Решение № 6314 от 09.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6314 гр. С., 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.Н.У. при участието на секретаря З.Л.П. като разгледа докладваното от Д.Н.У. Гражданско дело № 20221110102350 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от Б. Д. Т. , ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Л.“ №23, вх. Б, ет. 3, ап. 7, чрез адв.Д., за осъждане на ответника М. Б. Т. , ЕГН: **********, адрес: гр. ...., ул.

Н.В.“ №3, да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем от 01.09.2020 г.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че страните сключили договор за заем на 01.09.2020 г., по силата на който ищеца предоставил в заем на ответника сумата от 5000 лв. в брой.

Ответника следвало да върне заемната сума в срок до 11.01.2022г., но не сторил това и до настоящия момент.

В срока за отговор, ответника, чрез назначения по делото особен предствител е депозирал такъв. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Д., който поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника, се представлява от назначения по делото особен предствител адв. Д., която поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли иска.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Съгласно Договор за паричен заем от 01.09.2020 г., ищеца, в качеството си на заемодател, е предоставил на ответника, в качеството на заемател, сумата от 5000 лв., която съгласно т.1, изр. второ и трето от договора се предоставя в брой, в деня на подписване на договора, като с подписване на договора заемателя декларира, че е получил сумата.

Съгласно т. 2 от договора за заем, заемателя следва да върне заетата сума на 11.01.2022г.

По делото са допуснати обяснения на ищеца по реда на чл. 176 ГПК, която заявява, че не е вярно, че процесната сума й е върната от ответника по банков път.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, договорът за заем е реален договор, по който 1 правата и задълженията на страните възникват не от момента на постигане на съгласието между тях, а от момента на предаването на паричната сума или на друга заместима вещ от заемодателя, в собственост на заемателя. Той е консенсуално, двустранно и неформално съглашение, при което длъжникът-заемател следва да върне получената парична сума на заемателя. За уважаване на иска за връщане на сумата, съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът носи доказателствена тежест при условията на пълно и главно доказаване да установи релевантните факти – съществуване на заемно правоотношение между страните, предаване на паричната сума от заемодателя на заемателя, изискуемост на задължението за връщане. В случая доказателство за възникналото правоотношение между страните е представения по делото писмен Договор за паричен заем от 01.09.2020 г., в ко йто е отразено, че ищеца е предал сумата от 5000 лв. на ответника, а последния е получил същата, което е удостовреил чрез подписване на договора. Предствения по делото договор не е оспорен по отношение на неговата автентичност от ответника, поради което същия следва да се приеме като автентичен и годен да породи правни последици, а именно облигационноправна връзка между страните по повод на сключения договор за заем, като с подписването на разписката ответницата е признала, че е взела на заем сумата посочена в разписката от ищеца.

По делото обаче не се установи ответника да е изпълнил задължението си да върне на уговорената дата предоставената му в заем сума, поради което предявеният иск за сумата от 5000 лв., следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.

По разноските:

Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ размер на 1400,00 лв., от които 200.00 лв. за държавна такса, 600 лв. за депозит за особен представител и 600.00 лв. за заплатен адвокатски хонорар.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Б. Т. , ЕГН: **********, адрес: гр. ...., ул. Н.В.“ №3, да заплати на „Б.

Д. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Л.“ №23, вх. Б, ет. 3, ап. 7, сумата от 5000,00 лв.

(пет хиляди лева), представляваща дължима главница по Договор за паричен заем от 01.09.2020 г.

ОСЪЖДА М. Б. Т. , ЕГН: **********, адрес: гр. ...., ул. Н.В.“ №3, да заплати на „Б. Д. Т. , ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Л.“ №23, вх. Б, ет. 3, ап. 7, сумата от 1400,00 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2