Решение № 40 от 12.02.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 1321/2024
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 12.02.2025
- В сила
- 27.02.2025
- Състав
- Велина Иванова Полежанова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.187, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.8, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. Разлог, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Х. Д. П., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101321 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по ИМ, депозирана от Г.Г.Н., с ЕГН*, от г.Б., у.
„С.С.”№4, с/у ТП„ДГС-Р.“, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Е.Й.”№4, с директор И.Г.
Ищецът претендира да бъде отменена заповед №*/27.09.2024 г. на Директора на ТП„ДГСР.“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. В ИМ се твърди, че работодателят не е спазил процедурата по ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя, не е поискал обяснение за конкретно извършено нарушение на трудовата дисциплина, за което е наложено дисциплинарното наказание. Сочи, че на 24.09.2024 г. му е поискано обяснение за отсечени в охранявания от него район – ОУ„Б.“, 12 бр. дървета от бял бор, съгласно отразеното от него в констативен протокол от 18.09.2024 г.
Същият е дал обяснение по случая, но до връчването на оспорената по делото заповед, не бил уведомяван и не бил наясно, че с/у него се води дисциплинарно производство. Поради това и обясненията бил дал във вр. с изготвения констативен протокол, а не в хода на образувано дисциплинарно производство. Навежда твърдение, че не е налице идентичност м/у обстоятелствата, за които е дал обяснение и тези, за които му е наложено наказание.
Мястото на извършване на нарушението по двете било различно – обяснения е дал за незаконна сеч в отдел 189“г“, а след това е наказан за същото деяние, но допуснато в отдел 187“г“.
Сочи още, че описаното деяние не е извършено от ищеца, респ. същото не представлява дисциплинарно нарушение по КТ. Твърди, че изпълнява точно вменените му от длъжностната характеристика, закона и подзаконовите актове задължения, а нарушения като описаното – извършване на незаконна сеч, са често срещани на територията, охранявана от ТП„ДГС-Р.“, включително и в участъците, охранявани от други горски служители. В тази вр. като самостоятелно основание сочи, че за незаконните сечи в района няма наказани служители, а единствено и само той е многократно наказван. Това от своя страна според ищеца водело на извод за тенденциозно отношение от страна на директора към него.
С ИМ ищецът претендира да му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който представителят на ответното дружество възразява досежно основателността на исковете, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока. Твърди, че при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца е спазен закона - искани са обяснения 1 за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина, а посочването на различни отдели в искането за обяснения и в заповедта е техническа грешка, която не влияе в/у законосъобразността на оспорената заповед. Навежда твърдение, че въпреки тази техническа грешка служителят е дал обяснение за конкретния случай, за който е наказан, поради което и допуснатата грешка не е нарушила правото му да разбера в какво е обвинен. В заключение ответникът претендира да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск и му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В проведените СЗ, ищецът и процесуалният му представител поддържат предявения иск и пледират за уважаването му. Ищцовата страна ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на претенцията.
Ответното предприятие, ч/з процесуалния си представител, оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Ангажира доказателства.
По делото е изискано и прието като доказателство личното трудово досие на ищеца.
В ОСЗ, проведено на 29.01.2025 г.у въз основа на становището на двете страни, съдът прие за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в ТП„ДГС-Р.“ за цялата 2024 г. има съставени констативни протоколи за установяване на незаконна сеч в отделни участъци в територията на ДГС-Р., но няма наложени наказания на тези горски служители, като единствено наложени дисциплинарни наказания има на ищеца Г.Г.Н..
От събрания по делото доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, а и от представеното лично трудово досие на ищеца се установява, че от 02.10.2020 г. до настоящия момент Г.Н. работи в ТП„ДГС-Р.“ на длъжност „Горски стражар“. Длъжността и трудовите му функции са свързани с осъществяване на контрол за извършваните дейности в горския район, който охранява, находящ се на територията на ТП„ДГС-Р.“.
Със оспорената по делото заповед №*/27.09.2024 г., на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за нарушение, открито на 18.09.2024 г. при извършване на проверка в ОУ„Б.“ при ГСУ„Р.“, изразяващо се в допускане на незаконна сеч в ОУ„Б.“, ГСУ„Р.“ на ТП„ДГС-Р.“ по отдели. Сочи се в същата, че на посочената дата в отдел 187„г“, ДГТ са констатирани незаконно отсечени 12 броя дървета от бял бор с диаметри на пъновете – описани в констативен протокол серия №*/18.09.2024 г. Според мотивите на заповедта наказанието се налагало за това, че горският стражар не е положил достатъчен контрол за опазване на поверения му охранителен участък и със своето бездействие е допуснал извършване на горепосочената незаконна сеч, за която именно е съставил и описания констативен протокол, но нарушенията не са покрити с АУАН за нарушения по ЗГ.
По делото е разпитан като свидетел М.К., служител при ответника, който е присъствал при откриване на извършената незаконна сеч на 18.09.2024 г. и е подписал констативния протокол като свидетел на откритото адм. нарушение. В показанията си свидетелят сочи, че заедно с ищеца при редовен обход извършили проверка в отдел 188„б“, при която установили диря от влачене на дървесина и която ги отвела в отдел 189„г“. Там видели момче на видима възраст 13-14 г. да влачи с коня сухо стъбло. Малко по-надолу видели и 2 възрастни, като момчето посочило, че единият от тях е негов баща. Ищецът им потърсил отговорност за установената в непосредствена близост до тях сеч на 12 бр. дървета, която същият като отговарящ за района не бил разрешил. Двете лица започнали да се карат помежду си, като горските служители не успели да установят извършителя на незаконната сеч. Още повече, че свидетелят и ищецът не са видели лице, което да сече на мястото, не са чули да работи моторен трион (резачка).
В тази вр. ищецът предприел действия да прекрати сечта, допусната в съседния отдел 188“б“, за който установените на място лица имали издадено позволително за сеч.
Последното било иззето от ищеца с цел да се прекрати нарушението. Свидетелят сочи, че 2 след това Н. продължил да работи по случая, като още същата вечер излязъл на обход, за да провери дали някое лице няма да отиде в района, за да извози незаконно добитата дървесина.
За установеното нарушение на ЗГ ищецът на място съставил констативен протокол, което и според свидетеля е в изпълнение на задълженията им. Констативният протокол бил съставен от Г.Н., тъй като той отговарял за този район, но ако това бил охранителен район на свидетеля, то той би действал по същия начин. В заключение св.Кюлев заявява, че според него колегата му Г.Н. не е пропуснал нищо от закона, по законов ред така се прави, когато се констатира незаконна сеч в някой охранителен участък в ТП„ДГС-Р.“. Сочи още, че практиката да се наказва горски служител я има в предприятието, но при Г.Н. била „повече“.
По делото е разпитан като свидетел и Б.П., колега на ищеца повече от 4 години и горски стражар в ТП„ДГС-Р.“. Свидетелят заявява, че той и ищецът охраняват съседни участъци и е запознат с конкретното нарушение, установено на 18.09.2024 г. П. посочва, че при установяване на незаконна сеч се съставя констативен протокол за същата и се докладва на ръководството. Описва и механизма на действия за установяване на извършителя, задържане и извозване на дървесината, както и че последното се съгласува с прекия н-к, отговарящ за района. Свидетелят подробно описва предприетите от Н. действия за установяване извършителя на незаконната сеч, извършена на 18.09.2024 г., в част от които е участвал и самия П. Заявява, че в ГСУ-Р. се случват незаконни сечи, не само в този участък и в другите участъци. За същите се съставят констативни протоколи по същия начин, по който Г.Н. е съставил такъв, но други горски служители, които са съставили констативни протоколи, не са наказвани. Свидетелят заявява, че лично е възприел директорът на ТП„ДГС-Р.“ да проявява негативно отношение към ищеца, да го обижда и пита дали още е горски, както и да го наказва системно, включително дисциплинарно, с налагане на глоби или лишаване от допълнителни възнаграждения (ДМС).
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели по реда на чл.172 от ГПК, предвид наличието на служебни правоотношения с ответника.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, следното:
Искът е допустим, предявен от лицето, на което единствено принадлежи правото служителя с/у работодателя, при спазване на изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсата на процесуални пречки за разглеждане. При оспорена законосъобразност на наложено дисциплинарно наказание доказателствената тежест за установяване законосъобразното упражняване правото за това е на ответника-работодател.
Съдът преценява законността на наложеното дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ в рамките на използваното от работодателя основание за налагане на същото. В тази вр. съдът намира за неоснователно наведеното в ИМ и поддържано в СЗ оплакване, че за описаното в заповедта дисциплинарно нарушение не е искано обяснение по реда на чл.193 от КТ. По делото са събрани доказателства, че същият е дал писмени обяснения за установеното от него на 18.09.2024 г. и обективирано в констативен протокол от същата дата нарушение, представляващо извършена незаконна сеч на 12 бр. дървета. Съдът приема, че допуснатото несъответствие в заповедта при посочване мястото на извършване на незаконната сеч – отдел 187“г“, е техническа такава и не е ограничила правото и възможността на ищеца да разбере за какво нарушение му е потърсено обяснение и за какво му е наложено дисциплинарното наказание. В този смисъл съдът приема, че в хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати нарушения на установените в КТ правила за това.
Съдът намира, че ответникът не доказа по несъмнен начин наличието на допуснато от ищеца нарушение на трудовата дисциплина. По делото от показанията на разпитаните свидетели се установи, че непосредствено след констатиране на адм. нарушение – незаконна сеч в охранявания от ищеца участък, същият е предприел адекватни действия за ограничаване на нарушението, както и за установяване на извършителя. Разпитал е установените на място 3 лица, иззел е издаденото им разрешително за сеч в района. В продължение на седмици е извършвал редовни и извънредни проверки в района с цел да установи лица, които биха отишли да приберат отсечените 12 бр. дървета. За установеното нарушение веднага и на място е съставил констативен протокол. Всички тези действия установяват спазване на всички правила, въведени от закона и практиката в ответното предприятие, в хода на осъществяване на дейността по опазване на горите. Действително, за конкретният случай не е съставен АУАН, но това не следва да се приеме, че е в резултат на проявено от страна на Г.Н. бездействие. Напротив, същият е предприел действия за установяване на извършителя на нарушението, но въпреки тях, не го е установил. Поради това и основателно се явява твърдението му, че без установен извършител, не може да бъде съставен АУАН и проведено адм. нак. производство.
При установената по делото фактическа обстановка основателно е и оспорването, наведено в ИМ, че описаното деяние не покрива състава на сочената правна квалификация за осъществено дисциплинарно нарушение. Разпоредбата на чл.187, ал.1, т.3 от КТ предвижда, че нарушение на трудовата дисциплина е неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, като в оспорената заповед не е индивидуализирано по коя точно от трите хипотези е прието, че ищецът е подведен под отговорност. Въпреки липсата на конкретизация, съдът счита, че по делото не бе установено Н. да е допуснал с бездействие или да е извършил със свое действие нито една от описаните хипотези. Не бе установено по делото ищецът да е допуснал нарушение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, в какъвто смисъл е посочената в заповедта разпоредба на чл.187, ал.1, т.10 от КТ.
Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0fe273a8-1b57-4e34-a83b-0666134b98d8