Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 27.06.2025, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Административно наказателно дело 44/2025
Вид
Решение № 109
Подписан
27.06.2025
В сила
06.11.2025
Състав
Галина Димитрова Василева

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.148 ал.1 и ал.3 · Закон за опазване на околната среда
  • чл.148 ал.1 и ал.3 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 136, ал. 2, т. 7 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 67 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.8, ал.2, т.1 · Закон за управление на отпадъците

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Силистра, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20253420200044 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 ЗАНН.

Образувано по жалба на „И-У.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от изпълнителния директор С. В. Т., против Наказателно постановление № 32/19.12.2024г., издадено от директора на РИОСВ - Р., с което на ТД-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7000 (седем хиляди) лева за нарушение на чл.8, ал.2, т.1 вр. чл.136, ал.2, т.7 от Закона за управление на отпадъците.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност и неоснователност на наказателното постановление. Застъпва се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от момента на съставянето на АУАН, за който се счита, че не е съобразен с формалните изисквания на ЗАНН, и рефлектирали негативно относно правото на защита на жалбоподателя. Визира се, че не е ясно защо в акта се посочени свидетели, които не са присъствали при установяване на нарушението, те към коя категория попадат, че липсва конкретизация кои отпадъци, под кой код и в какво количество не са предадени за оползотворяване или са съхранявани извън регламентирания срок, като се счита, че няма единство между словесното описание на нарушението и цифровото му изражение. Към процесуалните нарушения се причислява и това, че на ТД-жалбоподател не е била връчена заповедта на министъра на околната среда и водите за извършване на извънплановата проверка по случая, като не е ясно и на какво 1 основание е издадена. Счита се, че необсъждането приложимостта на чл. 28 ЗАНН от страна на наказващия орган е довело до нарушение на закона, а според жалбоподателя обстоятелствата по случая го очертават като маловажен. Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноските по делото за адвокатска защита.

Пред съда жалбата се поддържа по изложените в нея съображения чрез представител по пълномощие – адв.Ш.. Изразява становище за липса на компетентност на служителите на РИОСВ - Ш. по извършване на процесната проверка на място и по отношение на обстоятелството дали е налице съоръжението за рециклиране във връзка с подадено заявление от дружеството-жалбоподател. Счита, че служителите на РИОСВ – Ш. са превишили правата си, дадени им със заповедта на министъра, което е опорочило цялото административно-наказателно производство и довело до незаконосъобразност на издадените акт и НП. Претендира разноски и представя списък на същите с договор и документ за реалното им заплащане.

Административнонаказващият орган, чрез процесуален представител – юрисконсулт К., намира жалбата за неоснователна. Застъпва позиция за безспорна установеност на нарушението и спазване изискванията на материалния и процесуалния закон по издаване на обжалваното НП. Визира, че при определяне на имуществената санкция е взета предвид тежестта на извършеното нарушение и административното наказание отговаря на принципите на законоустановеност и индивидуализация. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура - Силистра, уведомени, не изпращат представител, не изразяват становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка становищата и доводите на страните, и въз основа на закона, намира за установено следното:

С Решение № 10-ДО-724-00/19.07.2017г. на и.д. директор на РИОСВ – Р.

–инж. Л. А., на ТД-жалбоподател „И-У.“ АД гр.С. било дадено разрешение да извършва дейности по третиране на отпадъци на площадка в с.А., общ.С., обл.С., промишлена зона „З.“, ПИ с идентификатор № 0895.506.86, кв.17.

Видовете отпадъци били с код 160602, 160604 и тези с код 60605 „други батерии и акумулатори“ (включващо и литиево-йонни батерии) с код на дейности R7 – оползотворяване на компонентите, използвани за намаляване на замърсяването; R11 - използване на отпадъците, получени в резултат на някоя от дейностите с кодове R1 – R10; R12 – размяна на отпадъците за полагане на дейностите с кодове R1 – R11 и R13 – съхраняване на отпадъците до извършване на някоя от дейностите R1 – R12, с изключение на временно съхраняване на отпадъците от площадката на образуване до събирането им, и 2 с произход на тези отпадъци „в резултат от преконфигурирането на отделните клетки в модули от електрически превозни средства/ от ЮЛица“.

От дата на издаване на това разрешение до датата на процесната проверка на обекта – 27.08.2024г., дружеството не било извършвало дейност по третиране на отпадъците, въпреки че приемало такива, удостоверявано във водените отчетни книги.

Същевременно, в началото на 2024г., била задействана процедура по издаване на комплексно разрешително на ТД за експлоатация на „Инсталация за рециклиране на излезли от употреба литиево – йонни батерийни модули от електрически превозни средства и фотоволтаични соларни панели и преконфигуриране на излезли от употреба литиево – йонни батерийни модули от електрически превозни средства в системи за съхранение на енергия“. На 20.02.2024г. било издадено Решение № РУ- 12-ПР/2024г. за преценка за необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда от директора на РИОСВ - Р. – инж. Ц.Х., с позиция да не се извършва такава оценка.

По повод подаденото заявление от ТД-жалбоподател за осъществяване на дейност по рециклиране на посочените в разрешението отпадъци била инициирана проверка със Заповед № РД-747/23.08.2024г. на министъра на околната среда и водите. Със същата било възложено на св.М. Г. – началник отдел и на св.С. А. – главен експерт, двамата служители в отдел ПООТП, дирекция УООП при МОСВ, и на св. З. В. и св.С. Й. – главни експерти в отдел КОС, дирекция КПД при РИОСВ- Ш., да посетят процесната площадка в село А., като били оправомощени да извършат проверка на инсталацията за третиране на негодни за употреба батерии и акумулатори и съответствието на дейността на този обект с изискванията на законодателството по опазване на околната среда. Изрично било възложено проверката да се осъществи в периода 26 - 27.08.2024г. и експертите от РИОСВ – Ш. да изготвят констативни протоколи и доклад, които да предоставят на Министерството.

На 27.08.2024г. мястото било посетено от визираните длъжностни лица, които в присъствието на упълномощено от търговеца лице – К. Петрова, възприели фактическото положение на самата площадка, която била неоградена и необозначена, на сградите, в които били съхранявани отпадъците, намиращи се в самите опаковки в които били транспортирани до там – в дървени сандъци и в кашони на палети, при абсорбент пясък, като имало единствено съоръжение за тестване на постъпващите батерии от електромобили. Сандъците и кашоните били отворени пред проверяващите и било видимо, че вътре има акумулатори от автомобили. Други съоръжения за извършване на дейност по обработване (третиране) на тези батерии с оглед извличане на съставни елементи/вещества, нямало.

При проследяване на отчетността по предоставените от упълномощеното лице Петрова книги се констатирало, че приетото и вписано количество отпадъци през годините, считано от датата на разрешението през 3

2017г. до тази на проверката, се съхранява извън допустимия по закон тригодишен срок.

Установените обстоятелства били отразени в съставения на място от св.З. В. Констативен протокол № 3В-80/27.08.2024г. (л.55-л.57), екземпляр от който бил връчен на същата дата на пълномощника на ТД - К. П., обозначила се като офис-администратор.

В изпълнение на заповедта на министъра св.Й. съставила доклад, възпроизвеждащ съдържанието на Констативния протокол, като с нарочно писмо от МОСВ на РИОСВ-Р. били изпратени копие от КП, от отчетната книга (на хартиен носител) за приетите на съхранение отпадъци, уведомяване, че е налице нарушение и следва съобразно териториалната компетентност служители на РИОСВ – Р. да съставят АУАН на ТД-жалбоподател.

На 25.11.2024г., в присъствието на упълномощеното от търговеца лице - П. Д. А., св.В. – главен експерт в регионалната инспекция, съставила АУАН №0002892/25.11.2024г. на ТД - жалбоподател за нарушаване императивната повеля на чл.8, ал.2, т.1 от Закона за управление на отпадъците поради непредприемане на действия за предаване оползотворяване на наличните на процесната площадка в с.А. отпадъци, съхранявани там в срок над допустимия съгласно § 1, т. 42 ДР на ЗУО. В описателната част на административното обвинение залегнали установените при проверката фактически обстоятелства, с обстойно отразяване и на документалните данни.

В издаденото на база АУАН наказателно постановление № 32/19.12.2024г., редом с изискуемите по закон реквизити, е взето отношение с доводи и за липса на предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН.

Административнонаказващият орган е възприел дадената в АУАН фактическа и правна формулировка на описаното деяние и е наложил следващото се в разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 7 ЗУО административно наказание „имуществена санкция“ в минималния му размер от 7 000 (седем хиляди) лева.

Началото на административнонаказателното производство е положено със съставянето на АУАН от длъжностно лице – св.В., разполагащо с изискуемата по закон териториална и материална компетентност при отчитане местоизвършване на нарушението и съобразно постановката на чл.157, ал.2 ЗУО и Заповед № 427/12-10.2018г. на директора на РИОСВ - Русе (л.166).

Съгласно чл.157, ал.4 вр. ал. 2 ЗУО, и писмените доказателства по делото, е налице и необходимото оправомощаване и на директора да издаде и процесното наказателно постановление. Спазени са установените от закона срокове за издаване на акта и на НП при наличие на задължителните им за съдържанието реквизити.

Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице, установено от осъществяване на самата процедура по съставянето, предявяването и връчването на акта. В описателната част на същия точно и ясно е изложено в 4 какво е намерила израз административната простъпка – непредприемане на действия за предаване на събраните отпадъци с оглед оползотворяването им, правилно подведена под посочената правна норма на чл.8, ал.2, т.1 ЗУО като квалификация, вменяваща по императивен начин задължението да се изпълняват законовите разпоредби за третирането. Привръзката със санкционната норма на чл.136, ал. 2 т. 7 въвежда пояснението за последиците от бездействието в горната насока като е изпълнено изискването административното обвинение да сочи на пълно единство между факти и квалификация. Конкретизирани са видовете отпадъци – като кодове и обозначения, за които по чл. 67 ЗУО е издадено разрешението на ТД за третирането им, и установеност, че тези с код 160605 в обстойно описаните количества се съхраняват в срок надвишаващ допустимия по закон от три години.

Изложените доводи за нарушено право на защита поради непосочване категорията на свидетелите в акта са неоснователни. Законът не поставя императивно изискване свидетелите, отразени в АУАН, пряко да са участвали в установяване на процесните обстоятелства, като в настоящия казус изрично в акта е отбелязано, че фактите по обвинението са установени при извършена проверка от експерти на РИОСВ - Ш., възложена със заповедта на министъра на околната среда и водите. По отношение застъпеното за процесуално нарушение заради некомпетентност на служителите, осъществили пряко проверката, понеже са от РИОСВ гр.Ш., следва са се отбележи, че действията и констатациите им при същата са осъществени преди административноказателното производство, което, съгласно чл. 36, ал.1 ЗАНН, се явява образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. При обсъждане на събраните по делото доказателства се изяснява, че възлагането на проверката от министъра на служители от друга РИОСВ е било продиктувано от съображения за обективност, безпристрастност и незаинтересованост, тъй като първоначалното разрешение от 2017г., решението да не се извършва оценка по ОВОС и действията по започналото издаване на комплексно разрешително са били дадени от директорите на РИОСВ – Р.. Видно от съдържанието на констативния протокол, като официален документ, и показанията на свидетелите, при започване на проверката на място в с. А. заповедта на министъра от 23.08.2024г. е била у проверяващите и е била представена за запознаване на упълномощеното от ТД лице Петрова, удостоверено и в КП, от който е връчен екземпляр на посочения пълномощник. Изрично в заповедта е посочено основанието за издаването с цифровото обозначение чл.148 ал.1 и ал.3 от Закона за опазване на околната среда, а именно осъществяване на контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат и който контрол се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, а на регионално равнище - от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от 5 кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица.