Заповед № 245 от 30.05.2025, Районен съд - Кърджали

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК

Кърджали

Районен съд – Кърджали, ІІ състав в проведеното на 30.05.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 731 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Динчер Хабиб, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Д. Б. И., с ЕГН: ********** и адрес: гр.К., ж. к. "В." бл. * вх. *, ет.*, ап.* общ.К, обл.К да заплати на заявител "А1 България" ЕАД, с ЕИК: 131468980 и адрес: гр. С., ж. к. "З.Ф", ул. "К." ((К.П.)) 1, общ.Ст. обл. С. (ст.) следните суми: сумата в размер на 167,36 лв. - неплатени суми за електронни съобщителни услуги дължими по договор сключен между Д. Б. И., ЕГН ********** и „А1 България“ ЕАД предоставени със системен партиден номер ******, като част от рамков договор идентифициран с неговия уникален номер ******* за периода от 05.03.2024 г. до 15.07.2024 г.; сумата в размер на 104,72 лв. мораторна лихва считано от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявление, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение съобразно минимума.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатени суми за електронни съобщителни услуги дължими по договор сключен между Д. Б. И., ЕГН ********** и „А1 България“ ЕАД предоставени със системен партиден номер ******, като част от рамков договор идентифициран с неговия уникален номер ****** за периода от 05.03.2024 г. до 15.07.2024 г.

Банкова сметка, по която длъжникът може да заплати присъдените суми: IBAN:

********* „Обединена българска банка“ АД, титуляр „А1 България“ ЕАД.

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта относно начислената съгласно чл. 54.12 от ОУ във вр. с разпоредби на Договора неустойка в общ размер на 964,34 лева представляваща сбор от „неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси“, „неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги“ и „неустойка за невърнато оборудване по ценова листа“ по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.. Съгласно формираната съдебната практика /Решение № 229 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т. о.; Решение № 178 от 26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013г., II т. о./ при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която същата е била уговорена. В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземания за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги, предвиждащ че в случай на прекратяването му преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, месечни абонаменти по техния стандартен размер, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Според настоящия състав на съда посочената 1 клауза е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се превръща в средство за неоснователна обогатяване за оператора, който получава правото да претендира и получи уговорените месечни абонаментни такси по техния т.нар. „стандартен“ размер, който е по- висок от уговорения в договора, без да предоставя насрещната услуга за тях. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за вземането за неустойка, тъй като същото противоречи на закона и добрите нрави. Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са и неравноправни съгласно чл. 143, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 5 и т. 15 от ЗЗП.

Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмерват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар.

„стандартни“ месечни абонаменти, които са в по-висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора. При получаването на неустойката би се заобиколила и нормата на чл. 143, ал. 2, т. 15 от ЗЗП, тъй като потребителят би бил задължен да изпълни задълженията си по договора, като заплаща абонаментните такси, без операторът да изпълнява своите, предоставяйки му услугата. Ето защо заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания за неустойки поради предсрочното прекратяване на договорите не следва да бъде издавана. Налице е обоснована вероятност да са неравноправни и нищожни поради противоречието им с добрите нрави и клаузите от процесния договор, предвиждащи че при прекратяване на договора абонатът дължи възстановяване на част от стойността на отстъпките по абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.

Същите позволяват на търговеца да увеличава цената на вече предоставените услуги, без потребителят да може да се откаже от договора, което противоречи на разпоредбата на чл.

143, ал. 2, т. 12 от ЗЗП, както и да получи необосновано високо обезщетение или неустойка, което противоречи на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Ето защо заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания за неустойка за отстъпки от цената на услугите не следва да бъде издавана.

По отношение на претенцията за неустойка за невърнато оборудване заявителят не е изложил твърдения какво оборудване е предоставил на длъжника, кога е станало това и каква е стойността му. Подобна неустойка цели да обезщети вреди, който не стоят в причинна връзка с развалянето на договора. Неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ако посочените еднотипни неустоечни клаузи се възприемат за действителни, то следва да се изтъкне, че същите биха били неравноправни.

Договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение, по силата на който доставчикът се задължава да предостави определени услуги, а потребителят да заплаща договорената между страните цена. При неизпълнение задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати договора, т.е. да го развали поради неизпълнение. По аргумент от чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето няма обратно действие, тъй като двете насрещни престации намират оправдание една в друга. В тази хипотеза се дължи цена за предоставените услуги до момента на развалянето. При разваляне доставчикът се освобождава занапред от задължението за предоставяне на услугата. Това е и целта на развалянето, тъй като изцяло от преценката на доставчика зависи дали при неизпълнение ще развали договора или пък ще продължи да предоставя услуги срещу съответната месечна цена (абонаментна такса). Ако доставчикът избере да развали договора, по аргумент от чл.

88, ал. 1 ЗЗД, същият има право на обезщетение за вредите от развалянето, които могат да бъдат скрепени и неустойка. Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП обаче неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а според чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, 2 когато сам прекрати договора. Втората хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП съответства на процесния случай, което е допълнителен аргумент за отхвърляне на заявлението в тази му част. Изложените по-горе съображения сочат на извод, че дори и неустоечните клаузи да се приемат за действителни, то са налице обосновани съмнения, че те са неравноправни, тъй като са договорени във вреда на потребителя. Не на последно място, ноторен факт е че претендираното оборудване не може да бъде предоставено на последващ потребител, който да го ползва, което да обоснове претърпени загуби и/или пропуснати ползи. Тази клауза цели единствено получаване на скрита печалба под формата на неустойка, за която не са налице присъщите й обезпечителна, обезщетителна и гаранционна функция.

Така мотивиран, съдът приема, че заявлението подлежи на частично отхвърляне.

Съгласно чл. 411, ал. 2 т. 2 от ГПК не може да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, с която заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Окръжен съд Кърджали в едноседмичен срок от връчването му.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1. Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения в заповедта.

2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.

5. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

6. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

Районен съдия: ...............................................

( Динчер Хабиб )

3