Определение № 864 от 03.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 864 гр. Благоевград, 06.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20241200500289 по описа за 2024 година

ГПК.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от С определение № 146 от 06.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 1196 по описа за 2023 година, РС Петрич е оставил без уважение като НЕОСНОВАТЕЛНО искането, обективирано в молба с вх. № 581/23.01.2024 година, подадено от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, действащо чрез процесуален представител юрисконсулт Ц.Б., за изменение на Решение № 407/12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1196/2023 г. по описа на Районен съд град Петрич, в частта за разноските.

Срещу това определение е постъпила частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, чрез юрисконсулт Ц.Б., надлежно упълномощена, адрес на електронна поща [email protected].

В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Развиват се съображения, навеждат се доводи и аргументи в тази насока.

Отправя искане, ОС - Благоевград да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, с което е отхвърлена молбата на „Сити Кеш“ ООД по чл. 248 от ГПК и да постанови ново, с което да намали присъденото адвокатско възнаграждение на 480 лева с ДДС, вместо 960 лева с ДДС.

Подаден е писмен отговор от адв. Д. М., пълномощник на В. М. Н., ЕГН **********, адрес ,,,,,,,,,,,,,,,,,,, с който се излагат съображения, че жалбата е неоснователна. Отправя се искане за оставянето й без уважение.

Настоящата инстанция намира подадената жалба за допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ 1 на въззивен контрол. По същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Районен съд - Петрич е бил сезиран с два обективно кумулативно съединени иска (установителен такъв с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и осъдителен по чл. 55, ал. 1 ЗЗД) от страна на В. М. Н.. Пред съда е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцовата страна и адвокат Д. М., АК - Пловдив, като в него изрично е предвидено, че оказаната помощ ще бъде безплатна такава по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради материално затруднение на лицето, ползващо услугата.

С Решение № 407/12.12.2023 г. съдът изцяло е уважил предявените искове, като в полза на процесуалния представител на ищеца - адвокат Д. М., при условията на чл.78, ал.1 от ГПК във връзка с чл.38, ал.2 от ЗА, чл.7, ал.1, т.1 и чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на по 480 лева с ДДС по всеки един от предявените и уважени искове.

След реализирането на процедурата по чл. 248, ал. 1 ГПК с атакуваното в настоящото производство определение съдът отказал да измени решението в частта му за разноските.

ОС - Благоевград, в съответствие с приетото от първоинстанционния такъв, приема, че на процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно тази норма за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. От значение следователно е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединени искове, какъвто е и процесният случай, се определя върху цената на всеки от исковете поотделно, а не в сбор (така и Определение № 50 от 17.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4735 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). В този смисъл първоинстанционният съд правилно е съобразил чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. регламентираща размера на минималните адвокатски възнаграждения с оглед конкретния материален интерес по предявените искови претенции и е определил по законосъобразен начин съответния размер на възнаграждение, дължащ се по всеки един от разгледаните искове.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е ясна и не се нуждае от тълкуване. ОС-Благоевград не споделя наведения довод, че с обжалвания акт на първоинстанционния съд се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на процесуалния представител, тъй като дължимото се възнаграждение по всеки един от двата иска намира своето основание в посочения подзаконов нормативен акт и положените процесуални усилия от страна на адвоката както по установителния, така и по осъдителния иск.

Упрекът, че предявената претенция представлявала пример за злоупотреба с право също е неоснователен - такава злоупотреба е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на други или в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).

2

Искането за овъзмездяване на сторени разходи, при това по установен в нормативен акт начин и ред, няма как да противоречи на добрите нрави, а по същността си представлява проява на деликтна отговорност, която страната, загубила делото, следва да понесе.

Цитираните решения от жалбоподателя на СЕС не изключват дефинитивно прилагането на Наредба № 1/2004 г., в частта относно определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения, поради противоречие с чл. 101, § 1 ДФЕС, а възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 1 от наредбата са приети в изпълнение на и са насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от споменатите норми, са присъщи на преследването на тази цел / определение № 28 от 21.01.2022 г. по ч. т. д. № 2347/2021 г., Т. К., II т. о. на ВКС/. Предвид връзката между предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения и качеството на услугите, предоставяни от адвокатите, в цитираното определение е направен извод, че ограниченията, въведени от законодателя, въпреки присъщите им ограничаващи конкуренцията ефекти, се свеждат до това, което е необходимо за осигуряване изпълнението на визираната легитимна цел, поради което, при определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери.

Правилно, съдът е съобразил и разпоредбата на §2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г., като е включил в претендираното възнаграждение и 20% ДДС.

При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, какъвто е настоящият случай, дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г., следва да включва ДДС. Последната норма предвижда, че за регистрираните по реда на ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред (в този смисъл е и Решение № 50041 от 07.07.2023 г. по т. д. № 915/2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение).

Настоящият съдебен акт няма да подлежи на инстанционен контрол.

Съгласно разп. на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на атакуване решението.

Предмет на разглеждане в първата инстанция са били искове, чиято цена е под 5000 лева. След като въззивно решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, същото важи и за второинстанционните определения по него /чл. 274, ал. 4 от ГПК/.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение, като неоснователна, постъпилата частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление:

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, чрез юрисконсулт Ц.Б., надлежно упълномощена, адрес на електронна поща [email protected] срещу определение № 146 от 06.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 1196 по описа за 2023 година на РС Петрич.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4