Решение № 668 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 19006/2023
- Вид
- Решение № 668
- Подписан
- 16.02.2026
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 32, ал.4 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
РЕШЕНИЕ
№ 668 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330119006 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: *** № * против Г. И. Т., ЕГН ********** и П. В. Т., ЕГН **********, и двамата, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се, че ответниците са потребители на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 01.02.2013 г. – 30.08.2023 г., в качеството им на наследници по закон на И. Г. Т., ЕГН ***, а П. В. Т. и като съсобственик преди смъртта на наследодателя, на водоснабден недвижим имот, находящ се в ***, имали задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 3087.41 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатите дължали и мораторна лихва върху главницата, в размер на 864.95 лева, за периода 31.10.2015 г. – 31.07.2023 г. Ответниците фигурирали в базата данни на оператора като потребител с № *, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия.
Твърди, че в имота, за периода от 01.01.2013 г. – 07.06.2019 г. отчетът се е извършвал по показанията на монтирания водомер, а впоследствие – за периода от 08-07.2019 г. – 20.07.2022 г. отчетът се е извършвал, съгласно чл. 24, ал. 4 вр. с чл. 49 и чл. 25, ал. 2 от ОУ при отказан достъп на потребителя, като начисленото количество вода било ограничено до разликата, отчетена по общия водомер на ЕС. Излага, че служителите на дружеството – ищец са посещавали водоснабдения имот, като предварително са оповестявали на входната врата или на видно място във входа на имота за датата и часа на отчет, като по отношение на останалите апартаменти, служителите на дружеството не са срещали затруднения за извършване на отчет. На 08.07.2019 г. бил издаден Протокол за отказан достъп от служител на ищеца, като въпреки това ответниците продължили да действат противоправно като не 1 изпълнявали задълженията си да осигурят достъп до водомерните устройства в имота.
Твърди още, че по водомер *** не се е извършвал отчет, тъй като към същото измервателно устройство липсвало водоподаване, като претендираните в настоящото производство суми не са формирани въз основа на показания на въпросното устройство.
Излага още, че на 30.12.2016 г., 10.05.2017 г., 31.10.2017 г. и 16.03.2018 г. са били връчвани покани за доброволно плащане, вкл. последните две са били връчени лично на Г.
Т.. Били издадени и две Заповеди за прекъсване на водозахранването на името за 28.05.2017 г. и 23.04.2018 г., които не са могли да се изпълнят, тъй като не бил осигурен достъп до водомерния възел в процесния имот.
Ответницата като съсобственик и наследник на имота, а ответникът като наследник на починалия наследотател, отговаряли за претендираните суми на наследодателя му до смъртта му, а относно задълженията, натрупани след смъртта му – ответниците ги дължали като съсобственици на имота. Сочи и, че ответниците не са изпълнили задължението си по чл. 62, ал. 1 от ОУ да прехвърлят партидата на тяхно име след смъртта на наследодателя им.
Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответниците било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 13494/2023 г. на ПдРС, ХІХ гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както следва: за Г. И. Т. – 1543.70 лева – главница за периода от 01.02.2013 г. – 30.08.2023 г.;
432.48 лева - обезщетение за забава за периода 31.10.2015 г. – 31.07.2023 г., ведно с разноски; за П. В. Т. – 1543.71 лева – главница за периода от 01.02.2013 г. – 30.08.2023 г.;
432.47 лева - обезщетение за забава за периода 31.10.2015 г. – 31.07.2023 г., ведно с разноски, срещу която в предвидения срок са постъпили възражения от ответниците, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главниците, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 18.09.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор.
В депозираните възражения, длъжниците сочат, че показанията на водомера в жилището не отговаря на размера на претендираните от тях суми.
В първото по делото открито съдебно заседание, ответниците възразяват срещу предявената искова молба, като считат същата за незаконосъобразна, неоснователна и недоказана по основание и размер. Заявяват, че са неверни твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, че отчетите за изразходената питейна вода за периода 01.01.2013г. – 07.06.2019 г. са констатирани с водомер със системен номер ***. Заявяват, че през 2016 г. е било извършено цялостно обновяване на водопроводната система на притежаваното от тях жилище и горепосоченият водомер е бил заменен с нов в присъствието на служител за отчитане на водомерите на ищеца, който е отчел данните при отремонтирането и е записал системния номер на поставения нов водомер. Оспорват, че за процесния период не е предоставян никакъв достъп до притежаваното от тях жилище. Правят възражение за погасяване по давност на описаните в исковата молба, суми. Оспорват претендираните от ищеца суми.
С определение от открито съдебно заседание, проведено на 23.10.2024 г., е оставено без уважение искането на ответниците да бъде разгледано в настоящото производство възражение за погасителна давност, като преклудирано, съгласно Тълкувателно решение 2
№1/2013 по търг.дело №1/2013г. ОСГТК на ВКС.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 13494/2023 по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
За основателност на претенцията, дружеството – ищец, следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответниците, както и че имат качество на клиент /потребител с № */, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и, че през процесния период ответниците са имали качеството потребител по смисъла на общите условия и начислените суми съответстват на потреблението. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Ответниците следва да проведат насрещно доказване, а при доказване на горното от ищеца - да докажат, че са погасили задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за неоснователни, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на 3 ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.
2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
В производството не е повдиган спор за собствеността на имота, като това обстоятелство се установява от представения Нотариален акт № *, том *, дело № *. на Нотариус при Пловдивския народен съд, видно от който наследодателят на ответниците - И.
Г. Т. и ответницата П. В. Т. са признати за собственици на процесния недвижим имот /л.1011/.* И. Г. Т. е починал на *, като ответниците П. В. Т. /преживяла */ и Г. И. Т. /*/, са единствени негови наследници по закон, видно от Удостоверение за наследници. /л.70/.
Ето защо съдът намира, че ответниците са титуляри на вещното право на собственост, при което се явяват съсобственици на имота, при квоти П. В. Т. – ¾ ид.ч. от имота и Г. И. Т. – ¼ ид.ч. от имота и като такива „потребител“ на услуги по смисъла на ОУ и ЗРВКУ.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл. 5, т. 7 и чл. 21, ал. 4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител.
Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на „ВиК“ ЕООД, в периода от 01.02.2013 г. до 30.08.2023 г., по партида с аб.
№ *, за водомер № ** и № ***, не са отразени плащания, в т.ч. по процесните фактури.
Вещото лице сочи, че размерът на начислените и неплатени задължения за главница по процесните фактури, с начислена и непогасена лихва към 31.07.2023 г., възлиза както следва: главница 3087.41 лева и лихва 864.95 лв. (начислена до 31.07.2023 г.), общо: 3952.36 лв.
(главница и начислена лихва). Вещото лице установява също, че процесните фактури, издадени на Г. И. Т. и П. В. Т., за водомер № ** и № ***, с аб. № *, са намерили счетоводно отражение в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив.
Вещото лице установява, че отчетеното количество (в куб.м.) по карнети, изчислено в процесните фактури, е съобразно с действащите цени за битови потребители за съответния период, с изключение на: по карнет, показанията от водомер № ** за периода 2013 г. 10.08.2015 г., са общо 330 куб.м., разпределени в първите две процесни фактури, съответно във фактура № 57173680/ 30.08.2023 г. за период 01.02.2013 г. 01.03.2015 г. фактурираното количество е 272 куб.м., с цена от 2013 г. за вода, канал, пречистване, общо 1.36 лв. без ДДС/ куб.м., а с включен ДДС 1.632 лв./ куб.м.; във фактура № 57173682/ 30.08.2023 г. за период 01.03.2015 г. - 10.08.2015г., фактурираното количество за вода, канал, пречистване е 58 куб.м., като допълнително са фактурирани още 58 куб.м. за „Разлика от общ водомер“.