Определение № 29317 от 13.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29317 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110108950 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Групама Застраховане“ ЕАД срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 евро, представляваща част от регресно вземане в общ размер на 3111,08 евро, представляващо изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Престиж“ по щета № 67012400819 и ликвидационни разноски, във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 06.04.2024 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Шипченски проход“ и бул. „Еминеску“, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ******* и влекач „MAN“ с рег. № ********, причинено по вина на водача на лекия автомобил „Опел Зафира“. Сочи, че вследствие на процесното произшествие са причинени имуществени вреди на застраховано при него моторно превозно средство, по отношение на което е била образувана преписка по щета № 67012400819 и е изплатено застрахователно обезщетение, както и са сторени ликвидационни разноски.

Поддържа, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника, до когото е отправена регресна покана за възстановяване на изплатеното обезщетение и ликвидационните разноски. Твърди, че ответникът е отказал доброволно плащане, поради което предявява настоящия частичен иск за сумата от 10 евро, представляваща част от регресно вземане в общ размер на 3111,08 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира и сторените по делото разноски.

Ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото, и прави искане за допускане на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, подробно формулирани в исковата молба, както и допускане на свидетелки показания. Прави искане 1 по чл. 190 ГПК ответника да бъде задължен да представи намиращата се у него застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ******* към датата на процесното пътнотранспортно произшествие. Ответникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, като поддържа, че вина за настъпването му носи водачът на застрахованото при ищеца моторно превозно средство, евентуално прави възражение за съпричиняване. Оспорва предявения иск и по размер, като счита, че претендираното застрахователно обезщетение е завишено, включва ремонтно-възстановителни дейности и части, които не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и че размерът му не съответства на действително претърпените вреди. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Ответникът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото, не възразява да бъде допусната съдебно-автотехническа експертиза, като поставя допълнителни задачи към нея, прави искане за събиране на гласни доказателства.

По редовността на исковата молба:

При извършената служебна проверка по чл. 129 ГПК съдът констатира, че исковата молба е нередовна. В обстоятелствената част са изложени противоречиви твърдения относно увреденото моторно превозно средство, за което се претендира регресното вземане.

От една страна се твърди, че вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие са причинени вреди на лек автомобил „Ситроен С5“ с рег. № СВ 6295 ВЕ, а от друга страна изложението относно сключената имуществена застраховка, образуваната щета, изплатеното застрахователно обезщетение и отправената регресна покана се отнася до влекач „MAN“ с рег. № ********. Посоченото противоречие препятства определянето на предмета на спора, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания да отстрани констатираната нередовност, като изрично посочи кое е увреденото моторно превозно средство, за което претендира регресното си вземане, и съобразно това приведе в съответствие обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

Правна квалификация на исковете: Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение между него и собственика на увреденото моторно превозно средство, настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие в срока на 2 действие на застрахователното покритие, механизма на настъпването му, противоправното и виновно поведение на водача на моторното превозно средство, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, настъпването на вреди в причинна връзка с процесното произшествие, техния размер, изплащането на застрахователно обезщетение и извършването на ликвидационни разноски, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента към датата на настъпване на застрахователното събитие.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите, правопогасяващите и правопрепятстващите възражения, на които основава защитата си, включително релевираните възражения за липса на вина, евентуално за съпричиняване, както и възраженията относно размера на претендираното обезщетение.

Като безспорни на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване следните обстоятелства: че към датата на процесното пътнотранспортно произшествие гражданската отговорност на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № *******, е била застрахована при ответника; както и че между ищеца и собственика на увреденото моторно превозно средство е било налице валидно имуществено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“.

По доказателствените искания на страните:

Съдът намира, че следва да приеме представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, доколкото същите са допустими, относими и необходими за правилното изясняване на спора.

Основателни са исканията на страните за допускане на съдебно-автотехническа експертиза, тъй като поставените задачи са относими към предмета на доказване и за изясняването им са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага.

Основателни са исканията на страните за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един свидетел при режим на призоваване, доколкото с показанията им се цели установяване на механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, който е спорен между страните.

Следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи застрахователната полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото цели установяването на безспорни обстоятелства.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ответника, да отстрани констатираната нередовност, като посочи кое е увреденото моторно превозно средство, за което претендира регресното си вземане, и приведе в съответствие изложените в исковата молба фактически твърдения относно увреденото МПС.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.10.2026г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните, свидетелите и вещото лице, като им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора писмени доказателсва.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване на страната на ищеца, а именно Д.М., роден на ********** г., който да бъде призован на посочения в исковата молба адрес: гр. Ловеч, ул. „*********, както и на служебно установените след справка в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес и чрез посочения телефон, като ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване в размер на 25,56 евро, вносим от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване на страната на ответника, а именно Д.Х.Х., ЕГН **********, който да бъде призован на посочения в отговора на исковата молба адрес: гр. София, ж.к.

„********************* както и на служебно установените след справка в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес и чрез посочения телефон, като ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване в размер на 25,56 евро, вносим от ответника по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-автотехническа експертиза, 4 вещото лице по която, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба и след събиране на допуснатите гласни доказателствени средства, да се запознае с материалите по делото и да отговори на въпросите, поставени в исковата молба и на допълнителните въпроси, поставени в отговора на исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 300 евро, от които 150 евро, вносими от ищеца, и 150 евро, вносими от ответника, по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й, като същото да се уведоми след представяне на доказателства за внесения депозит.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а - 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.