Решение № 726 от 29.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. София , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000500754 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260807/27.10.2020 г., постановено по гр. д. № 2244/2019 г. по описа на СГС, ГО, І-13 състав, частично са уважени предявените от Д. П. К., С. Д. А. и П. Д. К. активно субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение по ищци, както следва: 1) Д. П. К. - сумата от 130000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200000 лв.); 2) С. Д. А. за сумата от 110000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200000 лв.) и 3) П. Д. К. за сумата от 110000 лв.

(този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200000 лв.), представляваща заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.08.2018 г. – смъртта на тяхната съпруга и майка Е. С. К., ведно със законната лихва върху присъдените главни парични притезания от 12.01.2019 г. до окончателното им изплащане.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 130000 лв. - за преживелия съпруг, респ. по 11000 лв. - за децата на починалата, като то не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като починалата съпруга и майка на ищците чрез своето противоправно поведение (пътуване като пътник в процесния автобус без правилно поставен предпазен колан) не е допринесла в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника 1 в частта, в която предявените активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 КЗ са уважени над сумата от 50000 лв. да присъдения размер от 130000 лв. (за преживелия съпруг), респ. над сумата от 50000 лв. до присъдения размер от 110000 лв. (за всяко едно от децата на починалата). Въззивникът поддържа релевираното в отговора на исковата молба правоналавящо материално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която е била пътник в автобуса без правилно поставен предпазен колан. От друга страна, счита, че присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че претендираното застрахователно обезщетение трябва да бъде намалено и поради „съпричиняване” на вредоносния резултат и от трети на застрахователното правоотношение лица - служителите при правния субект, който е следвало да поддържа в изправност процесния участък на пътя, на който е настъпило релевантното ПТП.

Въззиваемите-ищци са подали в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в която развиват подробни съображения за нейната неоснователност.

Третото лице-помагач на страната на ответника не се явява в проведеното пред САС о. с. з., не изпраща процесуален представител и не взима становище по предявената въззивна жалба.

Решението не е обжалвано от ищците в частта, в която предявените от тях осъдителни искове са отхвърлени над сумата от 130000 лв. (за преживелия съпруг), респ. над сумата от по 110000 лв. (за децата на починалата), а от ответника - в частта, в която тези искове са уважени (до сумата от 50000 лв. за всеки един от ищците), поради което решението – в тази част, е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания във въззивната и насрещната въззивни жалби.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба и отговора пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, ГО, І-13 състав, е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или 2 неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 25.08.2018 г. – за сумата от по 50000 лв. – за всеки един от ищците (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, респ. дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на починалата (пътуване в автобуса като пътник без правилно поставен предпазен колан), респ. дали и противоправното поведение на служители, на които е възложено да поддържат изправността на пътя, на който е настъпило процесното ПТП, са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.

При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на съпруга и майка, е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците психически страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – средата на 2018 г. , както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – в размер до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

От показанията на свидетеля Х. Х., първи братовчед и съсед на починалата, се установява, че ищецът Д.К. е бил дълги години в граждански брак със загиналата, през който са се родили техните две деца. Семейството било неразделно - след като децата пораснали, родителите им построили къщи. Макар и децата да изградили свои семейства - в същото населено място, често общували с родителите си - „Виждаха се често, постоянно си бяха, неделими бяха”. Свидетелства, че ищците изключително тежко преживяват загубата на своята съпруга и майка.

3

От показанията на свидетеля Г. М., съсед на починалата, се изяснява, че след смъртта на тяхната съпруга и майка ищците се затворили в себе си - „Добри и децата бяха много зле.

Познавам ги от 1975 г., ожениха се, винаги са били заедно, не е имало периоди, през които да са били разделени”.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищците и за изживените след кончината на тяхната съпруга и майка болки и страдания са непосредствени.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 62 навършени години), към когото ищците са били силно привързани, ще ги съпътства през целия им живот. Впоследствие те ще бъдат лишени както от емоционалния контакт, така и от моралната подкрепа на тяхната съпруга и майка. Следователно, болките и страданията, които ищците ще продължават да изпитват от загубата на починалата съпруга и майка, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Както бе изяснено от свидетелските показания, ищецът Д.К. и съпругата му са изградили силна духовна връзка, като те са били привързани един към друг през един значително дълъг период от време - били са над 40 години в граждански брак. Кончината на съпругата му е била внезапна, което е предизвикало у него силен шок, като мъката по нея продължава и към настоящия момент. От друга страна, социалният свят на ищеца е бил свързан основно със своята съпруга (децата, макар и да са живели в едно населено място с родителните, са изградили собствени семейства), поради което при нейната липса неговите социални контакти съществено ще бъдат ограничени. Но той не е останал самотен, тъй като неговите деца постоянно му оказват морална подкрепа, което му помага до известна степен да бъде потисната дълбоката скръб по внезапно починалата му съпруга. Децата на починалата са изградили свои семейства, за които полагат грижи, като те живеят с надежда както за своето житейско развитие, така и за социалното бъдеще на своите деца.

При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищците за причинените от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на тяхната съпруга и майка, възлиза на следните суми - за преживелия съпруг в размер на 130000 лв., а за децата на починалата - по 110000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, 4 като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на 2018 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на съпруга и майка, към която ищците са изпитвали силна привързаност, е в размер на сумата от 130000 лв. - за преживелия съпруг, респ. по 110000 лв. - за пълнолетните деца на починалата.