Разпореждане № 3198 от 30.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3198 гр. Кюстендил, 30.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Частно гражданско дело № 20261520101605 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл.410 ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 202423225, против длъжника А.

З. А., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за изпълнение на конкретно посочени суми както следва: 4043,70 евро главница по Договор за кредит № *** от ***г., сключен с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлен на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез договор за цесия от 19.01.2026г., ведно със законната лихва за забава от 24.04.2026г. до окончателното изплащане на вземането; 208,47 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 15.06.2021г. до 19..01.2026г.; 41,92 евро – законна лихва за забава за периода от 12.09.2025г. до 19.01.2026г.

Съдът, разглеждайки заявлението по същество, намира, че направените с него искания се явяват частично неоснователни. Съображенията за това са следните:

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, съдът извърши такава проверка на клаузите на процесния договор. В резултат на същата съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него не са посочени компонентите на годишния процент на разходите (ГПР). Практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48; приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на 1 пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на задълженията, които поема. Също така, посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно по посочените причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, което води до засягане на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът регламентира като порок от най-висока степен. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на действителен ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен ГПР. Сходно е разбирането и в решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22г.

Отделно от това съдът извърши самостоятелни изчисления с онлайн калкулатор за ГПР и установи, че в него не се включва застрахователната премия по договора. Застраховката е свързана с договора, защото обезпечава плащанията по него. Освен това същата е задължително условие за получаване на кредита и конструкция за прикриване на разходи по кредита, подлежащи на включване в ГПР, предвид факта, че е разсрочена с месечните плащания по погасителния план и необосновано високия й размер. Съответно, посоченият в договора ГПР, освен че не е посочено как е формиран, същият е и грешно изчислен, невключвайки застрахователната премия.

Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че процесният договор противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност, на основание чл.22 ЗПК. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Доколкото в самото заявление изрично е посочено, че длъжникът е заплатил по договора сумата в размер на 6783,11 евро, а чистата стойност на 2 договора възлиза на 7669,38 евро, длъжникът е останал задължен за сумата в размер на 886,27 евро главница, като до този размер следва да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, намалена съобразно уважената част от претенцията – 15,06 евро. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 евро, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност, намалена съобразно уважената част от претенцията на 8,44 евро.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът А. З. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

* * * , ДА ЗАПЛАТИ на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, общ. Столична, обл. София, сумите, както следва: парично вземане в размер на 886,27 евро главница, дължима по Договор за кредит № *** от ***г., сключен с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлен на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез договор за цесия от 19.01.2026г., ведно със законната лихва за забава от 24.04.2026г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски по производството в размер на 15,06 евро държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 8,44 евро.

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ЧАСТТА за сумите, както следва: за горницата над 886,27 евро до пълния претендиран размер от 4043,70 евро на главницата, ведно със законната лихва за забава от 24.04.2026г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 208,47 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 15.06.2021г. до 19..01.2026г.; както и 41,92 евро – законна лихва за забава за периода от 12.09.2025г. до 19.01.2026г.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3

4