Решение № 1293 от 25.09.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1293 гр. Велико Търново, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕ. ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110100705 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, в която се излагат твърдения, че между страните съществува облигационно отношение относно предоставяне на услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация по партида с абонатен ***, за обект в ***, ***. Изтъква се, че ползваните услуги от потребителя за периода от 08.12.2022г. до 09.04.2024г. са отчитани дистанционно и за тях са издадени фактури от 31.01.2023г. до 30.04.2024г. на обща стойност 339,97 лв., които не са платени. Ищецът твърди, че от неизпълнението на длъжника е възникнало право да претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода след тридесетия ден от издаване на всяка фактура до 27.11.2024г. от 56,34 лв. Навеждат се доводи, че вземанията са дължими и за тях е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването им както и за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез назначения особен представител, в който оспорва предявените искове. Изтъква се, че липсват доказателства ответникът да е собственик или ползвател на процесния обект както и за предоставяне от ищеца на твърдените услуги. С оглед изложеното отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.

1

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Предвид сключен през месец юли 2020г. с Община Велико Търново договор за наем на общински жилищен имот, намиращ се в ***, ***, и поради необходимост от ползване на услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация, на 15.07.2020г. ответникът сключил с ищеца договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги като по негово заявление са променени данните относно името на титуляра на партидата за имота и абонатния номер от *** на ***. За периода от 31.01.2023г. до 30.04.2024г. В и К – операторът издал фактури на обща стойност 396,31 лв. по партидата на Р. А., относно заплащане на цена на услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация за времето от 08.12.2022г. до 09.04.2024г. Поради липса на доброволно изпълнение на определените падежи, на 12.12.2024г. е подадено заявление по чл. 410 от ГПК за плащане на сумата по фактурите и на лихва за забава от 56,34 лв. за периода след тридесетия ден от издаване на всяка от тях до 27.11.2024г. Последвало издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на основанието, от което произтичат претендираните вземания за главница и лихви, техния размер, че ответникът е собственик или ползвател на обекта, за който е открита партида при доставчика на услугите и че е изпълнил задълженията си за предоставяне на услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация за имота на ответника за периода, за който са издадени процесните фактури. По делото са представени доказателства, че към месец юли 2020г. ответникът е бил ползвател на процесния имот и е имал качеството на потребител на В и К услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К „Йовковци” /Общите условия/, одобрени през 2014г. от ДКЕВР, които валидно са го обвързвали по възникналото облигационно отношение с ищеца.

По делото, обаче не е установено дали облигационното отношение между страните е съществувало и през процесния период, защото липсват данни дали Р. А. е продължила да бъде наемател на жилището. Не е доказано и дали ищецът реално е доставил на ответника В и К услуги в количества, посочени в разглежданите фактури, след като липсват данни дали в имота е монтирана технически годна система за дистанционно отчитане на потребеното количество вода и дали са извършвани ежемесечни отчети, съгласно чл. 39 и чл. 39а от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, във вр. с чл. 23 от Общите условия. С представените фактури не могат да се докажат тези обстоятелства, защото те са частни диспозитивни документи и се ползват с формална доказателствена сила като установяват, че съдържащите се в тях изявления принадлежат на ищеца. Поради изложеното се достига до извод, че не е доказано Р. А. да е потребител на услугите и да дължи сумите за 2 главница и лихви, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд, поради което предявените искове по чл.

422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски също е неоснователна.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователни предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК: 104055066, със седалище и адрес на управление ***, ул. „П.

Яворов” №30, срещу Р. И. А. с ЕГН: ********** от ***, ***, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415 от ГПК, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване съществуването на вземанията от 339,97 лв. /триста тридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ главница, представляваща цена за доставена питейна вода и ползване на услуги за пречистване на отпадни води и канализация за времето от 08.12.2022г. до 09.04.2024г. по партида с абонатен ***, за обект в ***, ***, за което са издадени фактури за периода от 31.01.2023г. до 30.04.2024г., 56,34 лв. /петдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/ лихва за забава върху главницата за периода от 03.03.2023г. до 27.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2024г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение *** от *** по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3