Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3894 от 05.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44253/2023
Вид
Решение № 3894
Подписан
05.03.2024
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3894 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.ИВ.СТ. при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело № 20231110144253 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. М. В., ЕГН **********, с адрес гр.

София, ул. „Ч.Л.“ № 6, бл. 7, ап. 8, чрез адв. Й. А., със съдебен адрес гр. В, ул.

„Н.Б.“ № 5, ет. 2, офис 1, срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********** с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв., предявена частично от общо 269,51 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по л.а. марка и модел „С.“, рег. № *******, причинени в резултат на ПТП от 10.03.2023 г., в гр. София, по вина на водача на л.а. марка и модел „К.С.“, рег. № *****, чиято отговорност е застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 04.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и присъждането на деловодни разноски.

Ищецът М. М. В., ЕГН **********, основава претенцията си на твърдения, че на 10.03.2023 г. в гр. София, ж.к. „Х.Д., ул. „Р.П.“, бл. 94, при управление на л.а. марка и модел „К.С.“, рег. № *****, водачът му удря в задната част намиращия се в паркирано състояние л.а. марка и модел „С.“, рег. № *******- собственост на ищеца, в резултат на което му причинява материални вреди по задна броня и долни леви задни светлини. За процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП № *******, в който било посочено, че виновен за инцидента бил водачът на л.а. марка и модел „К.С.“, рег. № *****.

Поддържа, че гражданската отговорност на водача на л.а. марка и модел „К.С.“, рег. № *****, чиято била вината за настъпване на произшествието, била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към датата на ПТП. Ищецът 1 поддържа, че е подал уведомление до ответника относно настъпилото ПТП, за което било съставено опис-заключение по щета № *****. Твърди, че дължимото обезщетение за отремонтиране на процесните вреди е в размер на 444,80 лв. Сочи, че заявената от него застрахователна претенция била удовлетворена частично в размер на 175,29 лв. от ответното дружество, с оглед което обосновава интереса си от завеждане на настоящото дело. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства. Моли за допускането на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи застрахователната полица за МПС „К.С.“, рег. № *****, валидна за периода от 30.04.2022 г. до 29.04.2023 г., уведомление за настъпило застрахователно събитие, ведно с изготвения снимков материал.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **********, депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. ХР.П., с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „К.С.“, рег. № *****, валидна към датата на ПТП.

Твърди, че вземането за обезщетение е погасено изцяло със заплащането на сума, равна на действителния размер на вредите. Поддържа, че определеното по извънсъдебен ред обезщетение отговаря на среднопазарната стойност за уврежданията към момента на възникването им и е съобразена с действителната стойност на увреденото МПС. Твърди, че плащането е прието от ищеца без възражения относно размера на сумата. Оспорва размера на претенцията като значително завишен. Моли за отхвърляне на иска.

С отговора на исковата молба ответникът прави искане за допускане на СТЕ, като моли да бъдат включени допълнителни въпроси. Моли на основание чл. 176 ГПК ищецът да даде обяснения по посочените в исковата молба въпроси.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка "гражданска отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се 2 предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "гражданска отговорност" между този водач и застрахователя /ответното дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

П о механизма на ПТП не се спори, а именно, че на 10.03.2023 г. в гр.

София, ж.к. „Х.Д., ул. „Р.П.“, бл. 94, при управление на л.а. марка и модел „К.С.“, рег. № *****, водачът му удря в задната част намиращия се в паркирано състояние л.а. марка и модел „С.“, рег. № *******- собственост на ищеца, в резултат на което му причинява материални вреди по задна броня и долни леви задни светлини.

Единственият спорен въпрос е свързан с размера на претърпените вреди.

При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.

От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени без официални сервизи възлиза на стойността от 246,11 лева без ДДС.

При това положение предявеният частично иск от 10 лева следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските.

При този изход на производството право на разноски има ищеца, който е претендира разноски в размер на 530 лева за разноски, държавни такси и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното:

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Ч.Л.“ № 6, бл. 7, ап. 8, чрез адв. Й. А., със съдебен адрес гр. В, ул. „Н.Б.“ № 5, ет. 2, офис 1, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 лв., предявена частично от общо 269,51 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по л.а. марка и модел „С.“, рег. № *******, причинени в резултат на ПТП от 10.03.2023 г., в гр.

София, по вина на водача на л.а. марка и модел „К.С.“, рег. № *****, чиято 3 отговорност е застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба04.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Ч.Л.“ № 6, бл. 7, ап. 8, чрез адв. Й.

А., със съдебен адрес гр. В, ул. „Н.Б.“ № 5, ет. 2, офис 1 , на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 530 лева за сторените разноски в производството за, държавни такси, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4