Решение № 14 от 31.01.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Поморие, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100812 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от ищеца В. К. К. от гр.Поморие, чрез пълномощника адв. М.М. от АК-Пловдив със със съдебен адрес в гр.Пловдив , против ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от А.С... Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че договор за потребителски микрокредит от разстояние от 03.08.2023г. сключен със ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД, е нищожен на основание, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 т.9, т.10, т. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. При условията на евентуалност, се иска да се приеме за установено по отоншение на ответника, че е нищожна клаузата на §7 от договор за потребителски микрокредит от разстояние от 03.08.2023г. , сключен с ответника, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 511.44 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, както на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК. Претендират се и направените разноски в настоящото .

Представя доказателства. Предявеният иск е с правно основание по чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 т.9, т.10, т. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в случай на отхвърляне на този иск, при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД[1]противоречие на добрите нрави и чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея , ведно с приложените 1 доказателства е изпратен на ответника . В срока по чл.131 ГПК ответникът, е подал отговор на исковата молба. В срока за отговор е предявена и насрещна искова молба от ищеца „София Комерс Кредит Груп“ АД със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от А.С.. против ответника В. К. К.. Иска се на основание чл. 240 и сл. ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД, осъждане на ответника В. К. К. да заплати на „София Комерс Кредит Груп" АД с ЕИК 175302519, сумата от 341,48 лева, представляваща главница, дължима за периода от 3.10.2023г до 3.11.2023г (частично вноска № 2 и вноска № 3 вкл. по погасителния план) по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 03.08.2023г., а на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се претендира и законната лихва върху тази сума. При условията на евентуалност, се иска на основание чл. 23 ЗПК осъждане на ответинка В. К. К. да заплати на „София Комерс Кредит Груп" АД с ЕИК 175302519 сумата от 280 лева, представляваща остатък от главница по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 03.08.2023г., а на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се претендира и законната лихва върху тази сума. Претендират се и направените по делото разноски. . Предявеният насрещен иск е с правно основание по чл. 240 и сл. ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.Предявения при условията на евентуалност иск е с правно основание по чл. 23 ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД .

Ищецът не се явява в с.з., представлява се от процесуален представител, който не се явява в с.з. , а в депозирано писмено становище поддържа иска и моли за неговото уважаване и отхвърляне на насрещните искове. Моли за присъждане на направените по делото разноски, включително присъждане на адвокатско възнаграждение в справедлив размер на основание чл.38, ал.1 от ЗА.

Ответникът не изпраща представител в с.з. редовно призован.

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид следното.

Между страните не е спорно, че на 03.08.2023 г. между тях е сключен представеният в препис по делото договор за потребителски микрокредит от разстояние при общи условия.

Не е спорно, че по този договор ответникът в качеството си на кредитодател е предоставил на ищеца, в качеството му на кредитополучател- длъжник кредит за сумата 700 лв., която длъжникът се задължил да върне на три месечни вноски при ГПР от 66,31 % и ГЛП от 51,96 % , като общия размер на дължимата сума по договора с възнаграждението на кредитора възлиза на 761,49 лв. . Съгласно §6 от договора потребителят се задължил да осигури на кредитора, в тридневен срок от сключване на процесния договор, едно от следните обезпечения: -Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални работни заплати; или поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални работни заплати.

При неизпълнение на задължението за предоставяне на договореното обезпечение, в §7 от договора страните договорили обезщетителна неустойка в размер на 204.36 лева, платима на 3 равни части в размер на 68.12 лева, на падежите по §3 по-горе заедно със съответната погасителна вноска, както общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора е в размер на 321.95 лева, платими на падежите- всяко трето число на месеците 2 септември, октомври и ноември 2023 г. Признава се от ответника, че ищецът е заплатил сума в общ размер от 420 лв. на пет вноски както следва: 20,00 лева на 08.09.2023г.; 100,00 лева на 17.10.2023г.; 100,00 лева на 15.11.2023г.;

100,00 лева на 14.12.2023г. и 100,00 лева на 19.01.2024г., което се установява и от представените платежни документи.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: В настоящия случай ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), поради което по отношение на представения договор за потребителски кредит са приложими правилата на ЗПК, ЗПФУР и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП. За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието сключения между страните договор за заем, както и наличието на твърдените основания за нищожност, а именно противоречието му – в цялост или за конкретно посочената процесната клауза за неустойка по §7 от договора, с добрите нрави или с императивни законови правила.

Безспорно се установи, че между страните е сключен на 03.08.2023 г. процесният договор за потребителски микрокредит от разстояние. Съгласно чл. 22 от Закон за потребителския кредит (ЗПК) , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до нищожност на договора. В чл. 23 ЗПК е предвидено, че при обявяване на сключения договор за нищожен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В процесния случай се твърди неспазване на нарушение на императивната правна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като сумата за неустойка, предвидена в §7 от договора при непредставяне на обезпечението предвидено в §6 от договора, не е включена като разход в ГПР, което обаче е задължително изискване за действителността на потребителския кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест на кредитополучателядлъжник да осигури обезпечение чрез поръчителство при поставени специфични и трудноизпълними условия относно дохода на поръчителите и кратък срок за предоставяне на обезпечението. От съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за потребителски кредит, може да се направи извод, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка, като в подкрепа на подобен извод е и обстоятелството, че още към момента на уговарянето й, е включена в погасителния план. Изискванията, които посочената клауза от договорите възвежда за потребителя са на практика трудноизпълними за него, предвид специфичните изисквания към дохода на поръчителите и изключително краткия срок за предоставяне на обезпечението, като липсва каквато и да е причина за подобни изисквания, с оглед целта на обезпечението. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати, като набави за себе си допълнително възнаграждение освен вече договорената 3 лихва. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойки" към договорната лихва, дължима по кредита и към ГПР, като по този начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК в редакцията, действаща към момента на сключване на договора (Доп. - ДВ, бр.

104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.), според която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Следователно в ГПР задължително трябва да са ясно и разбираемо описани и включени всички разходи, които потребителят трябва да заплати, без да има други разходи по кредита, включени в други клаузи на договора, които потребителя да се налага да тълкува за да прецени какви точно суми дължи в крайна сметка. В конкретния случай формално са посочени процентните стойности на ГПР в договора и същите не надвишават размера посочени в чл.19, ал.4 от ЗПК -петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, като размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента на сключване на договора , основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 3,53 %, т.е. законната лихва към момента на сключване на договора е 13, 53%. , като при така определената стойност на законната лихва, максималният размер на ГПР не може да надхвърля 67,65 %у а в процесния случай посоченият в договора размер на ГПР от 66, 31 % и не надхвърля тази стойност, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в §7 от договора "неустойка", то тя има характер на допълнително възнаграждение за кредитора, поради което и е следвало да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като при включването на тази неустойка, която е в размер на 204,36 лв. при формирането на ГПР, доколкото същата е около 30% от стойността на кредита, със сигурност ГПР ще е със стойност по-висока от посочената в договора и дори ще надхвърли максимално предвидения в закона допустим размер . В случая поставянето на кредитополучателят, в качеството му на потребител в неравностойно положение спрямо кредитора, поради липса на данни колко е конкретният размер на оскъпяването му по кредита, се явява в директно противоречие с 4 разпоредбата на чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора и чл. 4 от същата Директива. На потребителя трябва да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочен какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР с неговото цифрово изражение, но и изрично, и изчерпателно следва да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи като тези разходи следва да са отчетени изначално при формирането му. С оглед изложеното и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен. В този смисъл са и дадените в т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 разяснения, че посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му, както и константната практика на въззивната инстанция Решение № 272/15.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2669/2020 г. по описа на БОС; №595/ 04.07.2024 г. по в. гр. д. № 695/2024 г. по описа на БОС; №557/ 24.06.2024 г. по в. гр. д. № 310/2024 г. по описа на БОС и др..