Решение № 3537 от 31.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3537 гр. Пловдив, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330102571 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Ж. Д. Д., ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изп. дело, въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 03.02.2011 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20959/2010 г. на ПРС, в т.ч. за сумата от 1459,62 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2009 г. – 30.04.2010 г.

Твърди да не дължи изпълнение, поради настъпила перемпция по ИД и изтекла погасителна давност. Моли за уважаване на иска и установяване недължимостта на посочената сума за главница. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

По изп. производство били извършвани редица действия, при което нямало период на бездействие повече от 2 години и хипотезата на чл. 433, т.8 ГПК не била налице. Дружеството извършило възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприема всички необходими и възможни изп. действия с оглед събиране на вземанията. Давността била прекъсвана многократно с посочени действия 1 по изпълнението.

Позовава се на ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Била приложима пет, а не тригодишна давност, предвид влязлата в сила заповед за изпълнение. Твърди приложимост на постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на ответника срещу ищеца, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е издаден процесният изпълнителен лист, с който е присъдено твърдяното вземане за главница /вж. Опр. 140 ГПК № 4359/10.04.2023 г. – л.28-29/.

Тези факти се приемат за доказани и при съобразяване на приетите ПД.

На 22.02.2011 г. е подадена молба за образуване на ИД пред ЧСИ К. П., обр. е ИД № *********** г. /л.48/. На 20.07.2011 г. /л.57/ е наложен запор на ТВ; на 19.12.2011 г. /л.71/, 04.10.2012 г. /л.94/ и 14.05.2013 г. /л.98/ са подадени молби от длъжника за разсрочване на изпълнението с признание на дълга. Помежду им, на 12.09.2012 г., е вписана възбрана на НИ /л.89/.

Според настоящия състав, относими към предмета на делото са тези изп. действия до посочения момент.

С молбата за обр. на ИД са възложени правомощия на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

Молбата е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Предвид момента на обр., докато трае изпълнителният процес относно вземанията, давност не тече – зад. разяснения в ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед констатираните и описани по – горе действия по изпълнението, последното валидно такова е от 14.05.2013 г., с подадена молба от длъжника за разсрочване на изпълнението и признание на дълга. На основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес е прекратен ex legе на 14.05.2015 г. В рамките на този двугодишен срок не са поискани, нито предприемани каквито и да е действия по изпълнението.

Подаването на молби от взискателя след този момент, както и извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, в т.ч. налагането на запори, наср. на 2 опис /неизвършен, с липса на платени разноски за това/, н е могат да породят правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство.

Възражението на ответника, че с молба от 23.10.2014 г. /л.103/ перемпцията била прекъсната, е неоснователно. Всички дела са образувани между едни и същи страни и не се касае за присъединяване на различен кредитор. Чл. 456, ал. 1 ГПК говори за присъединяване на други кредитори на същия длъжник, а в случая – кредиторът е един и същ, при което соченото присъединяване не е годно действие по изпълнението да прекъсне срока на перемпцията. Отделно /въпреки липсата и на док.за другото ИД/, с категоричност не може да се приеме, че извършени по друго дело действия по изпълнението могат да прекъснат сроковете относно вземания по дело, образувано по-рано и с кои точно – няма доказателства за това по соченото ИД № 431/14 г. между същите страни има ли и какви изп. действия след 23.10.2014 г. до посочения срок на перемпция 14.05.2015 г., за да се коментират по същество.

Задължението за заплащане на ползвана топлинна енергия представлява такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната топлоенергия, която следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й /ТР № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/.

Вярно е, че с посоченото ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В случая обаче, след настъпване на перемпцията на 14.05.2015 г., изп. процес вече не трае, няма съществуващо и валидно изп. производство, т.к. то прекратено по силата на изричната законова разпоредба на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Тоест, давността в случая е започнала да тече от 14.05.2015 г. и до образуване на делото през 2023 г. е изтекла /извършените след перемпцията действия по изпълнението не могат да породят каквито и да е правни последици/.

На основание чл. 115, б. ж/ ЗЗД след образуване на изпълнително дело, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира.

Следователно изисква се валиден и действащ изп. процес. Както се посочи, след подаването на молбата от 14.05.2013 г. други действия по изпълнението не са предприемани до изтичане на двугодишния срок на перемпцията. Поради това и ИД е прекратено по силата на закона, поради бездействие от страна на взискателя в рамките на посочения срок, и оттогава вече липсва висящ изп. процес, през който давността да е спряла. Поради изложеното, възраженията в ОИМ се явяват неоснователни.

Макар в случая да не се отразява на горните мотиви по същество, съдът не 3 споделя становището в ОИМ, че вземанията по изпълнителния лист се погасяват с 5годишна давност /въпреки че тя също е изтекла от края на перемпцията/. Съгласно чл.

117, ал. 2 ЗЗД, давността е винаги 5- годишна, ако вземането е установено със съдебно решение. Настоящият случай не е такъв. В действителност е налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но тя има единствено преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и, с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение. Влизането на заповедта в сила обаче не създава сила на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а поражда изпълнителната й сила. Именно този извод следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 424 ГПК, която позволява оспорване на сумите по заповедта при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за възражение или, с които не е могъл да се снабди в същия срок. Този специален иск е предвиден въпреки наличието на влязла в сила заповед за изпълнение, макар тя да е със същия предмет и разкрива разминаването в последиците на влязлото в сила решение и влязлата в сила заповед за изпълнение. Поради това без изрична законова разпоредба в този смисъл, заповедта не може да бъде приравнена на решение по спора и не може да се ползва от всички негови последици, особено силата на пресъдено нещо. За да достигне до този извод съдът съобрази и подхода на законодателя при уреждането на двете материи, и предвидения самостоятелен ред за защита срещу влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 424 ГПК, което нямаше да е необхоД., ако тя се ползваше със СПН като решение по делото, тъй като щеше да намери приложение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, който регламентира идентични предпоставки – така и Решение № 400/05.04.2017 г. по в.гр.д. № 2955/16 г. на ПОС и др.

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в цялост, като се признае недължимостта на сочената от ищеца сума.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 58,38 лева – дължима ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Същото възлиза на минимума от 445,96 лева, съгл. чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, което ще се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж. Д. Д., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, сумата от 1459,62 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2009 г. – 30.04.2010 г., за която, ведно с други вземания, е издаден изпълнителен лист на 03.02.2011 г. по ч.гр.д. № 20959/2010 г. на ПРС.

О С Ъ Ж Д А „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 да плати на Ж. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ********************, сумата от 58,38 лева /петдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/ - разноски за настоящото производство.

О С Ъ Ж Д А „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат Д. Б. С., личен № ******, съд. адрес: гр. ***********************, сумата от 445,96 лева /четиристотин четиридесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/ - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Ж. Д. Д. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5