Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 22.10.2026, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Административно наказателно дело 183/2026
Вид
Решение № 64
Подписан
22.10.2026
Състав
АНТОН РАНГЕЛОВ ИГНАТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Радомир, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20261730200183 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № . r. на началник на отдел "Оперативни дейности"София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № З-ЦУ-ЗО-575 от 02.04.2026 г., на жалбоподателя „Д.“ ЕООД, ЕИК: ., седалище и адрес на управление: гр.Р. ул.

„А. Б.“ № ., представлявано от Й. Б. Ме. – Д., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание по чл.185, ал. 2 вр ал.1 о т ЗДДС - имуществена санкция в размер на 520 е.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален представител - адв.Т. П. от АК- Перник обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

Наказващият орган н е е изпратил представител в съдебно заседание и не е изразил становище по жалбата.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, което налага разглеждането й по същество. Същата е основателна по следните съображения:

От фактическа страна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт 1 за установяване на административно нарушение № F869470/30.01.2026 г. на М. И. У., на длъжност „Главен инспектор по приходите“ в Национална агенция за приходите при Централно управление на НАП. В акта e отразено, че при извършена на същата дата проверка, в 15:50 ч. е извършена проверка на обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС магазин за цветя, находящ се в гр.Р., ул.„." бл. № 3, стопанисван от "Д." ЕООД с ЕИК .. Било установено, че в обекта има монтирано и регистрирано в НАП фискално устройство модел „Дейзи ТЕХ" с индивидуален номер DY489021 и фискална памет № 36646994, регистрирано в НАП с потвърждение № 4292575 от 13.11.2025 г. При проверката след изведен печат КЛЕН за дата 29.01.2026 г., било установено, че фискален бон № 003285, от дата 29.01.2026 г„ за продажба с отразен реквизит наименование на стока „Цветя". Актосъставителят е достигнал до извода, че с горното "Д." ЕООД с ЕИК . не е изпълнило задължението да отбележи коректно наименованието с което не може да се идентифицира вида на стоката, Като доказателство за резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка cepия АА № . г. АУАН бил съставен в присъствието на управителката на фирмата – жалбоподател Й. Б. Ме. – Д.. Същият бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от представляващата дружеството - жалбоподател, като в графата за възражения не е отбелязано да има такива.

По делото са разпитани като свидетели актосъставителят М. У. и свидетелката по акта К. Н.. Според първия свидетел, на длъжност „инспектор по приходите“ в НАП, към Отдел „Главна дирекция- Фискален контрол“, на 30.01.2026 г. в гр.Р., извършили оперативна проверка по възложена резолюция на цветарски магазин, стопанисван от „Д.“ ЕООД. Целта на проверката била установяване на необосновано повишение на цените, като следвало да се сравнят цените за три произволни дати преди 31.12.2025 г., преди датата на влизане на еврото и към датата на проверката. Необходимата информация се извличала чрез разпечатка от фискалното устройство. При разпечатката от фискалното устройство на съответния клиент, за дата 29.01.2026 г., установили, че издаваните фискални бонове в търговския обект съдържат като наименование „цветя“. Поради този факт не можали да сравнят обективно цените към съответните дати, което същото е нарушение на Наредба Н 18, чл.26, ал.1, т. 7, в който гласи, че фискалните бонове задължително трябва да съдържат информация за точния вид и количество на продадената стока. От събраните информации, съставили акт на същото основание, заради фискалните бонове. В магазина имало цветя от някакъв вид, сапун, саксии с цветя, рязан цвят, както и опаковки за подаръци на съответните цветя. При проверката Й.

Д. оказала пълно съдействие. Основната цел, за която били изпратени, поради това нарушение не можели да установят дали има необосновано повишение на цените. Целта на проверяващите била единствено за необосновано повишение на цените. Наличие при условията на чл.28 преценява наказващия орган.

Според свидетелката К. И. Н., на длъжност „старши инспектор по приходите“ в НАП, била извършена проверка на 30.01.2026 г. в магазин за цветя, във връзка със спазване на Закона за въвеждане на еврото в РБ. При проверката трябвало да установят дали има промяна в цените на стоки преди въвеждане на еврото и след въвеждане на еврото. Извели 2 кленове от фискалното устройство, от които се установило, че се маркират само като цветя продаваните стоки, от което не може да се установи каква стока е продадена, тъй като в обекта се предлагат цветя в саксии, букети. А така от описаните общо като цветя не можело да се установи какво е продадено и каква е съответната цена. При проверката Й. Д. оказала пълно съдействие. Свидетелката не знае дали има друго извършвано нарушение. В този период имали доста проверки, около тази фирма - също. Където има нарушение, е съставен акт. Не са издавани предписания. Не си спомня някой да е казал на жалбоподателката, че няма да й се наложи глоба ако си приведе касовия апарат в съответствие с указанията на данъчните.

По делото е разпитан като свидетел и посочения от жалбоподателя Н. Д. Б..

Същият е свекър на управителката Й. Д.. Според показанията му, знае, че тя има магазин за цветя. На 30.01.2026 г. я посетил в магазина като всеки ден. Било края на месец януари.

Видял, че една жена и един мъж влезли вътре. Оказало се, че те са проверяващи, данъчни.

След това тя му разказала какво се е случило в магазина, че са й правили проверки. Не знае колко време се забавили вътре, но проверяващите си тръгнали. Той бил отвън пред магазина.

Като си тръгнали те казали, че няма да й правят акт и да я глобяват, нещо от този род и си заминали. След известно време пак се върнали и след това й направили акт. След като си тръгнали, проверяващите й дали предписание до шест месеца да оправи касовия апарат. Тя го оправила на втория ден, занесла го в гр.Перник. Магазинът представлява лавка от 4 кв.м.

Вътре се предлагат цветя и той го посещава всеки ден. Като отишъл я попитал как върви работата. Тя казла, че няма клиенти и че няма никакви продажби прз този ден.

Въз основа на така съставения АУАН, началник на отдел "Оперативни дейности"София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № З-ЦУ-ЗО-575 от 02.04.2026 г., издал обжалваното наказателно постановление № . r., с което на жалбоподателя „Д.“ ЕООД, ЕИК: ., седалище и адрес на управление: гр.Р. ул.„А. Б.“ № ., представлявано от Й. Б. Ме. – Д., с ЕГН: **********, било наложено административно наказание по чл.185, ал.

2 вр ал.1 от ЗДДС - имуществена санкция в размер на 520 е.

От правна страна.

Като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно чл.42, т.5, и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, в АУАН и в наказателното постановление е посочен чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, каквото е пълното наименование на наредбата, предвижда, че фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява наймалко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно 3 със съответната стойност;

Отговорността на дружеството- жалбоподател е ангажирана по чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Съгласно изр.1-во на чл.185, ал.2, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Според второто изречение на същия текст, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, която от своя страна гласи: “ На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.“ За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.

Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.

В настоящия казус съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, като са спазени изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и описаните факти и обстоятелства съответстват на посочената като нарушена разпоредба на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 4 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

В настоящия казус обаче, съдът намира, че се отнася до маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. От една страна търговецът е съдействал на контролните органи при установяването на нарушението. От друга, това е първото нарушение на същия по ЗДДС. От събраните по делото доказателства не се установява да е налице пропорционалност на извършеното деяние и наложената санкция, тъй като целта на закона не е да налага репресивни наказания. Макар нарушението да е формално, неговата обществена опасност е пренебрежимо малка, при липса на вредни последици, доколкото фискът не е ощетен и не е налице неотчетена продажба. Аминистративнонаказващият орган е бил длъжен да приложи чл. 28 ЗАНН и да не наложи административно наказание, като отправи предупреждение.