Решение № 212 от 28.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Стара Загора, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Д. М. Христов Въззивно търговско дело № 20235501000142 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД срещу решение № 260000/10.01.2023г., постановено по гр.д №232/2021г. на РС-Чирпан. Решението се обжалва в изцяло. Взема се становище, че същото е неправилно, като е направено искане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и да се признае за установено, че Д. П., с ЕГН **********, в качеството му на солидарно задължено лице по Договор за кредит № 1728/18 г. от 15.03.2018 г. с кредитополучател „Ш.“ ЕООД, с ЕИК ****, съгласно Заповед за изпълнение № 235 от 15.11.2019 г. и изпълнителен лист № 454 от 15.11.2019 г. на Районен съд – Чирпан по ч.гр.д. №763/2019г. дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумата 19 197, 73 лв., представляващи част от цялото вземане на банката по посочения ДБК, които към момента на заявлението са били с настъпил падеж. Няма искане за събиране на доказателства. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се счита че жалбата е неоснователна и се взема становище по оплакванията в нея.

1

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Между страните не се спори, а от представения Договор за кредит се установява, че на 15.03.2018 г. в град София, между "Т.Б.А.Б." ЕАД, като Кредитодател и " Ш. " ЕООД като Кредитополучател и Д. П. П. с ЕГН ********** - като Съдлъжник е сключен договор за оборотен кредит № 1728/ 18 , по силата на чл. 2. 3 от който Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/.

Съгласно чл. 2. 4. от Договора, крайният срок за погасяване на кредита е 05.04.2021 г.

Съгласно чл. 2. 5. от Договора за кредит Кредитополучателят се е задължил да внася дължимата договорна лихва в размер на 9. 5 % (девет цяло и пет десети процента) фиксиран лихвен процент върху усвоената и непогасена главница по кредита.

Съгласно чл. 2. 6. от Договора за кредит при забава длъжниците дължат наказателна лихва в размер на лихвата по чл. 2. 5., увеличена с надбавка от 10 пункта годишно върху размера на падежиралата и непогасена главница.

Съгласно чл. 2. 9 от Договора за кредит, длъжниците дължат такса управление в размер на 0. 3 % (нула цяло и три десети процента) месечно върху усвоената и непогасена главница.

При същите договорни условия, посочени по-горе, е поета солидарна отговорност от ответника Д. П. П.. Съгласно чл. 1.2 от Договора за кредит всички задължения на Кредитополучателя по Договора за кредит и Общите условия се считат и за задължения на съдлъжника, дори това да не е изрично посочено в съответната клауза на Договора или на Общите условия. С подписването на Договора съдлъжникът/всеки от съдлъжниците декларира, че е запознат с Общите условия и че е съгласен същите да се прилагат при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка с изпълнението на Договора.

Средствата са отпуснати и кредитът е усвоен ефективно, съгласно направеното от " Ш. „ ЕООД, искане за усвояване за цялата сума от 50 000 /петдесет хиляди лева/, от 22.03.2018 г. с нареждане за усвояване на средства 2 по кредит от 22.03.2018 г., съгласно реда и при условията на раздел IV "Усвояване на кредита" от договора за кредит. Ефективно усвоената сума по посоченото искане за усвояване е 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, което е в съответствие с разрешения за усвояване размер на главница по чл. 2. 3. от Договора за кредит.

Вещото лице е установило, че на 28.02.2018 г. по сметка с IBAN ***** на " Ш. " ЕООД е предоставена сумата предмет на договора в размер на 50000. 00 лв. Изрично вещото лице посочва, че тази сметка е на „ Ш. „ ЕООД.

Съгласно чл. 2. 13. от Договора, кредитът е следвало да бъде погасяван, както следва: на 33 / тридесет и три/ равни последователни месечни вноски, включващи лихва и главница, всяка в размер на 1 727,63 лв. от 05.08. 2018 г. до 05.04.2021 г. включително.

За периода от 05.05.2018 г. до 05.07.2018 г. вкл., Кредитополучателят заплаща само лихвата по кредита.

От основното заключение на вещото лице, с разяснението в допълнителното му заключение / след представяне на допълнителното заключение и двете приети без възражения от страните/, се установява, че размерът на непогасените задължения по

Договор за банков кредит № 1728/ 18 от 15.03.2018 г. за периода 05.01.2019 г. до 05.10.2019 г. е както следва:

Усвоената и непогасена главница по договор за банков кредит № 1728/18 от 15.03.2018 г. към 22.10.2019 г. обхваща периода от 05.01.2019 година до 05.10.2019 година и е в размер 14 052,40 лева.

Падежиралите и непогасени от длъжниците договорни лихви към 22.10.2019 г. обхващат периода от 05.02.2019 г. до 05.10.2019 г. и са в размер 2 576,37 лева.

Падежиралите и непогасени от длъжниците такси управление към 22.10.2019 г. обхващат периода от 05.01.2019 г. до 05.10.2019 г. и са в размер 1350,00 лева.

Дължимите по договора за кредит наказателни лихви върху просрочена главница към 22.10.2019 г. обхващат периода от 05.01.2019 г. до 05.10.2019 г. и са в размер 1 152,96 лева.

3

Извършените разноски към 22.10.2019 г. са 66,00 лв., платени на 26.08.2019 г. за връчване на Покана за доброволно плащане.

Такава покана обаче по производството не е представена.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Съгласно т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Това означава, че банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, "Т.Б.А.Б." ЕАД не е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, поради което предявеният установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК се явява неоснователен - банката е обявила кредита за предсрочно изискуем без да са налице основания за това, поради което ответника не дължи сумата по издадената на това основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС – Чирпан е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000/10.01.2023г., постановено по гр.д №232/2021г. на РС-Чирпан

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5