Решение № 20398 от 11.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20398 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело № 20231110103158 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327 от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 6523,51 лева, представляваща непогасени задължения по три броя фактури, издадени за доставка на стоки, както и сумата от 1 987,86 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 19.01.2020 г. до 19.01.2023 г.

Ищецът "Ж." ООД излага в исковата молба, че между ищеца и ответника „Е.Х." ООД с ЕИК 175062433 съществували трайни търговски отношения, изразяващи се в доставка на плодове и зеленчуци от склад на ищеца като продавач в к. к. С.Б. с негов транспорт, до обект на купувачахотелски комплекс „Е.Б.Р. С.", находящ се в село Равда, общ. Н.. Доставките се заявявали по телефона и след индивидуализацията им като вид, качество и количество се доставяли в обект на ответника, където са приемани от негов служител. След издаване на фактура, на всеки петнадесет дни, купувачът трябвало да заплати доставената и фактурирана стока, превеждайки сумата по банковата сметка на продавача. Ежедневните доставки са извършвани на база стокови разписки, в които доставената стока е индивидуализирана по количество, качество, вид и цена. На определен период, обикновено 1 едномесечен, продавачът фактурирал доставените стоки, описани в приетите стокови разписки, след което купувачът следвало да заплати доставените за периода и фактурирани стоки в рамките на 30 дни. Във всяка издадена фактура били описани количествено и качествено по вид, като всеки отделен продукт е с индивидуална цена за единицата, в която се продава, след което се сумирали общо и им се начислявал дължимия от продавача ДДС.

Заплащането на издадените фактури се извършвало по банков път. За извършените доставки на плодове и зеленчуци през 2017/2018 г., ищцовото дружество издало фактури, част от които не са платени. Излага доводи, че процесните фактури : № ********** с дата на издаване 28.02.2018 г. и дата на падеж 30.03.2018 г.; № 2000007078 г./31.03.2018 г. г. и падеж на 30.04.2018 г. и № ******г. и падеж на 10.05.2018 г. не са платени от купувача, за което управителят му е уведомен, но не са предприети действия за плащане на задължението.

Предвид изложеното предявява искове за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника „Е.Х." ООД да заплати на „Ж." ЕООД незаплатените суми по следните фактури:

1. по фактура №**********/28.02.2018 г. сумата от 2050,53лв., представляващи просрочени задължения, ведно с мораторната лихва в размер на 624,84 лв. от 19.01.2020 г. /тригодишния период преди предявяване на иска (с оглед по-кратката 3 г. давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД)/ до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното погасяване на задължението;

2. по фактура №******г. сумата от 2024,80лв., представляващи просрочени задължения, ведно с мораторната лихва в размер на 617,00 лв. от 19.01.2020 г. /тригодишния период преди предявяване на иска (с оглед пократката 3 г. давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД)/ до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното погасяване на задължението и 3. по фактура №****** г. сумата от 2448,18 лв., представляващи просрочени задължения, ведно с мораторна лихва в размер на 746,02 лв. от 19.01.2020 г. /тригодишния период преди предявяване на иска (с оглед пократката 3 г. давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД)/ до датата на подаване на исковата 2 молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното погасяване на задължението.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ Е.Х." ООД оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва наличието на трайни търговски отношения между страните, както и наличието на доставка, обективирана в процесните фактури. Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява наличието на трайни търговски отношения между страните по доставка на стоки. В процесните фактури са обективирани параметрите на договори за покупко-продажба на стоки, описани в същите. Ответникът оспорва такива договори да са сключвани между страните, както и да е доказано изпълнението им от страна на ищцовото дружество.

В тази връзка е приета съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице прави заключение, въз основа на събраните по делото доказателства и счетоводните документи в счетоводствата на страните, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество и са включени в дневниците за покупки и справката декларация по ЗДДС за съответните периоди, като е ползван данъчен кредит по същите.

От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че процесните фактури са осчетоводени съгласно счетоводното законодателство в счетоводството на страните, включени са в дневника за покупки от ответника и са декларирани пред ТД на НАП. Съгласно Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС, постановено по т. д.

№ 593/2009 г., II т. о., ТК, само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в т. ч. и Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и като такова има задължителен 3 характер.

Ответното дружество не ангажира доказателства в хода на исковото производство за извършено плащане на задълженията по процесните фактури, поради което съдът приема, за установено по делото, че задълженията по тях не са изпълнени и исковете за главниците по процесните фактури следва да се уважат изцяло.

Съдът приема възражението за погасяване на вземанията по давност за неоснователно, тъй като най–старото от процесните задължения по фактура №20000007040/30.03.2018г. с падеж 30.03.2018г. не е погасено с изтичане на пет годишен давностен срок към датата на исковата молба.

По исковете с правно основание чл.86 от ГПК съдът приема за доказано, че ответното дружество е в забава за плащане на процесните главници от датата на падежа по всяка една от фактурите. Относно размера на законната лихва за забава следва да се кредитира заключението на вещото лице и да се приемат исковете за изцяло основателни.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 2661лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Е.Х." ООД с ЕИК 175062433 да заплати на „ Ж." ЕООД с ЕИК 200005370 на основание чл. 327 от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следните суми: По фактура № **********/28.02.2018г. сумата от 2050,53лв., представляваща просрочено задължение, мораторната лихва в размер на 624,84 лв.за периода от 19.01.2020г. до 20.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.01.2023г. до окончателното плащане, по фактура №******г. сумата от 2024,80лв., представляващи просрочени задължения, мораторната лихва в размер на 617,00 лв. за периода от 19.01.2020г. до 20.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.01.2023г. до датата на окончателното погасяване на задължението, по фактура № ******г. сумата от 2448,18 лв., представляващи просрочени задължения, мораторна лихва в размер на 746,02 лв. от 19.01.2020г. до 20.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.01.2023г. до 4 датата на окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК направените под елтоо разноски в размер на 2661,00лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5