Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 05.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22117/2025
Вид
Решение № 109
Подписан
05.01.2026
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110122117 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, по силата на който доставил на ответниците в имот, с адрес: ********************. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Е. Р. Т. да плати сумата 15,49 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение в имот, с адрес: ***************************, за периода м. март 2022г.- м. април 2024г. и сумата 3,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2022г.- 11.04.2025г. и Ц. Р. К. сумата 5,49 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение в имот, с адрес:

***************************, за периода м. март 2022г.- м. април 2024г. и сумата 3,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2022г.- 11.04.2025г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответниците са подали писмен отговор на исковата молба, в 1 който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответниците релевират довод, че задължението е погасено чрез плащане.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От представения договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 30.11.1995г. се установява, че О.И.М. и Н. Р. М. е придобила правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 25, с адрес: ********************.

Видно от представения препис от акта за смърт, О.И.М. е починал на 02.06.1998г.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че Н. Р. М. е починала на 19.07.2024г. и е оставила наследници по закон низходящите Е. Р. Т. и Ц. Р. К..

Установява се, че на 30.06.2025г. отв. Е. Р. Т. е платила сумата 47,14 лева.

Видно от представеното платежно нареждане, на 28.10.2025г. отв. Ц. Р. К. е платила сумата 19,22 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат правопогасяващото възражение за погасяване на задължението чрез плащане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право 2 на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че Н. Р. М. е придобила правото на собственост чрез правна сделка- продажба. Установява се, че Н. Р. М. е починала на на 19.07.2024г. и е оставила наследници по закон низходящите Е. Р. Т. и Ц. Р. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 5 Закона за наследството децата на починалия наследява при равни части. Следователно ответниците са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение.

Според чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Задължението е възложено на топлопреносното предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършва дялово разпределение на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая дяловото разпределение е извършено от топлопреносното предприятие. По делото няма спор, че услугата е извършена.

Изложеното обуславя извод, че ищецът се легитимира като носител на правото да получи стойността на извършваната услуга дялово разпределение.

При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е била действително осъществена.

Установява се, че след предявяване на исковете отв. Е. Р. Т. е платила сумата 47,14 лева. В платежния документ- фискален бон, като основание за плащане е посочено плащане по съдебно дело. Следователно, съобразявайки разпоредбата на чл. 76 ЗЗД с платената сума следва да бъдат погасени задължението за цена на услугата дялово разпределение в размер на сумата 15,49 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2022г.- 11.04.2025г. в размер на 3,73 лева.

Установява се, че след предявяване на исковете отв. Ц. Р. К. е платила сумата 19,22 лева. В платежния документ- платежно нареждане, като основание за плащане е посочен номерът на настоящото дело. Следователно, съобразявайки разпоредбата на чл. 76 ЗЗД с платената сума следва да бъдат погасени задължението за цена на услугата дялово разпределение в размер 3 на сумата 15,49 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2022г.- 11.04.2025г. в размер на 3,73 лева.

С оглед изложеното, отчитайки настъпилия след предявяване исковете факт, в съответствие с нормата на чл. 235, ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че наведеното правопогасяващото възражение е основателно.

Изложеното обуславя извод, че задължението за цена на услугата дялово разпределение и обезщетение за забава е погасено чрез плащане и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по делото:

В настоящия случай задължението е изпълнено след предявяване на исковете, поради което ответниците са дали повод за образуване на делото и в тяхна тежест следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски.

В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на сумата 50 лева и юрисконсконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева, съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ.

С плащане на сумата 47,14 лева отв. Е. Р. Т. е погасила задължението за разноски за държавна такса в размер на 25 лева (съответна на притежавания от нея дял в имота).

Следователно в нейна тежест следва да бъдат възложени разноските на ищеца за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева.

В тежест на отв. Ц. Р. К. следва да бъдат възложени разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсулстско възнаграждение в размер на сумата 25 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *************** против Е. Р. Т. с ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове за сумата 15,49 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение в имот, с адрес: ***************************, за периода м. март 2022г.- м. април 2024г., на основание чл. 79 ЗЗД и сумата 3,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2022г.11.04.2025г., на основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *************** против Ц. Р. К., с ЕГН ********** за сумата 5,49 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение в имот, с адрес: ***************************, за периода м. март 2022г.- м. април 2024г., на основание чл. 79 ЗЗД и сумата 3,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2022г.- 11.04.2025г., на основание чл. 86 ЗЗД, като 4 неоснователни.

ОСЪЖДА Ц. Р. К., с ЕГН ********** да плати на “Т.С." ЕАД, с ЕИК *************** сумата 50 лева, представляваща разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА Е. Р. Т. с ЕГН ********** да плати на “Т.С." ЕАД, с ЕИК *************** сумата 25 лева, представляваща разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5