Решение № 1140 от 19.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1140 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000501239 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 42 от 11.12.2023г. постановено по т.д. № 26/2022г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, ГО, е уважен частично иск с праавно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ЗК Лев инс” АД, е осъден да заплати на В. С. П., сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от настъпилата смърт на дъщеря й Г. Т. Х. причинена от ПТП от 03.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 8,25 лева, изчислени по компенсация деловодни разноски.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 150 000лв. до претендираните 200 000лв. като неоснователен.

Присъдени са разноски, като „ЗК Лев Инс“ АД, е осъдена да заплати по сметка на ОС-Кюстендил сумата от 6 847.50 лева, от които 6 000 лева, представляващи дължима държавна такса и 847.50 лева, представляващи сторени разноски от бюджета на съда за вещи лица.

По компенсация на основание чл.78, ал.3 ГПК В. С. П., е осъдена да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, сумата от 268.50 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

1

В срока по чл.263 ГПК срещу решението е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателката-ищец В. С. П. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 150 000лв. до 200 000лв. Изтъква факта, че причина за настъпване на ПТП е внезапното навлизане на л.а.марка „Алфа Ромео 146“, per. № ********, управляван от В. И. П. в лентата за насрещно движение, в която се е движил товарния автомобил, който е предприел аварийно спиране и маневра, но въпреки това е настъпил удар, вследствие на който е причинена смъртта на Г. Х. /пътник на задна дясна седалка/ и на водача на л.а.В. П..

Безспорно е установено, че отношенията между В. П. и нейната дъщеря Г. са били изключително близки. Това били отношения, създадени върху основата на дълбока емоционална и духовна връзка. В. не просто дала живот и отгледала дъщеря си, тя всячески се опитвала да запази и съхрани детето си. В тази връзка категорично е доказано, че Х. приживе развила тежка диабетна полиневропатия, в резултат на която през 2011 г. се наложило да й бъде трансплантиран панкреас и бъбрек. В този труден за нея момент, майка й била неотлъчно до нея. Операцията била извършена в Германия, като през цялото време на болничния престой В., стояла неотлъчно до дъщеря си и й давала кураж. Благодарение на силната и морална и духовна подкрепа на майка си, Г. успяла да преживее трансплантацията и да заживее втори живот. За съжаление през 2019г. съдбата отново отредила Г. да бъде приета в болница в Германия. И тогава майка й била неотлъчно до нея. В резултат на подкрепата на майка си Г. отново била изписана с подобрение. До настъпване на трагичния инцидент двете общували ежедневно, Г. била опората на майка си. Чрез показания дадени в о.с.з. от 26.04.2023г. от свидетеля В. Г. П. - сестра на починалата Г., се установи, че заедно със сестра си са отраснали в едно домакинство, като заболяването (тежък диабет) на Г. започнало от ранна детска 8 годишна възраст. Реално от този момент В. е започнала да полага за нея грижи и като медицинска сестра. Здравословното състояние на Г. през годините на детството й изисквало майката да е по-отдадена на нея, вместо на по-малката сестра - св.В. П.. Отношенията между майка и дъщеря били изключително близки, не само поради болестта на Г., но и поради факта, че В. родила млада по-голямата си дъщеря и разликата между поколенията при тях не била голяма. Поради това обстоятелство двете постоянно пътували заедно на екскурзии и освен типичните взаимоотношения между дете и родител, при тях се създала връзка типична за близки приятелки. Дори когато Г. живеела в гр. ***, двете постоянно се виждали. В последните години от живота на Г., майка й успяла да й осигури работа в гр. ***, за да бъдат по-близко една до друга. Същата свидетелка пояснява, че в резултат от смъртта на Г., В. приема успокоителни, отслабнала е с 10 кг., има постоянни проблеми със съня и изпада в чести хипертонични кризи. Затова намира, че съдебният акт, в частта с която е отхвърлен иска е неправилен, занижен по размер, поради което и не се постига целта на закона за пълно обезщетяване на всички търпени вреди. Моли за решение, по силата на което да се присъди допълнителна парична сума застрахователно обезщетение от още 50 000/петдесет хиляди/лева за неимуществени вреди болки, страдания и психически стрес в резултат от загубата на родна дъщеря Г. Т. Х., ведно със законните последици. Претендира разноски.

2

Жалбоподателят-ответник „ЗК Лев Инс“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. и моли съда да намали размера на присъденото обезщетение. Посочва, че водачът, чиято отговороност е застрахована при ЗК ЛЕВ ИНС АД В. И. П. е невинен за настъпване на процесното събитие, тъй като е установено, че е починал от аневризма на коремната аорта, за което няма вина, а преди да настъпи спукването на кръвоносния съд за водачът не е имало лесно разпознаваеми симптоми, за да вземе мерки, разширение на коремната аорта не е диагностицирано от преди събитието, не е предписано медикаментозно лечение, водачът е приемал при нужда лекарства за кръвното налягане, което е варирало между ниско и високо. Съдът не е отчел това обстоятелство при определяне размера на обезщетението. В случай, че се установи, че водачът е знаел за здравословния си проблем и е казал на спътничките си в автомобила, то починалата Г. Х. е имала възможност да избере друг превоз до гр.***, сама е създала предпоставка за своята гибел, избирайки да пътува с водача В. П., чийто автомобил не е бил оборудван с гуми, подходящи за сезона, а е управлявал със зимни гуми на 3-ти август.

Намира присъденото обезщетение за прекомерно завишено, тъй като десетки години преди ПТП майка и дъщеря са живеели в различни населени места /*** и ***/, които са доста отдалечени едно от друго. Майката е полагала изключителни грижи за дъщеря си Г. Х. и е пренебрегвала в грижите си по-малката си дъщеря, защото Г. е имала тежки зравословни проблеми от ранна детска възраст, проблеми с панкреаса, причинили проблеми и в други жизнено важни органи, успешно преодоляна трансплантация на бъбрек и панкреас. Майката е съприживявала проблемите на дъщеря си и в брака. Ищцата е изпълнила родствения си дълг, сега има повече време за съпруга си, за втората си дъщеря и за внуците си. От показанията на сестрата, свидетелката В. П., тя и майка й пият Ксанакс по нейно предписание, заради безсъние. През същата година е починала и майката на ищцата, която също е живеела в гр. ***, през март месец. Видно от медицинската част на приетата КСМАТЕ, дъщерята на ищцата - Г. е страдала от диабетна нефропатия и хронична бъбречна недостатъчност, 3-та степен, поради захарен диабет от дете, тип 1. Късен дегенеративен синдром; симптоматична артериална хипертония, пациентката е била на постоянна перитонеална диализа. През 2011 г. й е извършена комбинирана трансплантация на панкреас и бъбрек. Здравето на дъщерята е било нестабилно, поради което се е налагало ищцата да се грижи за дъщерята на Г. т.е. за внучката си А. А. Х., която е регистрирана адресно при нея в гр. ***. Г. е била със 75 % ТНР. Ищцата е направила всичко, което е зависело от нея за здравето на дъщеря й, но не е правила планове за бъдеще с нея.

На трето място отново релевират възражение за принос от страна на пътничката Х., тъй като се е возила на задна седалка, предимно в дясно, без да постави предпазен колан.

Неправилно вещите лица са направили извод, че пътничката би могла да почине и с поставен предпазен колан /може би предвид общото й здравословно състояние и заболяванията й от преди/, но това е съждение пряко оборено чрез друг пътник в автомобила. Обстоятелството, че пътничката на предна дясна седалка, която е пътувала с поставен колан, не е починала, въпреки, че тялото й се намира по-близо до зоната на удара и 3 има навлезли части и детайли към нейното тяло доказва, че в случай че Г. е пътувала на задна седалка с поставен колан, не би получила такива наранявания, че да почине от тях.

Пътничката е пътувала без да постави предпазен колан в л.а. „Алфа Ромео”, поради което е получила тежка черепно-мозъчна травма, поради което е настъпила смъртта й. В случай, че е взела мерки да се обезопаси с колан, за Г. не биха настъпили наранявания несъвместими с живота, нейното тяло се е намирало далеч от зоната на удара и до него не са достигнали части и детайли от интериора на автомобила т.е. правилно поставен предпазен колан би бил животоспасяващ при нея. Затова моли обещетението да бъде намалено с 30 000 лв.

Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата С. П. Б. твърди, че на 03.08.2020г., на път 795 при км.42+500м., общ.

Карнобат, водачът на л.а.„Алфа Ромео 146“, рег. № ******** В. И. П., пресича пътна маркировка M1, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в насрещно движещия се в неговата пътна лента т.а. марка „ДАФ“ модел „95ХФ“ с per. № ********, управляван от Д. П. Д.. При инцидента са причинени телесни увреждания на Г. Т. Х. пътник на задна седалка в л.а.„Алфа Ромео 146", която е откарана от екип на спешна помощ в МБАЛ Бургас, но вследствие на получения политравматизъм няколко дни по-късно на ********г. настъпва смъртта й. Ищцата е майка на починалата Г. Х., като изживява тежко нейната загуба. За времето, в което Г. била в болницата, последната не излязла от тежкото коматозно състояние, като ищцата не успяла да си вземе последно сбогом с детето си. Г. Х. още от дете страдала от диабет. През 2008г. развила тежка диабетна полиневропатия, в резултат на което се стигнало до тотална бъбречна недостатъчност и през 2011г. се наложило да й бъде трансплантиран панкреас и бъбрек. Трансплантацията била извършена в Клиника по вътрешни болести към Университета в Мюнхен, Германия. Ищцата придружавала дъщеря си по време на болничните престои, давала й кураж и смелост. Благодарение на силната морална и духовна подкрепа на майка си, Г. успяла да преживее трансплантацията на органи, като неколкократните последващи болнични престои допълнително затвърдили връзката между майка и дъщеря. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. ведно със законните последици

Ответникът "ЗК Лев Инс" АД оспорва иска по основание и размер.Твърди, че ищцата, видно от ИМ, живее в гр. ***, а починалата не е живеела в същия град. Удостоверението за наследници е издадено от Кметство, гр.Бургас. В гр.*** живеела внучката на ищцата А. А.

Х., дъщеря на починалата. Починалата била лекувана в гр.*** 10 години преди ПТП, което показва, че е живяла трайно в гр.***. Видно от представената Епикриза от 12.04.2010 г. от УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД, гр.***, Клиника по нефрология и диализа, тя е живеела в гр. ***, на адрес ул. „***” № *, ет. 1, ап. 2 и е била в тежко здравословно 4 състояние, с реална опасност за живота. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилия летален изход за Г. няколко дни след пътния инцидент. Сочи, че тя е пътувала на задна седалка, далеч от мястото на удара - предна дясна част за л.а. „Алфа ромео”, няма достигнали до тялото на пострадалата части и детайли от интериора на автомобила, няма тежки наранявания, несъвместими с живота, но въпреки това е починала, поради влошено здравословно състояние с давност отпреди 10 години преди ПТП - захарен диабет, тип 1, който разрушава вътрешните й органи, и е претърпяла тежка операция за имплантиране на органи. Навежда доводи за съпричиняване на неблагоприятните последици, поради непоставяне на предпазен колан. Сочи, че друга пътничка П. П. Х., на 53 г., на предна дясна седалка, която е била с поставен колан, има само една средна телесна повреда. Счита, че ако Г. Х. е пътувала с правилно поставен предпазен колан, то не би получила описаните фрактури в различни части на тялото и не би настъпил летален изход. Претендира разноски.