Решение № 21 от 20.01.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Сливница, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20241890200747 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

„***“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с. **, община **, област Софийска, представлявано от изпълнителния директор **, обжалва Наказателно постановление № 15/25.01.2023 г., издадено от Директора на ** – София, с което, за извършено нарушение по чл. 16, т.1 от Закона за защита от шума в околната среда, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 34, ал.1 от ЗЗШОС, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

В жалбата си представителят на дружеството-жалбоподател поддържа, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нищожност на издадения административен акт и моли, съдът да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Административнонаказващият орган – Директорът на ** – София, редовно призован пред настоящата съдебна инстанция, се представлява от юрисконсулт Светлана Пенева, според която ирелевантно за приложението на чл. 28 от ЗАНН в случая е обстоятелството, че дружеството-жалбоподател не е санкционирано за друго подобно нарушение, което обстоятелство, според нея е взето под внимание от АНО и именно затова на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

1

Дружеството-жалбоподател стопанисва обект – рудник „**“ за добив и преработка на лигнитни въглища, находящ се в с. **, Софийска област.

На 08.04.2022 г. в рудник „**“ е извършена извънредна проверка от Б. Д.

М. – младши експерт в **-София и колегите му В. С. и Х. Казлачева-. по повод последващ контрол по изпълнение на дадено предписание с КП № ККФОССтА-05/08.03.2022 г. При проверката е съставен КП № ККФОС-СтА08/08.04.2022 г., в който са дадени предписания за извършване на собствени периодични измервания на нивата на шум, излъчван в околната среда и за представянето им в **. В изпълнение на предписанията по т.1 и т.2 от КП № ККФОС-СтА-08/08.04.2022 г., на 29.06.2022 г. и на 18.07.2022 г. дружествотожалбоподател представило доклади и протоколи от собствени измервания на нивата на шум и от изпитване ниво на обща звукова мощност. Измерванията са извършени на 28.04.2022 г. за дневно, вечерно и нощно ниво на шум, излъчван в околната среда от „Участък – Товарище“ на рудник „**“, в един измерителен контур с десет измерителни точки, една ИТ в мястото на въздействие и една ИТ фоново ниво на шум. След представяне на резултата от измерванията в инспекцията и след анализа им, е установено, че в точката на измерване на място на въздействие, е регистрирана стойност на шума от 47,6±0,4 dB (А). Така установената стойност представлява превишение на граничната стойност на еквивалентно нощно ниво на шум от 45 dB(А). За така установеното нарушение е съставен КП № ККФОС-БМ-20/26.07.2022 г.

Бил съставен АУАН № 141/26.07.2022 г. в присъствие на управителя на дружеството - жалбоподател.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 15 от 25.01.2023 г. С него е прието, че дружествотожалбоподател е допуснало при своята дейност, административно нарушение на разпоредбата на чл. 16 т. 1 от Закона за защита от шума в околната среда, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: Наказателно постановление № 15/25.01.2023 г. на Директора на ** – София, АУАН № 141 от 26.07.2022 г., протокол № 1 от 16.01.2014 г., протокол за проверка № 95 от 05.12.2013 г., КП № ККФОС-БМ-20/26.07.2022 г., КП № ККФОС-СтА08/08.04.2022 г., КП № ККФОССтА-05 / 08.03.2022 г., протоколи от собствени измервания на нивата на шум, протокол от изпитване нива на обща звукова мощност, изчисления, заповед № РД–75/29.06.2020 г. на Директора на ** и показанията на свидетеля Б. Д. М., които са непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Няма спор между страните, че Директорът на ** - София е активно легитимиран да издаде процесното обжалвано наказателно постановление.

По същество жалбата е основателна по следните съображения:

2

От събраните писмени доказателства безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е допуснал визираното в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение.

Настоящият съдебен състав счита, че е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н.д. № 1/2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието „маловажен случай“ и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т. 9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В този смисъл следва да се вземе предвид, че нарушението е извършено за първи път. Освен това от деянието не са произлезли вредни последици (макар тези последици да не са съставомерни за квалификацията на деянието).

Липсват доказателства, след това да са констатирани други подобни административни нарушения. Като допълнителен аргумент е нужно да се отбележи, че твърде малка е разликата между допустимите стойности при норма 45dB(А) и установените стойности на шум 47,6±0,4 dB (А), което е още едно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

В случая изложените по-горе обстоятелства представляват обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност.

Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. Не може да се приеме, че в конкретния случай нарушението рефлектира върху охраняваните с нормата на чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС обществени отношения по начин, непозволяващ приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая, с оглед установената по делото фактическа обстановка, липсата на накърнени интереси - както обществени, така и на околната среда и доколкото преценката за маловажност се прави вече на основание чл. 28 вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл. 16, т. 1 ЗЗШОС. Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, доколкото предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, би било адекватното за случая решение на наказващия орган.

В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при 3 наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав взе предвид, че разпоредбата на чл. 28, ал.1 от ЗАНН /изм. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ предвижда, че за маловежан случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Същото правомощие има и районният съд, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН – съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение, като в този случай съдът следва да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, в който следва да бъде обективирано самото предупреждение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По разноските:

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В настоящия случай, дружествотожалбоподател не претендира направени деловодни разноски, поради което такива не следва да се присъждат в негова полза.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15/25.01.2023 г. на Директора на ** – София, с което на „***” АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с. **, Софийска област, представлявано от изпълнителня директор **, за нарушение на разпоредбата на чл.16, т.1 от Закона за защита от шума в околната среда, и на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 34, ал.1 ЗЗШОС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „***” АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с. **, Софийска област, представлявано от изпълнителня директор **, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред 4

Административен съд – София област, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5