Решение № 465 от 01.04.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 6287/2025
- Вид
- Решение № 465
- Подписан
- 01.04.2026
- В сила
- 07.07.2026
- Състав
- Милен Иванов Бойчев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 465 гр. Русе, 01.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520106287 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ.
Постъпила е искова молба от „Дженерали Застраховане” АД против Община Русе, в която се твърди, че на *****г. в гр. Русе, на б***, е настъпило произшествие, при което върху паркиран лек автомобил „М*******" с рег. № ****, собственост П. П. П., управляван от същия, са паднали клони от дърво.
В резултат на произшествието, на застрахованото в ,,Дженерали Застраховане" АД по застраховка „Каско на МПС" моторно превозно средство са нанесени материални вреди. С оглед предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение била образувана ликвидационна преписка № ***. Извършен бил оглед на увредения автомобил и изготвено заключение с опис на щетите. Увреденият автомобил бил възстановен в автосервиз „Екоавто" ООД. За извършените ремонтно-възстановителни работи по лекият автомобил е издадена фактура от 15.06.2022г. на стойност 1368.58лв.
Дължимата сума била изплатена от „Дженерали Застраховане" АД на „Екоавто" ООД с преводно нареждане на 17.06.2022г. Във връзка с ликвидацията на преписката, от дружеството били реализирани обичайни разноски в размер на 15 лв. С изплащането на застрахователното обезщетение дружеството встъпило в правата на увреденото лице срещу причинителя на 1 вредата до размера на платеното и разноските, направени за определянето му.
Счита се, че отговорност за настъпване на произшествието следва да носи Община Русе, тъй като същото е в резултат от бездействието й в качеството на собственик на дървото и възложител на работата, която е свързана с поддържането и обезопасяването на зелената система в Община Русе.
Отговорността на Общината била гаранционно-обезпечителна и обективна и същата отговаряла като собственик на вещта за действията или бездействията на лицата, които е натоварила с извършване на възложената работа. До ответника била изпратена регресна покана от 13.09.2022г. за възстановяване на изплатеното с включени ликвидационни разноски, но Община Русе не погасила задължението.
По изложените обстоятелства и съображения, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което Община Русе да бъде осъдена да заплати на „Дженерали Застраховане" АД сумата от 1383.58 лв., изплатена като застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС" по преписка № *** и реализираните обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане и на направените от дружеството разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК, ответната община изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Счита се, че от съдържащата се информация в исковата молба и приложените към нея доказателства не може да се направи категоричен извод кое е дървото и дали следва за причинените от него вреди да носи отговорност именно Община Русе. Нямало местоположение на дървото. На следващо място липсвали и доказателства за причинно-следствена връзка между падането на клони на дървото и щети по автомобила. Нямало данни и за противоправни бездействия от страна на лицата, на които било възложен контрол върху зелената система на града. Нямало информация за подавани сигнали за наличие на изсъхнали или болни дървета в района на посочения адрес. На следващо място се твърди, че видно и от метеорологична справка, представена към отговора на исковата молба от 17.11.2025г. от НИМХ, Филиал Варна, на 27, *****г., няма данни за силни ветрове и обилни валежи, но на 25.03.2022г. е имало такива данни. Също така на 17.03.2022г., след полунощ между 10:00 и 15:00 часа скоростта на вятъра от север-североизток се усилила до 9/12 м/сек, 2 а на 19.03.2022г. достигнала 10 – 12 м/сек. На 20.03.2022г. имало измерени скорости на вятъра с пориви до 20 – 24 м/сек, а на 25.03.2022г., късния след обяд при преминаващ слаб студен фронт от 2-ри род от североизток е регистриран първоначално шквал с обръщане на вятъра от запад - северозапад на североизток, последван и от силен вятър от изток - североизток с пориви до 17 – 24 м/сек. Счита се, че тези данни са такива за форсмажор. Силните ветрове макар и в дните, предхождащи събитието са могли да повлияят на дърветата и на падането на клони от тях, а падането на дървесни клони, включително и от здрави дървета, може да е в следствие на въздействието на неблагоприятни природни явления като силните ветрове, които не са подвластни на действията на Община Русе и тя не следва и не може да контролира и направлява същите, поради което и не бива да носи отговорност за щетите, причинени в резултат от тези явления. Такова било становището и на пленума на Върховния съд в т. 10 от Постановление № 7 от 1959 г. По тези съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между П. П. П. като собственик на лек автомобил „М*******" с рег. № **** и ищцовото застрахователно дружество ,,Дженерали Застраховане" АД е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за автомобила под формата на застрахователна полица № ***** със срок на действие от 18.01.2022г. до 17.01.2023г.
На 29.03.2022г., в ищцовото дружество е постъпило искане за оценка на вреди по горепосочената застраховка „Каско на МПС“ от П. П. П.. В искането си последният е дал описание на събитието „ Вчера към 16,00 часа ми звънна съсед, че върху автомобила ми са паднали множество големи клони от дървета. Той беше паркиран на бул. „Липник“ №52“.
Въз основа на постъпилото искане, в застрахователното дружество е заведена щета с №***, по която е извършен оглед и заснемане на процесния автомобил и калкулация на установените щети по същия – увредени четири врати, задна колона и основна д., както и таван и преден десен калник, като е посочена степен на увреждане – „ремонт – среден, боя“. Представени са и снимки към извършения оглед, от които е видно, че същите не са направени на мястото на инцидента. С възлагателно писмо застрахователят е възложил 3 ремонта на „Екоавто“ ООД, за който е изплатило с преводно нареждане от 17.06.2022г. сумата от 1368,58лв.
С регресна покана от 13.09.2022г. ищцовото дружество е претендирало от Община Русе заплащане на сумата от 1383,58лв. включваща платеното обезщетение във връзка с процесния инцидент и 15лв. ликвидационни разноски.
Разпитан като свидетел П. П. П. установява, че си спомня за инцидента с автомобила му. Паркирал го на паркинг зад бл. „*******“, вечерта. На следващия ден сутринта, отивайки към автомобила забелязал паднали върху него сухи клони. Колата била престояла една нощ от паркирането. Един от падналите клони бил с дебелина колкото китката на свидетеля, имало и други по-малки клони. Имало увреждане по предния капак и тавана на автомобила, имало увреждане и по вратите, били за боядисване. Не се сеща колко били детайлите, но били доста. На паркинга нямало знаци забраняващи спирането или предупреждаващи за опасност. Също така свидетелят не си спомня вечерта и в периода в който е станал инцидента да е имало силен вятър. След като установил за инцидента, сигнализирал застрахователното дружество и им предоставил автомобила за оглед в ликвидационния им център.
Свидетелката Ц.В.Н. установява, че работи в Община Русе като инспектор в дирекция „Екология и зелена градска среда“. Установява, че е узнала за процесния инцидент след изминало значително време от него, във връзка с регресната претенция на застрахователното дружество. На мястото, което само предполагала кое е, извършила оглед и не установила изсъхнали или болни дървета. Нямало подавани сигнали и жалби в Община Русе за такива дървета от него район. Възможно било да има единици изсъхнали клони по здрави дървета и те да паднат.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В случая няма спор, че между ищцовото дружество и собственика на посочения за увреден автомобил е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, че след подаден сигнал за 4 настъпили вреди по него е заведена горепосочената щета, във връзка с която е извършен оглед на автомобила, но не на мястото на произшествието, установени са увредени детайли и е заплатено застрахователно обезщетение за тяхното възстановяване. Не се спори и по размера на определеното обезщетение от застрахователя. Спорно е какъв е механизма на настъпване на вредите, съответно при установяването на твърдения такъв дали са налице предпоставките за ангажираността на ответната община като стопанин на дървото, причинило вредата.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен безспорен извод, че е настъпило произшествие по описания в исковата молба начин – падане на клони от дърво, собственост на ответната община. Ищецът, в чиято тежест е, не е ангажирал доказателства, установяващи по категоричен начин, както мястото на настъпването на произшествието, така и причините за него. Не може единствено и само въз основа на представеното уведомление за настъпване на застрахователно събитие (искане за оценка на вреди) и събраните свидетелски показания, които са твърде общи, включително и противоречиви на посоченото от същия свидетел пред застрахователя непосредствено след инцидента, да бъде изграден извод за мястото на произшествието и неговия механизъм. В допълнение следва да се посочи, че по отношение на свидетеля П. П. П. следва да намери приложение и разпоредбата на 172 ГПК и показанията му да не бъдат изцяло кредитирани, доколкото същият е имал интерес да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, за която цел е логично да не е бил достатъчно обективен пред застрахователя и да посочи как точно и кога са причинени установените вреди по автомобила му, съответно и в настоящото производство по тези съображения да поддържа вече изложеното пред застрахователя. Също така свидетелят по време на разпита си сочи, че на сутринта е установил вредите по автомобила си, а в искането си до застрахователя е посочило, че за тях е бил уведомен от свой съсед. Също така не съответства посоченото от свидетеля по време на разпита му като установени от него вреди, с представения от застрахователя описзаключение на същите. Сочи, в показанията си преди всичко за увреден преден капак, какъвто застрахователят не е установил. Също така свидетелят всъщност не свидетелства за механизма на произшествието, а сочи само своето обяснение за него, което от логична гледна точка не е единственото 5 възможно. Всички тези обстоятелства дори и по отделно да не обосновават извода на съда да не кредитира показанията на свидетеля П., то в своята съвкупност дават такова основание. Установяването на мястото и механизма на твърдяното произшествие, което е от съществено значение за ангажиране на отговорността на ответника, е в тежест на ищеца. Няма твърдения и данни мястото на инцидента да е оглеждано и заснето. Ищецът е могъл да предприеме действия по обезпечаване на доказателства по реда, предвиден в ГПК или чрез извършване на оглед на самото място – еднолично или в присъствието на представител на ответника, именно с оглед установяване точното място на произшествието, както и причините за това. Ето защо, при липса на категорични доказателства относно мястото и механизма на инцидента, не следва да се приеме за установено в производството, че инцидентът е настъпил именно на посоченото в исковата молба място, което изключва отговорността на ответника. В този смисъл са и Решение №260061/19.10.2020г. по в.гр.д.№560/2020г. и Решение Рег.№ 260/10.06.2025г. по в.гр.д.№389/2025г. и двете по описа на ОС - Русе. В последното е прието, че „Увредените застраховани лица следва да полагат дължимата грижа, за да могат да установят с достатъчна степен на достоверност настъпилите застрахователни събития. Застрахователите, от своя страна, също следва да положат дължимата грижа за безспорно установяване на фактите около застрахователните събития, ако искат да предявят регресна претенция“.
Разпечатката съдържа 24 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0fe9c989-8f71-4f69-b988-ea9c44245fe9