Решение № 36 от 18.01.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Сливен, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20222230101153 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.

415 от ГПК и цена на иска 819,81 лева.

В исковата молба се твърди, че на 21.12.2020 г. дружеството “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД в качеството на кредитодател, сключило с ответника, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ..... Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР.

Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване.

Потвърждаването ставало по следния начин: клиента получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записвал.

По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът бил посочил следния телефонен номер: .... и следният имейл: ..... Активиращият код бил 9967.

1

Сключването на договора чрез електронната платформа било годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл, 9 от ЗНФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗНФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.

Видно било, че етапите за сключване изискват множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознавал с обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит. Следователно ответника бил знаел, в какво правоотношение встъпва.

В исковата молба се сочи, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни били съвпадали. Тъй като нямало сигнал, че документа за самоличност е откраднат, то било явно, че именно ответникът бил предоставил снимките. Видно от тях било, че данните в документите за самоличност са неговите собствени и тези предоставени по договора за кредит. По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства били преведени по посочения от него начин.

До входиране на заявлението, както и да входиране на исковата молба били постъпили плащания в размер на 96.00 лв., разпределени, както следва: 35.57 лв. главница, 23.10 лв. договорна лихва и 37.33 лв. неустойка.

Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи пей“ АД.

Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането на главница било в размер на 700 лв., разпределено на 20 вноски, всяка от които в размер на 35.00 лв. за периода 20.01.2021 г. - 13.08.2022 г. Внесена била сума за главница в размер на 35.00 лв., с което е изцяло погасена вноската за 20.01.2021 г. и част от сумата до 19.02.2021 г. в размер на 0.57 лв. Изпратен бил имейл, чрез който на датата на получаването му - 01.11.2021 г. надлежно била обявена предсрочна изискуемост.

При изплащане на вноските по кредита, клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Договорната лихва била уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т.

3 от него, лихвения процент бил в размер на 40.15 %. Погасена била лихва за периода 21.12.2020 г. - 20.01.2021 г. Плащания за договорна лихва нямало. Поради това дружеството претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 20.01.2021 г. - 17.10.2021 г. в размер на 155.38 лв.

“ИЗИ ФИНАНС” ЕООД правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите били безуспешни, като ответникът не погасявал задълженията 2 си съгласно договореното. Вследствие ищецът депозирал пред Районен съд Сливен заявление по реда на чл. 410 от ГПК, в резултат на което било образувано ч.гр.д. № 5814/2021 г. Длъжникът не бил открит на постоянен и настоящ адрес, нито бил установен работодател, чрез който да му се връчат книжата. Поради това връчване било осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление.

Към датата на входиране на искова молба, Кредитополучателят дължал на Кредитодателя сумата от 819.81 лв., от които: 664.43 лв. главница по предоставения кредит и 155.38 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 20.01.2021 г. - 17.10.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Предвид изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 819,81 лева, от които: 664,43 лева – главница по предоставения кредит и 155,38 лева – договорна/възнаградителна лихва за периода от 20.01.2021 г. – 17.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначен особен представител, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че ответницата е страна по договор за кредит от разстояние, че същата е запозната с договора и Общите условия към него и че ги е приела, какт и че е подписала договора. По делото не било представено искане от ответницата за отпускане на кредит. По отношение претенциите за лихви, счита , че клаузата е неравноправна на осн. чл. 143, ал.2, т.2 и т.5 от ЗЗП и нищожна на осн. чл. 146 от ЗЗП. Липсвали и доказателства, че сумата 700 лева е получена от ответницата.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител. Депозирана е молба-становище от процесуален представител, в която моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие, поради обективна невъзможност да се яви техен представител в с.з. Моли съда да приеме изготвената съдебно-техническа експертиза. С оглед оспорванията на ответника, се моли да бъдат допуснати поисканите с исковата молба експертизи и справка от „Изи пей“ АД, като делото бъде отложено за изготвянето им. В случай, че не бъдат допуснати поисканите експертизи, се моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноските по делото.

В с.з. ответникът се представлява от назначен особен представител, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции, като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 21.12.2020 г. ищцовото дружеството “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД в качеството на кредитодател, сключило с ответника, в качеството на кредитополучател Договор за 3 предоставяне на кредит от разстояние № .....

До входиране на заявлението, както и да входиране на исковата молба са постъпили плащания в размер на 96.00 лв., разпределени, както следва: 35.57 лв. главница, 23.10 лв. договорна лихва и 37.33 лв. неустойка.

На ответницата е отпуснат кредит с главница в размер на 700.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи пей“ АД.

Представени са договор за предоставяне на кредит № ..../21.12.2020 г., Общи условия към него, копие от лична карта на П. И. М..

Приета е като доказателство разписка за извършено плащане на 21.12.2020 г. в полза на П. М. чрез ePay.bg.

Представени са от ищцовото дружество дискове със записани текстове на договора за кредит и общите условия и диск със записания разговор в който ответницата е потвърдила сключването на договора за кредитПо делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е видно:

Оптичният носител приложен към делото, съдържа следните файлове:

-dogovor-ZVR_.....pdf - договор

- Общи условия.pdf - общите условия към договора.

Договора е написан с шрифт „Times New Roman", като заглавната част е с размер на шрифта 14, а основната част с размер на символите 12.

Символите в общите условия също са написани с шрифт „Times New Roman" и размер 12. Заглавната част е написана с главни удебелени букви.

Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. срещу

Предмет на иска е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер и тъй като ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Безспорно се установи в производството, че на 21.12.2020 г. между страните е сключен на Договор за предоставяне на кредит от разстояние.

В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните се уреждат електронно. В тези случаи, сключването на договора става не чрез подписването му от заемополучателя, а посредством 4 избиране на изпратена му препратка на съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. С избора си да активира съответната препратка потребителят е приел условията на договора, като е приел и общите условия по него. С извършване на фактическите действия, посочени в общите условия, договорът се валидира и страните се задължават по него. По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало редовно правоотношение по такъв тип договор за заем, по което всяко едно от лицата дължи изпълнение. В случая Изи Финанс ЕООД е предоставил на ответницата договорената сума в размер на 700 лева, като я е превел по посочения в договора начин на заемополучателя. От събраните по делото доказателства - писмени такива се установи, че молбата за предоставяне на заем е била одобрена и заемът е бил отпуснат на ответника чрез превеждане на сумата, което обстоятелство в хода на производствот не се оспорва от процесуалния представител на ответницата..

Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението за сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата.