Решение № 260099 от 30.09.2020, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260099/30.09.2020 година, град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

На тридесет и първи август две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Вунов секретар: Михаела

Стойчева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 292 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от С. Ю. Ч. с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82 от Закона за задълженията и договорите

/ЗЗД/ срещу М.Ю.А..

Ищецът твърди, че бил собственик на л.а. марка „********" *** с ДК№ ********, като преди около две години двигателят му се повредил. По съвет на свой приятел през месец март 2018 г. се срещнал в гр. Хасково с ответника и двамата се уговорили след месец да му достави желания от него двигател, който да бъде с еднакви на неговия първи 5 цифри и да бъде на стойност 1 200 лв.

Освен това М.А. му предложил негов приятел да свали стария и да монтира новия двигател на автомобила на ищеца най-късно до месец. Договорили се и че при доставката на двигателя ще му се платят 500 лв., а след като същият бъде монтиран и заработи щели да се платят останалите 700 лв., но срещу фактура за двигателя, за да може да го регистрира в КАТ Габрово. Сочи се, че двигателят му бил доставен едва през месец октомври 2018 г. и тогава ответникът го запознал с приятеля си Р. П. – автомеханик, който щял да го замени срещу сумата от 400 лв. М.А. дошъл с още един човек със специализиран превоз до С., за да транспортират автомобила на ищеца до гр. Хасково, за което той заплатил на другия човек сумата от 250 лв. През месец март 2019 г. двигателят на автомобила му и всички агрегати около него били монтирани и когато дошъл в Хасково, Р. П. му казал, че заменил разни детайли с нови, за да бъде по-качествен ремонта и че цялата сметка била 960 лв. с консумативите и той му я платил. След като взел автомобила, ищецът заедно с майка си отишъл до гр. Л. в Р. Турция, но при пристигането им същият загаснал. Той го закарал на майстор и се установило, че имало проблем в дюзите на новия двигател. Поради това се наложило да ги рециклират на место, за което заплатил сумата от 2500 турски лири с лева равностойност на 750 лв. Поддържа се и че до настоящия момент автомобилът му не можел да бъде регистриран в КАТ Габрово, а и не можел да го продаде, тъй като промяната на двигателя не била узаконена, защото новият двигател бил стандарт Евро-2 и 85 KB, а старият бил Евро-4 и 110 KB и имало разминаване в стандартите на купето и двигателя. Ето защо се твърди, че му били причинени следните имуществени вреди: 1 200 лв. за новия двигател; 250 лв. за транспортиране на автомобила с платформа; 960 лв. за подмяна на двигателите; 750 лв. за ремонт на дюзите; 317,50 лв. за застраховка „Гражданска отговорност"; 425,47 лв. данъци МПС за 2018 г. и 2019 г.; 97 лв. за винетка, 1500,03 лв. - разлика от падането на пазарната цена за времето, през което не могъл да продаде автомобила - от март месец 2018 г. до момента, както и неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми в общ размер от 6 500,00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете като допустими, но неоснователни. Признава се, че през месец март 2018 г. в гр. Хасково между страните бил сключен договор, по силата на който следвало да закупи двигател за автомобила на ищеца на цена от 1200 лева, от които 500 лева платими авансово, а останалите 700 лева - след успешно заработване двигателя и предоставяне на фактура, но няма не била постигната договореност за първите цифри на двигателя, а и същият щял да бъде доставен, когато ответникът заминел за Англия и го закупи от там. М.А. не се ангажирал и с конкретен срок за монтажа на двигателя, доколкото същият не работил с и за П., а и той само препоръчал автомонтьор, като ищецът разполагал с възможността да избере и друг. Ето защо не можел да носи каквото и да било отговорност за изпълнение, респ. неизпълнение по възникналия договор за изработка между Р. П. и С.Ч.. Сочи се и че ищецът управлявал автомобила си известно време, за да установи, дали двигателят работи, и едва след това - на 17.06.2019 г. ответникът му предал фактурата, която била приета без възражения и била платена втората вноска по договора им за поръчка от 700 лева. Поддържа се, че изпълнил задълженията си в срок и нямало възражения при приемане на извършеното, нито пък изявление за разваляне на договора, респ. за отбив от цената. Пътуването в Република Турция било извършено през 2020 г. и повредата в двигателя се дължала на други причини, но не на такива свързани с неговото качество. Относно претендираната сума за платена астраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" се сочи, че застрахователната полица била сключена при наличие на предходен двигател, поради което нямала отношение към претенцията за обезвреда на имуществени вреди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Свидетелство за регистрация Част I № *********, съдържащо се в приложената по делото пр. преписка с вх. №

1205/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, се установява, че ищецът е собственик на л.а. марка „********" *** с ДК№ ********.

От представените от ищеца Разписка за електронна винетка от 30.01.2019 г., Комбинирана застрахователна полица № BG/06/118002972212, Приходни квитанции Серия ББ18, № **********/26.11.2018 г., Серия ББ19, № **********/23.12.2019 г. и Фактура Серия ZA, № 623340/24.01.2020 г. на турски език и придружена съгласно чл. 185 ГПК с превод на български език, се установява, че той е заплатил сумите от: 97 лв. за винетка на процесния автомобил, 317,50 лв. за застраховката му „Гражданска отговорност", 425,47 лв. данъци за същото МПС за 2018 г. и 2019 г. и 2 500 турски лири за ремонт на дюзите му.

Във връзка с процесния случай и с оглед твърдения на ищеца за извършено от ответника престъпление по чл. 209 или друг от НК, по негова жалба е образувана пр. преписка с вх. № 1205/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, като с Постановление от 02.10.2019 г. на А. А. – мл. прокурор в Районна прокуратура – Хасково, потвърдено с Постановление от 24.10.2019 г. на Н.

Т. – прокурор в Окръжна прокуратура – Хасково и Постановление от

16.12.2019 г. на В. К. – прокурор в Апелативна прокуратура – Пловдив, е отказано да се образува досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер и е прекратена преписката.

От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че пазарната стойност на л.а. „********************" с рег. № ******** към м. март 2018 г. при изправен двигател и задоволително техническо състояние се оценява на 8 186 лева, а при неизправен двигател – 5 730 лева. Към м. август 2020 г., при намален капацитет (23 %) и неподлежащ на пререгистриране със сменения двигател и поради това непродаваем по друг начин освен за скрап или резервни части, същият автомобил е оценен на 2 300 лева. Според вещото лице от м. март 2018 г. до настоящия момент процесния е загубил от пазарната си стойност 3 430 лева, която сума не включва вложените от ищеца суми за доставка и монтаж на новия двигател, за превозването му до гр. Хасково, както и платените данъци, застраховки и такси.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. С. С. /сочена и водена от ищеца/, Р. Б. П. и А. А. М.

/сочени и водени от ответника/ за обстоятелства относно сключването и изпълнението на задълженията на страните по процесния договор. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 31.08.2020 г. /л. 90 – л. 91 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82