Решение № 152 от 21.07.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Сливница, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20221890200013 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. Е. С., с ЕГН **********, чрез адв. Б.Т. – САК, с адрес за призоваване: гр. ............., обжалва наказателно постановление № 21-0344000383 от 14.09.2021 г., издадено от Началник на РУ към ОДМВР-София, РУ Сливница, с което са му наложени: 1/ административно наказание на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр.3 от ЗДвП, “глоба” в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, и 2/ административно наказание на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата си заявява, че обжалва процесното НП като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че АУАН е издаден, без да е спазено законовото изискване това да се случи в присъствието на поне двама свидетели. Жалбоподателят излага, че, както в АУАН, така и в процесното НП не се съдържа точно и изчерпателно посочване на релевантните факти и обстоятелства, както и че многократно е обяснил на пристигналите полицейски служители, че той не е лицето, управлявало процесния автомобил. Твърди, че той е бил пътник в автомобила, както и че има свидетели - очевидци на това обстоятелство. Жалбоподателят оспорва, също така, валидността на техническото средство, с което е извършена проверката, както и факта, че същото е било зачислено за употреба на полицейските служители, извършили проверката. Към жалбата си не представя доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. Бастрев, с пълномощно, приложено по делото.

Административнонаказващият орган – РУ Сливница при ОДМВР1 София, редовно призован пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител, не взема становище по жалбата, представя административнонаказателната преписка.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 01.09.2021 г., свидетелите, Р. А. Й. и И. Е. И., полицейски служители при РУ-Сливница, били на работа като автопатрул и изпълнявали служебните си задължения в гр. Сливница. Около 22.00 часа същите били изпратени от дежурния при ОДЧ на ул. „Капитан Радко Димитриев“ в гр. Сливница, във връзка с постъпил сигнал за настъпило ПТП. На място, свидетелите установили жалбоподателя В. С. заедно с жена на име Петя и три деца.

Пътнотранспортното произшествие било възникнало между л.а. „АУДИ“ и паркиран л.а. „БМВ“. Свидетелите установили, че водач на лекия автомобил „АУДИ“ бил жалбоподателят В. Е. С. /той самият лично заявил пред тях, че е управлявал автомобила и е реализирал настъпилото ПТП/. Освен това, жалбоподателят настоявал, че децата му се нуждаят от спешна медицинска помощ, като в тази връзка на място пристигнала линейка. Тогава жалбоподателят не се подчинил на полицейските разпореждания да не се качва в линейката, а да остане на място за довършване на проверката, което наложило употребата на помощни средства – белезници. Същият заявил, че не може да представи исканите му от полицейските служители документи – СРМПС част 2, както и СУМПС и КТ към него. С. бил отведен в РУСливница, където му била направена справка и бил изпробван от свидетеля М. М. с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, като уредът отчел 1,81 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя. За констатираното нарушение /това, че лицето не носи документи на автомобила/, свидетелят М. М. съставил АУАН № 333661 от 02.09.2021 г. в присъствието на свидетелите Р.

Й. и И. И.. Жалбоподателят отказал да подпише съставения АУАН, без да излага възражения.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено процесното НП № 210344-000383 от 14.09.2021 г., издадено от началник РУ към ОДМВР София, РУ-Сливница, с което на жалбоподателя В. Е. С. му е наложено на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, административно наказание “глоба” в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, свидетелите Й., И. и М. – полицейски служители, описват подробно случая около издаването на процесния АУАН. След предявяване на същия, и тримата свидетели потвърждават подписите си.

В съдебно заседание, свидетелят Д. С. заявява, че не той е звънял на телефон 112, за да съобщи за въпросното ПТП. Твърди, че телефонен номер ........ не е негов, като излага предположения, че може някой от родителите му да е звънял от този номер. Споделя, че във въпросната вечер чул удар като от пиратка и като излязъл навън, установил, че са се събрали много хора и си влязъл обратно вътре. Впоследствие разбрал, че на съседката му Н. са й ударили колата отзад, но заявява, че не знае кой я е ударил.

В съдебно заседание, свидетелката Н. Д., заявява, че в деня на 2 процесното ПТП тя е била в Германия. Разбрала е от сестра си и зет си, че жалбоподателят, с управлявания от него автомобил, е ударил нейния паркиран автомобил.

В съдебно заседание свидетелите П.П. /живуща на семейни начала с жалбоподателя В. Е. С./, М.Т. /сестра на П.П./ и А.А. /съжителстващ с М.Т./, твърдят, че въпросната вечер празнували рожден ден на едно от децата на М.Т., като след това свидетелката П.П. се качила да управлявала процесния автомобил, а не жалбоподателят С..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и събраните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, като приема, че свидетелските показания на свидетелите Й., И., М. и Д. се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът намира същите за правдиви и относими. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. Ц. С., като непълни и протИ.речиви. Съдът не кредитира и показанията на свидетелите Петкова, Тодорова и Асенов, тъй като същите се явяват заинтересовани от изхода на делото, и излагат протИ.речиви и некореспондиращи с останалия, събран по делото, доказателствен материал, свидетелски показания.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с Акт за установяване на административно нарушение № 333661/02.09.2021 г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН е изписано нарушението, констатирано от свидетелите Й. и И. – непредставяне от страна на водача на СРМПС част 2, както и СУМПС и КТ към него. Така описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 100, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. В АУАН е посочена датата на нарушението – 02.09.2021 г.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН 3 административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.

В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление № 21-0344-000383 от 14.09.2021 г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР София, РУ Сливница, намира същото за издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му.

В обстоятелствената част на процесното НП, АНО изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в съставения АУАН.

Така приетите за осъществени от жалбодателя нарушения, АНО е квалифицирал като такива по чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и наложил административни наказания “глоба” в размер на по 10,00 /десет/ лева за всяко от констатираните нарушения.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят М. М. – мл. автоконтрольор е материално компетентен да състави процесния АУАН .

Административнонаказващият орган - началникът на РУ към ОДМВР София, РУ Сливница, е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП и от Заповед № 8121К14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.

По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление от формална страна.

При преценка на делото по същество, съдът намери следното:

Вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава.

На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и 4 административно наказание по чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, както и че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория.

Доказателства, оборващи горните констатации на съда в хода на производството не бяха събрани. Напротив, както пред свидетелите Й. и И., така и впоследствие, пред свидетеля М. – в сградата на РУ-Сливница, жалбоподателят е заявил, че е бил употребил алкохол, както и че той е управлявал автомобила, в момента на настъпване на процесното ПТП.

Ето защо съдът счита, че следва да бъде потвърдено Наказателно постановление № 21-0344-000383 от 14.09.2021 г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР-София, РУ Сливница.

Съгласно чл. 63, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП.