Определение № 2436 от 23.09.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2436 гр. София, 23.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20211000501723 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 29275/16.03.2021 г., подадена от В. Н. М. с постоянен адрес: гр. ***, ж. к. „***“ бл. **, ет. **, ап. ** и настоящ адрес: с. ***, ул. „***“ № **, с ЕГН:********** срещу определение № 263298/18.02.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 1288/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на В.

Н. М. с входящ № 12291/30.11.2020 г. на ЧСИ А. П. № *** на КЧСИ с район на действие СГС, срещу действия на ЧСИ по изп. дело № 20208490401413, а именно: поканата за доброволно изпълнение, както и всички (действия) които ЧСИ ще предприеме, както и е прекратено производството по делото на СГС.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и по изложените съображения моли въззивния съд да го отмени и се разгледа делото по същество, за да бъдат прекратени всички действия по принудителното изпълнение на ЧСИ по изп. дело № 20208490401413.

Твърди, че съдът отказал да се произнесе по жалбата въпреки изричните му пълномощия за това, указани в закона; че съдът неправилно определи предмета на производството, тълкувайки селективно текста, приемайки, че била обжалвана поканата за доброволно изпълнение, въпреки че жалбоподателят ясно посочил основанията и предмета – отказът на ЧСИ да прекрати незаконосъобразните действия, с които събира от него суми без правно основание; че съдът не упражнил вторичния контрол по законосъобразността на документите, представляващи доказателства по жалбата.

Насрещната страна по жалбата – Столична Община не е подала отговор.

Апелативен съд – София, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на 1 жалбоподателя и доказателствата по делото, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения:

В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, респ. бездействия, които подлежат на обжалване от длъжника, а именно: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението; както и постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

В случая, Софийски градски съд е бил сезиран с жалба на В. Н. М. с вх. № 12291/30.11.2020 г. на ЧСИ А. П. № *** на КЧСИ с район на действие СГС, срещу действия на ЧСИ по изп. дело № 20208490401413, а именно: поканата за доброволно изпълнение, както и всички (действия) които ЧСИ ще предприеме. Освен това обаче, на стр. 2 от жалбата си, В. Н. М. твърди и че въпреки, че уведомил ЧСИ, че не следва да осъществява принудителното изпълнение дори само на основание чл. 82, ал. 3 ЗАНН, същият заявил, че нямал правомощията да се произнесе по основателността на вземането. Жалбоподателят не бил съгласен с това становище на ЧСИ и в указания от закона срок обжалвал действията му и основанията за пристъпване към принудително изпълнение.

С оглед на така изложеното в жалбата, настоящият съдебен състав намира, че действително, както и правилно е приел градския съд, обжалването на изпращане поканата за доброволно изпълнение и всички бъдещи действия, които ще предприеме ЧСИ не са сред лимитативно изброените в разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК. След като действието на ЧСИ, изразяващо се в изпращане поканата за доброволно изпълнение на длъжника не е посочено в цитираните разпоредби, то и същото не е от категорията на обжалваемите от длъжника. Такива са и всички „бъдещи действия на ЧСИ“, които атакува длъжника, доколкото тези действия, освен че не са конкретизирани, то и същите не съществуват в обективната действителност, именно защото са бъдещи, поради което и няма как да бъдат обжалвани преди да бъдат реализирани.

Същевременно обаче, следва да се има предвид, че видно от материалите по приложеното изп. дело № 20208490401413 на ЧСИ А. П., след получаване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът В. Н. М. е подал възражение с вх. № 11240/19.11.2020 г., с което е направил възражение за погасяване по давност на основание чл. 82, ал. 3 ЗАНН на вземането на взискателя, поради което, както за ЧСИ, така и за взискателя била настъпила преклузия – погасена по давност възможност за събиране по принудителен ред на глобата, визирана в наказателното постановление. Явно е че с това си възражение, макар и да не го е формулирал прецизно, длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнението и именно по това искане, ЧСИ се е произнесъл изрично с резолюция от 25.11.2020 г., с която не го е уважил като е посочил, че не бил компетентен да се произнася в настоящото изпълнително производство за изтекла давност, а 2 наличието на същата можело да бъде установена в рамките на исков установителен процес.

Следователно, с жалбата си до Софийски градски съд В. Н. М. е атакувал и отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, който отказ е обжалваем съобразно разпоредбата на чл.

435, ал. 2, т. 7 ГПК.

По така изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на В. Н. М. с входящ № 12291/30.11.2020 г. на ЧСИ А. П. № *** на КЧСИ с район на действие СГС, в частта й срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, обективиран в резолюция от 25.11.2020 г. и делото следва да се върне на Софийски градски съд за произнасяне по същество на жалбата на В. Н. М. в тази й част.

В останалата му част – с която е оставена без разглеждане горепосочената жалбата в частта й, с която се обжалват действията на ЧСИ по изп. дело № 20208490401413 на ЧСИ А. П.: поканата за доброволно изпълнение и всички (действия) които ЧСИ ще предприеме, обжалваното определение следва да бъде оставена в сила като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 263298/18.02.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 1288/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на В. Н.

М. с входящ № 12291/30.11.2020 г. на ЧСИ А. П. № *** на КЧСИ с район на действие СГС, в частта й, с която се обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20208490401413 на ЧСИ А. П. и връща делото на Софийски градски съд за произнасяне по същество на жалбата в тази й част.

Потвърждава определение № 263298/18.02.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 1288/2021 г. по описа на Софийски градски съд в останалата му част – с която е оставена без разглеждане горепосочената жалбата в частта й, с която се обжалват действията на ЧСИ по изп. дело № 20208490401413 на ЧСИ А. П.: поканата за доброволно изпълнение и всички (действия) които ЧСИ ще предприеме.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3