Определение № 214 от 16.03.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 72/2026
- Вид
- Определение № 214
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 16.03.2026
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.412, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 214 гр. Шумен, 16.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. ХаджиИ.а
Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500072 по описа за 2026 година
Производство по чл. 248, ал. 3, изр. ІІ, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 874/16.01.2026 г. депозирана от П. Н.
С. с ЕГН **********, чрез адв. И. С. от САК против определение № 163/15.01.2026 г. по ч.гр.д. № 20253630102466 на РС - Шумен, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на определение № 3607/28.11.2025 г. по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателя намира определението за неправилно и моли съда да го отмени, като присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение. Излага, че по предходно образувано производство през 2024г. между същите страни, за същия имот и на същото правно основание, вече е било установено, че ответника не е собственик на имота и не е потребител на ВиК услуги, поради което и производството по делото спрямо него е било прекратено. Счита, че повторно завеждане на иск срещу лице, за което вече е установено, че не притежава качеството „собственик“ е злоупотреба с права по чл. 3 от ГПК.
Ответната страна, е депозирала отговор, в който излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Излага, че с поведението си жалбоподателя е дал повод за завеждане на производството, тъй като не е изпълнил задължението си да уведоми ВиК оператора, че се е разпоредил с водоснабдения имот.
Позовава се на чл. 61 от ОУ, според които при промяна на собствеността или правото на ползване, новият или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30 – дневен срок от датата на промяната, заявление по образец, за открИ.е, промяна или закрИ.е на партидата, като представят съответните доказателства. От представеният нотариален акт от 2016г., било видно, че повече от 10 години от настъпването на промяната (прехвърлянето на собствеността), ответника не е изпълнил това си задължение, което е довело да образуване на настоящото производство.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
1
Производството по ч.гр.д. № 20253630102466 на РС – Шумен е образувано по подадено електронно заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК от „ВиК“ ЕАД гр. Бургас срещу длъжниците П. Н. С. и К. П. С.. Заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение № 1232/10.09.2025г.
На 22.10.2025г. длъжникът П. Н. С., чрез адв. И. И. Н. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
На 14.11.2025г. длъжникът К. П. С. е подал възражение по чл. 414а от ГПК, с което е заявил, че от името на двамата длъжника е изпълнил изцяло задължението по издадената заповед в размер на 1078.36 лева, за което прилага, като доказателство платежно нареждане от 14.11.2025г.
На осн. чл. 414а, ал. 4 от ГКП, възражението по чл. 414а от ГПК е изпратено за становище на заявителя.
В даденият срок на 28.11.2025г., заявителя е депозирал молба, в която е посочил, че след издаването на заповедтта, е извършено плащане на вземането по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва и разноските, поради което и предвид извършеното плащане, е заявил, че не поддържа искането за издаване на изпълнителен лист.
Заповедния съд е приел, че е сезиран с молба от заявителя за оттегляне на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и прекратяване на производството по делото, поради което и с Определение № 3607/28.11.2025г. е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение и е прекратил производството по делото, поради отказ от заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Към настоящия момент това определение е влязло в сила.
На 01.12.2025г. по делото е постъпила молба по реда на чл.248 от ГПК от П. Н. С., чрез адв. И. И. Н., с искане за изменение на определението за прекратяване, в частта за разноските, като му се присъдят направените разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение, за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Посочил е, че от 2016г. не е собственик на имота и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Приложил е и копие на нотариален акт.
Заявителят „ВиК“ ЕАД гр. Бургас е депозирал становище по молбата, като е изложил, че същата е неоснователна. Посочил е, че с поведението си ответника е дал повод за завеждане на производството, тъй като не е изпълнил задължението си да уведоми ВиК оператора, че се е разпоредил с водоснабдения имот. Представил е като доказателства, „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас“ .
С обжалваното пред настоящата инстанция определение заповедния съд е оставил молбата за изменение на определението в частта за разноските, без уважение, тъй като е приел, че страните са във валидни облигационни отношения.
От материалите по заповедното производство, е видно, че длъжника П. Н. С. и настоящ жалбоподател не е изпълнил задължението си по чл. 61 от ОУ за предоставяне на 2
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.
Бургас“, според който при промяна на собствеността или правото на ползване, новият или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30 – дневен срок от датата на промяната, заявление по образец, за открИ.е, промяна или закрИ.е на партидата, като представят съответните доказателства.
Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, длъжникът П. Н. С. е фигурирал, като титуляр на партидата, тъй като не е уведомил надлежно заявителя за прекратяване на собствеността си по отношение на водоснабдения обект. Ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството, че между същите страни е имало и предходно производство, тъй като постановеното по него, не задължава заявителя да заличи длъжника като титуляр на партидата. Заличаването на жалбоподателя – длъжник, като титуляр на партида към ВиК оператора е изцяло в неговите правомощия.
Инициираното заповедно производство срещу длъжника, се дължи на собственото му недобросъвестно поведение, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за уведомяване на водоснабдителното дружество относно промяната в собствеността на водоснабдения имот и заличаването му, като титуляр на партидата, поради което и същия не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, претендирайки разноски за неоснователно въвличане в съдебно производство. Освен това, въпреки грешно посоченото от първоинстанционния съд основание за прекратяване на производството по делото пред него, фактическото основание за прекратяването е било поради осъществено плащане на цялото задължение по заповедта за изпълнение, в срока по чл.412, т.8 ГПК и подаденото възражение по чл.414а ГПК, в каквато насока е било и становището на заявителя, а не поради непредявяване на иска по чл.422 ГПК след указания до заявителя по чл.415 ГПК. Само в последния случай биха били дължими направени от длъжника разноски в заповедното производство, и то ако са свързани с надлежно упражнени правомощия, предоставени му от закона именно в това производство.
Предвид изложеното, атакуваното определение следва да се потвърди, а жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частна жалба с вх. 874/16.01.2026 г. депозирана от П. Н. С. с ЕГН **********, чрез адв. И. С. от САК против определение № 163/15.01.2026 г. по ч.гр.д.
№ 20253630102466 на РС - Шумен, с което е оставена без уважение молбата му, с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на определение № 3607/28.11.2025 г. по същото дело, в частта за разноските.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4