Определение № 11613 от 16.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11613 гр. С., 16.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110142146 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от *******. М. Д. Д., с адрес: гр. С., ж.к. „(АДРЕС) против Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул.

„Шести септември“ № 29, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М. С. и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), с адрес: гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 133А, представлявана от главен комисар Явор Серафимов – директор, чрез процесуален представител Ц. Н.-Георгиева.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответниците са депозирали отговори на исковата молба в законоустановения срок, с които оспорват основателността на иска.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че е подал сигнал с искане за проучване и информация до ГД „Борба с организираната престъпност“ (ГД „БОП“) на адрес гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 133а вследствие на твърдени от ищеца заплахи, отправени от лицето К. А. М., като твърди, че същият сигнал е изпратен и на имейл адреса на ГДБОП.

Твърди, че подаденият сигнал е препратен и до Министерство на вътрешните работи.

1

Ищецът твърди бездействие на ответниците при извършена от същите правораздавателна дейност. Твърди се, че ответниците не са предприели действия и съответни мерки по разследване на подадения от ищеца сигнал.

Твърди, че към момента на подаване на исковата молба, ответниците не са извършили проверки по подадения сигнал и не са сезирали Прокуратурата на Република България.

Ищецът твърди, че въз основа на бездействието на ответниците е претърпял имуществени и неимуществени вреди.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул. „Шести септември“ № 29, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М. С. и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), с адрес: гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 133А, представлявана от главен комисар Явор Серафимов – директор, чрез процесуален представител Ц. Н.-Георгиева да заплатят на *******. М. Д. Д., с адрес: гр. С., ж.к.

„(АДРЕС) сумата в размер на 15 000 лв. – частичен иск от общ иск в размер на 95 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата в размер на 24500,00 лв. – частичен иск общ иск в размер на 1 500 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението.

С отговорите на исковата молба, подадени от ответниците се оспорва допустимостта и основателността на заявения иск.

Ответникът Министерство на вътрешните работи твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като твърди, че ищецът претендира вреди, настъпили от действия/бездействия на служители на ГДБОП като разпоредител с бюджет. Твърди, че не носи отговорност за задълженията на своите структури – самостоятелни юридически лица за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни служители. Твърди, че пасивно легитимирана страна следва да бъде единствено ГДБОП, тъй като твърди, че ищецът претендира вреди от действия/бездействия на служители на същата.

Ответниците твърдят, че ищецът не е посочил незаконосъобразните действия/бездействия на служители на ответниците, от които претендира вреди. Твърди се, че не е посочено в какво се изразяват вредите, които ищецът твърди, че е претърпял.

Твърдят, че ищецът не е посочил причинно-следствена връзка между действията/бездействията на служители на ответниците и вредите, за чието обезщетяване е предявен искът.

Твърди се, че не е налице твърдяното от ищеца бездействие на служители на МВР и ГДБОП. Твърди се, че е извършена проверка по подадения от ищеца сигнал и че преписките по сигнала са изпратени по компетентност на Софийска районна прокуратура. Твърдят, че ищецът е уведомен за това с писмо с рег. № 126600-21143/25.11.2021 г. по описа на ГДБОП.

Ответниците правят възражения за изтекла погасителна давност на претендираните 2 обезщетения.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са предявени субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е тежестта да докаже:

В тежест на ищеца е да докаже виновно противоправно поведение на служители при ответниците при или по повод изпълнението на възложена работа.

Ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване претърпените имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер.

Ищецът следва да докаже причинно-следствената връзка между противоправното поведение от страна на физическото лице – пряк изпълнител на работата и претърпените вреди.

За ответниците е тежестта да докажат:

В тежест на ответниците, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докажат оборване на презумпцията на виновност на изпълнителите на възложената работа.

По доказателствените искания

По заявените от ответника Министерство на вътрешните работи доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива – съдът счита, че същите са допустими, относими и необходими и следва да бъдат допуснати от съда.

По искането на ищеца за допускане на двама свидетели в режим на довеждане съдът ще се произнесе след уточнение от страната на конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях.

По искането на ищеца за изискване от ЧСИ М. Г. да представи справка за датата на вдигане на наложени възбрани за обезпечаване вземанията на търговски дружества, представлявани от ищеца, съдът намира, че същото не е относимо и следва да го отхвърли.

Исканото от ищеца доказателство не е относимо към доказване на елементи от фактическия състав на твърдяната деликтна отговорност по разпределената от съда доказателствена тежест.

По искането на ищеца за изискване на преписка по описа на Софийска районна прокуратура по подадения от него сигнал – съдът счита, че същото е допустимо, относимо и необходимо и следва да бъде допуснато от съда, но доколкото с отговорите на исковата 3 молба се сочи, че тези документи не се намират , насрещната страна – съдът следва да се произнесе в първото по делото съдебно заседание, като даде възможност на ищеца да конкретизира и поясни искането си.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към отговора на исковата молба от ответника Министерство на вътрешните работи писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ като не относимо искането на ищеца за изискване на документи от трето лице по реда на чл. 192 ГПК.

УКАЗВА на страните, че относно изискването на преписка по описа на Софийска районна прокуратура, съдът ще се произнесе в първото по делото заседание.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 156, ал. 2 ГПК в срок най-късно до първото по делото съдебно заседание да уточни обстоятелствата, които цели да установи с разпита на поисканите свидетели, като при неизпълнение на указанията доказателственото искане ще бъде отхвърлено, както и да конкретизира размера на втория предявен осъдителен иск дали се касае за сумата от 24500,00 лева или 245000,00 лева, както и да конкретизира дали претендира сумите в условията на разделна или солидарна отговорност и в случай, че се касае за разделна отговорност да конкретизира размера за всеки ответник отделно.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.

ДАВА възможност на страните да изложат становище по проекта за доклад и да предприемат съответните процесуални действия.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, 4 усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях.

УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС електронен адрес: [email protected], след като ги подпишат с квалифициран електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.

УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес: [email protected], а в случай че не е подписана с квалифициран електронен подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.

Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.