката вербална комуникация.

За деятелността на обвиняемия, освен показанията на св. П., която е пряко засегната, свидетелстват и показанията на свидетелите М. Й., С. Б. и Е.