Решение № 1158 от 07.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1158 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Кристиана Г. Райчева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20265330203148 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия Г № 0081747 издаден от ОДМВР гр.

Пловдив с който на ,,Инфинит Форс‘‘ ООД с ЕИК: 207681158 е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1 999,99 лева /1 022,58 евро/ за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането.

Дружеството жалбоподател, чрез адв. М. обжалва процесния електронен фиш. Излага съображения, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото о.с.з. не изпрати представител. Депозира писмено становище с което оспорва подадената жалба, поради което поиска потвърждаването на обжалвания електронен фиш.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от правоимащо лице, в предвидения 14-дневен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 07.12.2025 г. в 10:46 часа в град Пловдив, ,,Кукленско шосе‘‘ № 21 в посока от юг към север с техническо средство АТСС ARH CAM S1 било установено управление на МПС с рег. № *****, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ,,гражданска 1 отговорност‘‘.

За това деяние и на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ против дружеството жалбоподател е бил издаден процесния електронен фиш с което му е била наложена имуществена санкция в размер от 1 999,99 лева /1 022,58 евро/.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата данни на Гаранционен се изяснява, че за МПС с рег. № ***** не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към дата 07.12.2025 г., като срокът на валидност на предходна такава е бил изтекъл на 04.12.2025 г. Установява се още, че е била сключена такава на 12.12.2025 г.

От справка за собственост на МПС с рег. № ***** се изяснява, че същото е собственост на дружеството жалбоподател

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 131-С-ИСИС/25.03.2025 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 120ссf4 е преминало последваща проверка на 25.03.2025 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-29603/09.12.2025 г. се установява, че на дата 07.12.2025 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. № 1120ссf4 е заснела статични изображения с начален час на работа 08:00 ч. и краен час на работа 18:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ,,Кукленско шосе‘‘ № 21.

От представения снимков материал се установява, че процесното МПС е било заснето в режим на отдалечаване.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че дружеството жалбоподател е извършил административното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. От обективна страна датата, а и точният час на извършване на нарушението се установяват от заснетия от АТСС снимков материал, представляващ веществено доказателствено средство.

На следващо място от обективна страна се доказва и че притежаваният от жалбоподателя е бил регистриран на територията на Република България и не е бил спрян от движение към 07.12.2025 г. нито по искане на собственика, нито служебно от органите на МВР. Това обстоятелство се изяснява от представената по преписката справка от АИС-КАТ Регистрация, в която съгласно чл. 42 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, 2 спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се съхранява информация за датата и причината на спирането от движение.

Задължителната застраховка ,,гражданска отговорност‘‘ е изтекла на 04.12.2025 г., а нова такава е била сключена едва на 12.12.2025 г.

Доказано е и авторството на нарушението от страна на дружеството жалбоподател. Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 от КЗ е със специален субект – собственикът на моторното превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото по категоричен начин се доказа, че собственик на процесния автомобил към датата на деянието е бил съгласно приетата като писмено доказателство справка за собственост. Това обстоятелство не е и спорно между страните.

Именно върху собственика тежи задължението да сключи застрахователен договор за задължителната застраховка по чл. 461, т. 1 от КЗ и в случай на неизпълнение на това си задължение той следва да понесе неблагоприятните последици от противоправното си бездействие. В тази връзка ирелевантно за определянето на субекта на нарушението е кой е бил фактическият водач на автомобила. Дори и МПС да е управлявано от трето лице, то отново административнонаказателната отговорност следва да понесе жалбоподателят в качеството си на собственик на автомобила, предоставил го за управление на другиго, но без за него да има сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Нарушението е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

С електронния фиш е ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическо лице. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на техни задължения към държавата или общината при осъществяване на дейността им (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5 от 2013 г. на ОСК на ВАС).

Следователно въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса.

Тъй като нарушението е установено чрез използване на автоматизирано техническо средство или система – в случая на преносима система за контрол с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, която при функционирането си заснема статични изображения във вид на снимков материал, то съдът при служебно извършената проверка намира, че са спазени нормативните изисквания за използване на мобилно техническо средство. На първо място снимковият материал по делото, съдържащ данни за датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, е заснет от 3 одобрен тип средство за измерване, използвано в срока на своята валидност.

В случая е налице коректна правна квалификация на извършеното нарушение. Материално правното задължение, което не е изпълнил жалбоподателят, е нормативно уредено с разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вменяваща в задължение на лицето, което притежава моторно превозно средство, регистрирано в Република България, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това е и правната норма, приета за нарушена в обжалвания електронен фиш. Дейността на наказващия орган не търпи критика, тъй като фактите по делото са правилно подведени под съответстващата им правна норма. Надлежно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба на чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, които регламентират следващите се неблагоприятни последици за нарушителя при неизпълнение на задължението му по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Направена е привръзка и с разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ, регламентираща, че застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е задължителна. Настоящият съдебен състав приема, че именно това е надлежната правна квалификация на установените по делото факти, съдържаща както нарушеното материалноправно задължение от дееца, така и неблагоприятните, санкционни последици от факта на неизпълнението.

При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, правилно АНО е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В процесната хипотеза управлението на превозното средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е установено на 07.12.2025 г. От доказателствата по делото се установи, че срокът на последно действалата застраховка е изтекъл на 04.12.2025 г., а нова ,,гражданска отговорност е била сключена на 12.12.2025 г. През целия този период за автомобила не е имало сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а следователно не е било осигурено и задължителното застрахователно покритие през този период.

Нарушението е на поставяне в опасност, която опасност в случая е съществувала към момента на извършване на деянието, а именно от препятстване на възможността за евентуално имуществено удовлетворяване на трети лица, пострадали от ПТП. С факта на поставянето на другите участници в движението в такава опасност деянието вече е разкрило типичната си степен на обществена опасност и това, че конкретни вреди не са настъпили за никое лице, не обосновава само по себе си маловажност на случая.

Видът и размерът на приложимата санкция са определени от законодателя във фиксиран размер. При определянето и индивидуализацията на наказанието/имуществената санкция разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ 4 препраща към нормата по чл. 638, ал. 1 от КЗ. В случая правилно привръзката е направена с т. 2 на чл. 638, ал. 1 от КЗ, тъй като собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице, съответно правилно по вид е наложена имуществена санкция, която е индивидуализирана в единствения възможен размер от 2 000 лева с равностойност в евро 1 022,58. Липсва правно основание и процесуална възможност за определяне на имуществената санкция под предвидения найнисък размер.

По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определяне на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 до 190 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 70 евро, който е съобразен с правилата за неговото определяне.