Решение № 15133 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15133 гр. ***, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110143901 по описа за 2025 година Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищеца ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на У С , твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 18945 от 29.06.2025 г. по ч.гр. д. № 30263 по описа за 2025 г., като поради подадено възражение от страна на ответника счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски.

Ответникът **** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител адв. Л. И. - Т. от САК, със съдебен адрес гр. ***, пл. ****, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва предявените искове, моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото, претендира направените по делото разноски.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със 1 събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца. По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства (разрешение за ползване, договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 10.05.2012 г.) се установява, че през процесния период *** е било собственик на имот, представляващ магазин *** находящ се в гр. ***, ***. От заключението на СТЕ се установява, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа, като претенцията на ищеца касае стойността на енергията, потребена през процесния период, претендирана при твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, а съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото в чл. 153, ал. 1 ЗЕ не се сочи конкретно, че разпоредбата се прилага единствено за битови клиенти на топлинна енергия, то следва, че всички собственици/титуляри на вещно право на ползване на имоти, намиращи се в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, са потребители (клиенти) на топлинна енергия, без оглед на това дали ползват енергията за битови или за небитови нужди. Следователно, по силата на чл.

153 ЗЕ, имаща характер на специална спрямо нормата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ, доколкото касае специалната хипотеза на топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост (каквато несъмнено е процесната, видно и от решението на ЕС за сключване на договор за топлинно счетоводство с ищеца от 18.05.2011 г., л. 18 от делото), от момента, в който ответникът е придобил собствеността върху процесния имот, между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на което ответникът, в качеството на собственик на имота в топлоснабдената сграда (респ. на клиент на топлинна енергия), има 2 задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия. В допълнение, следва да се отчете обстоятелството, че актуалните редакции на дефинитивните разпоредби на § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г., т.е. действащи към процесния период) не правят разграничение дали клиентът на топлинна енергия е физическо или юридическо лице, като няма пречка юридическо лице да е клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. физическо лице да е клиент на топлинна енергия за небитови нужди, за разлика от отменените редакции на § 1, т. 42 и т. 43 от ДР на ЗЕ, съобразно които потребител на енергия за битови нужди можеше да е само физическо лице. Следователно, при систематичното тълкуване на цитираните законови разпоредби се налага изводът, че собственикът на имот, находящ се в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, е винаги клиент на топлинна енергия по силата на закона, без значение дали с топлопреносното предприятие е подписан изричен договор, респ. без значение за какви нужди ползва доставяната в сградата (в частност в неговия имот) топлинна енергия. Ето защо, ответникът по настоящото дело дължи стойността на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, припадаща се на имота му, в качеството му на собственик на обекта, респ. на клиент на топлинна енергия (арг. чл. 153, ал. 1 ЗЕ), намиращ се в облигационни отношения с ищеца. Предвид гореизложеното, при наличието на възможност за топлопреносното предприятие да защити правото си с искове за реално изпълнение на договорно основание, субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендираната сума като резултат от неоснователно обогатяване следва да се отхвърли – по делото се доказва наличието на основание за извършеното разместване на имуществени блага – договор между страните, възникнал по силата на чл. 153 ЗЕ, поради което предявените въз основа на извъндоговорен източник искове са неоснователни.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и при липсата на облигационна връзка претенцията за плащане на претендираната сума поради неоснователно обогатяване следва да се отхвърли поради недоказано реално потребление от страна именно на ответника на доставеното от ищеца количество топлинна енергия. За основателността на претенцията на предявеното основание ищецът следва да докаже, че ответникът се е обогатил със стойността на доставената стока, т.е. че той действително е ползвал магазина и е консумирал претендираното количество топлинна енергия. По 3 делото е приет и приложен като доказателство договор за наем от 01.06.2012 г., по силата на който ответното дружество е предоставило имота за временно възмездно ползване на трето лице – „****, както и фактури за начислени наемни цени към периода м. февруари, март и април 2024 г., т.е. налице са данни, че фактически потребител на топлинната енергия в магазина е трето лице, различно от ответника. В допълнение, по делото не се доказва и реална доставка на твърдяното от ищеца количество топлинна енергия. От заключението на СТЕ, при изготвяне на което вещото лице е посетило на място имота и е извършило оглед, се установява, че в магазина няма отоплителни тела и не е ползвана топлинна енергия за подгряване на вода (същата се затопля от бойлер), като обектът има самостоятелен вход и се намира в самостоятелна сграда, в която отоплението е изключено и която е отделена от основната сграда (високата част на блока) с дилатационна фуга, през която не може да се пренася топлинна енергия. Следователно, в описания магазин практически не е имало потребление на топлинна енергия през процесните отчетни периоди – нито за отопление и топла вода, нито за сградна инсталация, тъй като през магазина не минават хоризонтални или вертикални щрангове, които да са свързани с топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, а преминаването на топлинна енергия от основното тяло на сградата през дилатационната фуга е невъзможно. С оглед всичко казано дотук, по делото не се установява, че претендираното количество топлинна енергия е било доставено в процесния имот, респ. че същото е било потребено именно от ***, поради което, а и предвид изричното оспорване на това обстоятелство от ответника, исковете по чл. 422 ГПК следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото и отхвърляне на исковете право на присъждане на разноски има ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като същите са в размер на 409, 04 евро, от които 204, 52 евро заплатен депозит за СТЕ и 204, 52 евро адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на 4 управление гр. ****, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, против *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, установителни искове по чл. 422 от ГПК за сумата в размер на 148, 75 евро /сто четиридесет и пет евро и седемдесет и пет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 290, 93 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК – 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 42, 80 евро /четиридесет и две евро и осемдесет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 83, 71 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2022 г. до 20.05.2025 г., за сумата в размер на 7, 25 евро /седем евро и двадесет и пет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 14, 17 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, и за сумата в размер на 2, 16 евро /две евро и шестнадесет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 4, 23 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2022 г. до 20.05.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

****, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, да заплати на „*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 409, 02 евро /четиристотин и девет евро и два евроцента/, представляваща направените по делото разноски – 204, 52 евро заплатен депозит за СТЕ и 204, 52 евро адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5