Определение № 1797 от 29.07.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1797 гр. Бургас, 29.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА в присъствието на прокурора Н. М. М. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Наказателно дело от общ характер № 20252120202592 по описа за 2025 година

СЪДЪТ, като взе предвид постигнатото между страните споразумение за решаване на делото, намира, че същото е с предмет престъпление извън ограниченията на чл. 381, ал. 2 от НПК, в които сключване на споразумение не се допуска и същото съдържа необходимите реквизити по чл. 381, ал. 5 от НПК.

Съдът обаче счита, че в случая не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 197, т. 1, вр.чл.194, ал.1 от НК, а оттам и на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, поради което и предвиденото от страните наказание „Пробация“ в случая се явява противоречащо на закона.Това е така по следните причини:

Видно от приложената на л. 317-319 от Том II от ДП, ведно с превод на български език /л. 330-335 от Том II от ДП/ присъда от 25.01.2021г. по дело № 67 Т 61/2020 на Районния съд в ****, влязла в сила на 27.02.2021г., видно от отбелязването върху същата, обвиняемият Т. Т. Т. е признат за виновен в това, че на 24.02.2020г. в *****, след като пристигнал заедно с отделно съдения Д.В. в търговския център П. с личен автомобил и след предварителна уговорка и с общо намерение за присвояване на чуждо имущество, са се възползвали от невниманието на пострадалия в кафене „К.“, като в определен момент на невнимание, подсъдимият Т. Т. седнал на масата с гръб към жертвата Д.Б., род.на **** г., националност ****, и от джоба на якето, което пострадалият в този момент е преметнал върху облегалката на стола, на който е седял, е откраднал портфейл с 1400 **** в **** валута, разрешение за дългосрочно пребиваване на чужденец на името на увреденото лице, издадено във ***, шофьорска книжка и застрахователна карта на името на пострадалото лице, кредитна карта HSBC Visa на името на пострадалото лице, дебитна платежна карта HSBC Visa на името на пострадалото лице, кредитна карта Credit Agricola Banka Visa на името на пострадалото лице, прйбрал портфейла в себе си, а в същото време отделно съденият Д.В., който седял на същата маса, прикривал действията му и непрекъснато наблюдавал околните, за да предупреди обвиняемия Т. Т. за евентуална грозяща го опасност, 1 след което напуснали кафенето непосредствено след престъплението и веднага след това заедно, с автомобил напуснали търговския център, причинявайки щети на жертвата в размер на 1400 ****. За така извършеното престъпление кражба, съгласно § 205, ал. 1, буква г) от Наказателния кодекс на Република ****, в съучастие съгласно § 23 от Нак.кодекс чрез едно действие с неразрешени мерки, подправяне и промяна на средства за плащане, съгласно § 234, ал.1 от Нак.кодекс, в съучастие съгласно § 23от Нак.кодекс, на Т. са наложени наказания лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 2 (две) години и глоба в размер на 50 000 ****, разпределени, съгласно § 68, ал.1, ал.2 от Нак.кодекс на 25 (двадесет и пет) дневни ставки по 2000(две хиляди) ****.

Съгласно Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства, всяка държава от ЕС следва да признава, че присъдите, постановени в други държави от ЕС, имат същата сила, като тези, постановени от собствените им съдилища, в т.ч. относно налагане на временна мярка за неотклонение; определяне на престъплението; вида и тежестта на наказанието и др.

От гореизложеното и след зачитане на присъда от 25.01.2021г. по дело № 67 Т 61/2020 на Районния съд в ****, влязла в сила на 27.02.2021г., е видно, че деянието – предмет на настоящото споразумение е извършено след като обвиняемият Т. Т. Т. е бил осъждан с влязла в сила присъда за престъпление кражба /при това в изпитателния срок на наложеното със същата наказание „лишаване от свобода“/, т.е. същото се явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК.

На следващо място, според настоящият състав на съда процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК /маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид/, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните последици. В разглеждания случай стойността на отнетите вещи е сравнително висока, а именно – парична сума общо от 1480 лв., т.е. в размер на над две минимални работни заплати за страната към датата на деянието (МРЗ за страната е била 650 лв., съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г.), като наред с това, обстоятелството, че се касае за продължавано престъпление /извършено с две деяния, осъществяващи поотделно състава на престъплението кражба/, при това извършено в изпитателния срок на условното осъждане по присъда от 25.01.2021г. по дело № 67 Т 61/2020 на Районния съд в ****, влязла в сила на 27.02.2021г., обосновава извода, че личната обществена опасност на обвиняемия също е висока.

Всичко гореизложено сочи на това, че престъплението – предмет на настоящото споразумение следва да бъде квалифицирано чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.

26, ал.1 от НК, в какъвто смисъл е било и първоначалното обвинение, повдигнато на Т., по което са били образувани НОХД № 3656/2023г, а впоследствие и НОХД № 353/2025г. по описа на РС – Бургас.

Видно от разпоредбата на чл. 197 от НК, същата е неприложима при наличието на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК и доколкото предвиденото за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК наказание „лишаване от свобода“ има долна граница от една година, то същото не може да бъде заменено с „пробация“ по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК.

Следва да се посочи, че в случая съдът не разполага с правната възможност по 2 чл.382, ал.5 от НПК да предложи промени в споразумението, които да бъдат обсъдени с прокурора и защитника, доколкото отстраняването на констатирания недостатък изисква приемане на по-тежка квалификация на обвинението, с което би се влошило положението на обвиняемия.

С оглед на изложеното съдът приема, че в така представения му вид настоящото споразумение противоречи на закона, поради което не може да бъде одобрено.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ОДОБРЯВА представеното споразумение, сключено между Районна прокуратура - гр. Бургас, обвиняемия Т. Т. Т. и неговия упълномощен защитник адв. Р. Т. от БАК, въз основа на което е образувано настоящото НОХД № 2592/2025г. по описа на Районен съд - гр.

Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3