Решение № 4776 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4776 гр. С. 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110145195 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7 772,06 евро /равностойност на 15 200,82 лева/ – главница, за която е издаден изпълнителен лист от 18.03.2011г. по гр. д. №8465/2011г. по описа на СРС, 26-и състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 265/2025 г по описа на ЧСИ М. М.

Ищецът твърди, че въз основа на издаден срещу него изпълнителен лист от 18.03.2011г. по гр. д. №8465/2011г. по описа на 26-и състав при СРС е образувано изп. дело №1288/2011г. по описа на ЧСИ М. М. с взискател „Ю. Е. Д.Б.“ АД. Въз основа на сключен договор за цесия между първоначалния взискател и „Е. М.“ ЕООД ответното дружество е конституирано като взискател в изпълнителното производство на мястото на „Ю. Е. Д.Б. АД“. Посочва се, че в периода от 27.07.2015г. до 24.02.2023г. – датата на постановяване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не са били предприемани от съдебния изпълнител или инициирани от взискателя чрез нарочно искане изпълнителни действия.

Впоследствие срещу ищеца въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано ново изп. дело №265/2025г. по описа на ЧСИ М. М.. В хода на новообразуваното изпълнително производство на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение и са наложени обезпечителни мерки. Ищецът оспорва като недължимо вземането на ответника за главница в размер на сумата от 7 772,06 евро /равностойност на 15 200,82 лева/, за което е издаден изпълнителния лист, като се позовава на изтекъл срок на погасителна давност с начален момент 26.06.2017г., при съобразяване на задължителните указания към съдилищата, дадени в приложимата тълкувателна практика на ВКС. Ищецът посочва, че към 09.04.2025г. - датата на завеждане на молба за образуване на изп. дело 265/2025г., правото на ответника за принудително събиране на процесното вземане следва да се счита за погасено по давност, като извършените изпълнителни действия в хода на второто изпълнително дело не водят до прекъсване или спиране на давностния срок. При така изложените фактически твърдения ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 7 772,06 евро /равностойност на 15 200,82 лева/, за която сума е издаден изпълнителен лист от 18.03.2011 г. по гр. д. №8465/2011г. по описа на СРС, 26 състав, и е образувано 1 изпълнително дело № 265/2025 г. по описа на ЧСИ М. М.. Претендира за сторените в настоящото производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е. М.“ ЕООД е депозирал отговор, в който оспорва иска като нЕ.нователен и недоказан. Ответникът не оспорва, че по отношение на И. И. К. е издаден изпълнителен лист от 18.03.2011г. по гр. д. №8465/2011г. по описа на 26-и състав при СРС и впоследствие е образувано изпълнително дело № 265/2025 г по описа на ЧСИ М. М., както и че по силата на сключен договор за цесия от 18.01.2016г. с първоначалния кредитор е придобил вземанията по издадения изпълнителен лист. Ответникът оспорва като недоказан факта на влизане в законна сила на заповедта на незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа, на която е издадено и процесното изпълнително основание, откъдето извежда аргументи, че давностният срок за процесното вземане не е започнал да тече. Посочва, че приложимият давностен срок в процесния случай е петгодишен. Ответникът се позовава на задължителната тълкувателна практика на ВКС и посочва, че давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015г. и е била прекъсвана многократно с подавани молби от взискателя до ЧСИ за предприемане на конкретни изпълнителни действия по образуваните изпълнителна дела срещу ищеца. Ответникът изтъква, че настъпването на перемция в изпълнителното производство е без значение за давностния срок. Позовава се на настъпилото по силата на закона спиране на давностния срок в периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. Въз основа на така изложените оспорвания ответникът моли за отхвърляне на иска като нЕ.нователен и недоказан. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорни между страните са обстоятелствата, че в полза на праводателя на ответника „Ю. Е. Д.Б.“ АД срещу ищеца И. И. К. е издаден изпълнителен лист от 18.03.2011г. по гр. д. №8465/2011г. по описа на 26-и състав при СРС, за сумата от 7 772,06 евро /равностойност на 15 200,82 лева/, представляваща дължима главница; че въз основа на сключен договор за цесия от 18.01.2016г. ответникът е придобил вземанията по издадения изпълнителен лист, за което прехвърляне ищецът е уведомен; че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника са образувани изп. дело №1288/2011г. по описа на ЧСИ М. М. и впоследствие изп. дело № 265/2025 г по описа на ЧСИ М. М., по които ответното дружество е взискател.

Разрешаването на настоящия правен спор се предпоставя от изясняване на въпроса относно началния момент на срока на погасителна давност, относим към вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за незабавно изпълнение. Съгласно актуалната съдебна практика, която се възприема от настоящия състав /Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г., I V ГО на ВКС, Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение № 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV ГО на ВКС/, давностният срок, предвиден в чл. 117, ал. 2 ЗЗД, се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на това, за установените в влязла в сила заповед за изпълнение вземания правилото на чл. 117, ал.

2 ЗЗД е приложими и същите се погасяват с петгодишна давност. Същият отговор е даден и в Решение № 118/07.07.2022г. по гр. д. № 4063/2021г., III ГО на ВКС, в което е прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за 2 изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /вж. решение по т.д.№ 1562/2015г. на І т.о., по гр.д.№ 1722/2021г. на ІV г.о./. От тук следва, че с изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо /така в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.

Въз основа на така изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че процесното вземане, което е установено с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, се погасява с петгодишна давност, предвидена в чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Видно от приложената покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 2011..60401288, заповедта по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника на 28.06.2011 г. По изпълнителното дело се на налични преки или косвени данни за инициирано производство по чл. 422 ГПК, откъдето съдът приема, че петгодишният давностен срок е започнал да тече на 13.07.2011 г., към който момент издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е влязла в законна сила съгласно приложимата редакция на чл. 414 ГПК.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Искането да бъде приложен определен способ или да бъде извършено 3 определено действие също прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение /независимо дали то е достигнало до крайния процесуален резултат/. В този смисъл, преценката на съда по въпроса дали е изтекъл срокът на погасителната давност за процесните вземания се извършва като се съобразят конкретните действия по принудително изпълнение.

Видно от представеното копие от изпълнителното дело №.. първоначалният взискател „Ю. Е. Д.Б.“ АД е депозирал молба за образуването му на 26.05.2011г., като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояния на длъжника, да насрочи опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението. Съдебният изпълнител е предприел действия за проучване на имущественото състояния на длъжника, като е извършил справки за наличие на задължения и наложени обезпечителни мерки към НАП, както и справка за трудови договори, справка в А. в..