Решение № 238 от 02.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20262100500121 по описа за 2026 година

Постъпила е въззивна жалба от В. П. В. , ЕГН ********** чрез особения представител – адвокат против решение №2624 от 21.11.2025 г. постановено от РС – Бургас по гр.д.

№5194/24 г. Решението се оспорва като неправилно , постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения , като необосновано. Според страната съдът неправилно е приел за установено по отношение на ответника , че дължи 59.09 лв. , представляващи вноски по договора от 04.02.2022 г. за лизинг и сумата от 57.40 лв. , представляващи вноски по договор от 02.03.2022 г. за лизинг ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до изплащането на сумата. От една страна съдът е приел , че не са налице условията на чл.12 ал.2 от ОУ за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. От друга страна е констатирано , че договорите за лизинг са с изтекъл срок на действие , според жалбоподателя в противоречие с молбата с която е сезиран е приел , че е настъпила нормална изискуемост на лизинговите вноски. На това основание съдът е приел , че се дължат всички неплатени вноски по лизинговия договор. Възразява се , че подобно искане в ИМ не е правено: - в уточняваща молба се сочи , че се претендират предсрочно изискуеми лизингови вноски от 9.33 лв. по договора от 04.02.2022 и 8.61 лв. по договора от 02.03.2022 . На следващо място се претендират 116.49 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски , от които 59.09 лв. по договора от 04.02.2022 г. за периода 15.02.2022 – 14.05.2022 г. и 57.40 лв. по договора за лизинг от 02.03.2022 г. за периода 15.02.2022 – 14.05.2022 г. От една страна правилно е констатирано , че не са 1 настъпили условията за предсрочна изискуемост на лизинговите задължения , но вместо да отхвърли иска от друга в противоречие с тези констатации уважава исковата претенция за дължимост на лизинговите вноски но на друго, според страната – на непредявено основание. Сочи се , че ищецът не е предявил иск за дължимост на всички неплатени лизингови вноски на основание настъпил падеж. Такова искане в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е правено. Към датата на това заявление сока на договора не е изтекъл и не е настъпил падеж на всички лизингови вноски. Налага се извода , че съдът се е самосезирал. Според страната това представлява съществено процесуално нарушение и е основание за недопустимостта на решението в тази му част. На следващо място – съдът е уважил изцяло установителните искове за неплатени задължения за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги за трите периода: 15.02.2022 – 14.03.2022 , 15.03.2022 – 14.04.2022 и 15.04.2022 – 14.05.2022 г. на основание и двата сключени договора. Съдът обаче не е съобразил , че договорът от 04.02.2022 е сключен от „Теленор България“ЕАД и има за предмет предоставяне на мобилна телефонна услуга съгласно абонаментен план „Тотал макс“ за номер *** ** *** **** на цена 49.99 лв. на месец и със срок на действие 24 месеца. Същите страни и на същата дата са сключили и договор за лизинг на базови аксесоари на стойност 74.61 лв. От съдържанието на тези два договора е видно , че ищецът не е страна по възникналата облигационна връзка – не е носител на правата и задълженията по тях. Съответно – той не разполага с процесуалната легитимация да предявява чужди права. Съдът съответно не е извършил проверка доколко ищецът е носител на твърдените от него права по договора от 04.02.2022 г. и е приел за разглеждане този иск , макар и предявен според жалбоподателя от ненадлежна страна в процеса. По този начин обжалваното решение в тази му част е постановено при наличие на процесуална пречка за упражняване на правото на иск , съответно – това води до недопустимост на решението , което съдът е постановил: 1. По договора от 04.02.2022 - сумата от 48.40 лв. представляващо непогасено задължение за абонаментна такси и такси за потребление на мобилни услуги за периода 15.02.2022 – 14.03.2022; съответно за сумата от 50.94 лв. – непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги за периода 15.03.2022 – 14.04.2022 и за сумата от 50.00 лв. непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги за периода 15.04.2022 – 14.05.2022 г.2. по договора от 04.02.2022 за лизинг на аксесоари – по 3.11 лв. за трите периода: 15.02.2022 - 14.03.2022 , 15.03.2022 – 14.04.2022 и 15.04.2022 – 14.05.2022 и 59.09 лв. – вноски по договор за лизинг на аксесоари за мобилен номер *** ** *** ****. На трето място – според жалбоподателя са останали недоказани исковете за неплатени задължения за абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги и за телефонни номера – *** ** *** **** и *** ** *** **** , както и *** ** *** **** и за трите процесни периода. В ОИМ са направени възражения , но независимо от това ищецът не е представил доказателства , от които да е видно , че е изпълнил задължението си за предоставяне на ответника съответните мобилни услуги. Не са представени разпечатки , от които да евидно , че ответникът е извършил потребление на съответните услуги. Приложените фактури според жалбоподателя не доказват валидно осъществяване предоставянето на услугите.

2

Валидно установяване на договорно отношение изисква фактури , които са подписани и от двете страни. В случая са приложени фактури , издадени от ищеца , които според жалбоподателя не могат да послужат като годно доказателствено средство , но са ценени от съда в противовес на трайно установената съдебна практика , съответно – съдът е приел , че ищецът е изпълнил задълженията си по предоставяне на мобилни услуги в посочения в договора обем. Така приложените фактури не съдържат подпис на ответника и не го обвързват. Тези фактури не са достигнали до ответника, до неговото знание и не го обвързват. Необосновано съдът е приел за доказани и претенциите за аБонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги. Размерът на сумите , посочени в ИМ и в диспозитива на обжалваното решение не съответстват на месечните задължения , посочени в самите договори. На 02.03.2022 г. между ищеца и ответника е сключен договор за мобилни услуги с абонаментен план „интернет“ към предпочетен номер **************.

Месечното задължение на ответника по този договор е 10.99 лв. за 24 – месечния срок на договора. В противоречие с това съдът е приел и увважил искове за размер от 15.60 лв. за периода 15.02.2022 – 14.03.2022 , за 11.89 лв. за периода 15.03.2022 – 14.04.2022 и 10.99 лв. а периода от 15.04.2022 – 14.05.2022 г. От приложените фактури е видно , че ответникът не е ползвал услуги извън предоставения му пакет и няма задължения извън договорните , което означава , че дължимите суми са само по 10.99 лв. Според жалбоподателя решението е правилно и обосновано само за периода 15.04.22 – 14.05.22. За останалите два периода според жалбоподателя решението е необосновано , постановено в противоречие с договора и това обуславя отмяната му в тази част. На 02.03.2022 меж ду страните е бил сключен и договор за мобилни услуги с абонаментен план интернет към номер ****************.

Месечното задължение на ответника по този договор е 25.99 лв. също за 24 – месечния срок на договора. Също в противоречие с договора съдът е уважил искове за 36.89 лв. за периода 15.02.22 – 14.03.2022 , за 26.89 лв. за периода 15.03.2022 – 14.04.2022 и 25.99 лв. – за периода 15.04.2022 – 14.05.2022. От приложените фактури е видно че ответникът не е ползвал мобилни услуги извън предоставения му пакет и няма задължения за ползване на услуги извън договорните. Следва извода , че задълженията които му се следват са в размер на по 25.99 лв. Поради това правилно е решението само за периода15.04.2022 – 14.05.2022 г.

За останалите два периода съответно решението е необосновано , постановено в противоречие с договора и това налага отмяната му в тази част. Страната моли съда да приеме жалбата за допустима и след установяване на основателността й да се постанови решение с което : 1. Решението да се приеме за недопустимо в частта , с която е прието че ответникът дължи 59.09 лв. по договора от 04.02.2022 за лизинг и сумата от 57.40 лв. по договора от 02.03.2022 за лизинг ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до изплащането на сумата като производството се прекрати.; 2. Се приеме , че решението е недопустимо и в частта , с което е прието , че по договора от 04.02.2022 за номер *** ** *** **** се дължи сумата от 48.40 лв. – непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление за периода 15.02.2022 – 14.03.2022; 50.94 лв. – непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги за периода 15.03.2022 – 14.04.22 и 50.00 лв. – непогасено задължение за абонаментна такса и 3 такса за потребление на мобилни услуги за периода 15.04.2022 – 14.05.2022 г. като производството в тази част бъде прекратено;3. Се приеме за недопустимо решението н частта , с което съдът е приел за установено у че ответникът дължи по договор от 04.02.2022 за лизинг на аксесоари сумата от 3.11 лв. за всеки от трите процесни периода 15.02.22 – 14.03.2022 , 15.03.2022 – 14.04.2022 и 15.04.2022 – 14.05.2022 г. и 59.09 лв. – вноски по договор за лизинг на аксесоари по телефонен номер *** ** *** **** като производството по делото в тази част също бъде прекратено;4. Да се отмени решението в частта , с която е прието , че ответникът по договора от 02.03.2022 г. за мобилни услуги с абонаментен план интернет към номер ************** дължи сумите от 15.60 за периода 15.02.2022 – 14.03.2022 , и 11.89 лв. за периода 15.03.2022 – 14.04.2022 , представляващи абонаментна такса и такса потребление на мобилни услуги и разглеждане на спора по същество и исковите претенции бъдат отхвърлени; 5. Да бъде отменено решението в частта , с която е прието за установено , че ответникът по договора от 02.03.2022 г. за мобилни услуги с абонаментен план Интернет към телефонен номер ************* дължи сумите от 36.89 лв. за периода от 15.02.2022 – 14.03.2022; 26.89 лв. за периода 15.03.2022 – 14.04.2022 , представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги като спора се разгледа по същество и исковите претенции бъдат отхвърлени.

Депозиран по делото е отговор на въззивната жалба от „Йеттел България“ЕАД / предходно – „Теленор България“/. На първо място – жалбата се оспорва като недопустима поради неправилното й входиране не в оторизираната служба за регистрация в районен съд – Бургас - регистратура , а на адрес – гражданско деловодство. Следва според страната да бъде приложена разпоредбата на чл.262 ал.1 т.1 от ГПК. При условията на евентуалност жалбата се оспорва и като неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Въззивникът е изложил доводи по съществото на спора , които подлежат на преценка с крайния акт на въззивната инстанция: определянето на правната квалификация на иска е в прерогативите на съда при анализ на обстоятелствената част и фактическите твърдения в исковата молба , както и заявения петитум. В тази връзка се оспорват твърденията за недопустимост на исковете. Оспорват се и доводите във връзка с липса на идентичност между страните в правоотношението по договора и процесуалната легитимация на ищеца. В случая е налице промяна в търговската регистрация на ищеца, което не води до промяна в субекта. Това обстоятелство е вписано в ТРЮЛНЦ , поради което е известно и общодостъпно. Оспорват се твърденията за недоказаност на исковете – по делото според страната са събрани достатъчно доказателства , които са обсъдени в решението на РС като са изложени мотиви и диспозитив на решението , които се поддържат от страната като правилни.