Решение № 551 от 11.12.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Ловеч, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

И.ОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА И.ОВА

Гражданско дело № 20234310100040 по описа за 2023 година

Производство с правно основание чл. 248 и чл. 250 от ГПК.

Постановено е Решение № 393/07.09.2023 г. по горепосоченото гр.дело, с което е признато за установено, на основание чл. 439 от ГПК, че М. Т. Ц. няма изискуемо задължение по отношение на И. Г. Н., С. Г. Ц., М. Г. Г., Ц. Н. Н. и И. С. Г., всички от гр. Ловеч, по изпълнително дело № 307/2022 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Ловешкия районен съд и не дължи на посочените лица сумата в размер на 157.00 лв. /сто петдесет и седем лева/ по изпълнителен лист от 01.11.2022 г., издаден по гр.дело № 923/2018 г. на Ловешкия районен съд, въз основа на който е било образувано посоченото изпълнително дело, поради погасяване чрез плащане на дължимата сума по изпълнителния лист преди датата на образуване на изпълнителното производство. В полза на ищцата М. Т. Ц. са присъдени и разноски по делото в размер на сумата 600.00 лева, която сума са осъдени да й заплатят петимата ответници.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, е постъпила молба от ответниците, чрез пълномощника им адвокат М. М., с която молят да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, тъй като считат, че не са дали повод за предявяване на иска, а при условията на евентуалност, молят да бъде намалено присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева, поради прекомерност, с оглед възприетия от съда размер на предявения иск – 157.00 лева.

В срока по чл. 250 ал. 1 от ГПК, е постъпила и молба от ответниците, чрез пълномощника им адвокат М. М., за допълване на решението по делото, тъй като съдът не се е произнесъл 1 по предявения иск в размера над 157.00 лева до размера на посочената цена на иска от 2438.81 лева.

По делото е постъпил отговор от ищцата, чрез пълномощника й адвокат С. Л., с който счита, че и двете молби са неоснователни, като е изложила аргументи.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, намира и двете молби на ответниците за неоснователни.

Не е налице основание за исканото допълване на постановеното по делото решение.

Действително в исковата молба, като цена на иска ищцата е посочила сумата 2438.81 лева. В петитума, формулираното искане е да се признае за установено, че тя няма изискуемо задължение по отношение на петимата ответници по изп.дело № 307/2022 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ към Ловешкия районен съд /ЛРС/ и не дължи на посочените лица сумата по изпълнителен лист от 01.11.2022 г., издаден по гр.дело № 923/2018 г. на ЛРС, въз основа на който е образувано и висящо цитираното изпълнително дело, поради погасяване чрез плащане на дължимата сума по гр.дело № 923/2018 г. на ЛРС преди датата на образуване на изпълнителното производство.

С доклада по делото, извършен в открито съдебно заседание на 30.05.2023 г., съдът е съобразил обстоятелствата по исковата молба и възприел така формулирания петитум, за да даде правната квалификация на търсеното от ищцата отрицателно установяване на спорното право, определяемо въз основа на сумата по изпълнителния лист. Затова, впоследствие с решението си, съдът е приел в мотивите, че предмет на предявения отрицателен установителен иск е само сумата 157.00 лева, за която е издаден изпълнителния лист, а не и други суми, формиращи разликата до посочената цена на иска - 2438.81 лева. Последната сума не е заявявана като предмет на установяване, независимо че е била посочена като цена на иска. Поради това, съдът не се е произнесъл в диспозитива на решението си за разликата от 157.00 лева до 2438.81 лева и счита, че няма основание да допълва решението си в този смисъл, предвид липсата на искане от страна на ищцата с предмет сума в размер на 2438.81 лева.

С оглед на изложеното, молбата на ответниците за допълване на постановеното по делото решение за размера на иска над 157.00 лева до размера на 2438.81 лева, следва да се отхвърли, като неоснователна.

Молбата на ответниците за изменение на решението в частта за разноските също следва да се отхвърли.

На първо място, неоснователни са доводите на ответниците, че не следва да дължат разноски по смисъла на чл. 78 ал. 2 от ГПК, тъй като с поведението си не са дали повод за завеждане на делото. За да се приложи тази разпоредба от ГПК, са необходими две кумулативно свързани предпоставки – не само с поведението си да не са дали повод за завеждане на делото, но и да признаят иска. В случая не е налице нито една от тези предпоставки, тъй като въпреки своевременното плащане в тяхна полза на процесната сума, те са образували изпълнително дело срещу ищцата за тази сума, т.е. безспорно с 2 поведението си ответниците са дали повод за завеждане на настоящото дело /същото е заведено от ищцата на 13.01.2023 г., а едва след това, на 18.01.2023 г. ответниците са поискали прекратяване на изпълнителното дело/.

Неоснователни са и доводите на ответниците за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева, което е присъдено в тяхна тежест с оглед изхода на процеса. Действително при материален интерес от 157.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева. При съобразяване, че се касае за пет на брой субективно съединени искове, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева не е прекомерно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 9537/12.10.2023 г. по чл. 248 от ГПК, и молба вх.№ 9604/13.10.2023 г. по чл. 250 от ГПК, подадени от И. Г. Н., Ц. Н. Н., С. Г. Ц., М. Г. Г. и И. С.

Г., чрез пълномощника им адвокат М. М., за изменение на постановеното по делото решение № 393/07.09.2023 г. в частта за разноските, както и за допълване на същото решение за размера на иска над 157.00 лева до размера на 2438.81 лева, като неоснователни.

Решението в частта на разноските има характер на определение и подлежи на обжалване в неговата цялост пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

3