Решение № 1014 от 26.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. Варна, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20223100501128 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 18612/21.03.2022г., подадена от С. АЙШ. Б., гражданин на **********************************, срещу решение №466/25.02.2022г., постановено по гр.д. №11183/2021г. на ВРС, 21състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, за разликата над уважения размер от 3160,32 лева до пълно предявения размер от 9592,59 лева.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част. Сочи се, че неправилно ВРС е приел, че при настъпване на застрахователното събитие не е увреден катализаторът на автомобила, поради което не подлежи на обезщетяване. Настоява се, че неправилно ВРС е приел, че след осъществения ремонт, увреденото МПС е изцяло възстановено, тъй като експертът не е правил оглед на автомобила и не е имал такава задача. Излага се, че видно от описите на ответника, са увредени ауспух задна и средна част, а в процесната фактура ауспух средна част не фигурира като отремонтирана част. Навежда се оплакване, че съдът не е приложил правилно разпоредбите на чл.386, ал.2 и чл.402 КЗ, според които се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, съответна на заключението на вещото лице. Отново се сочи, че в процесната фактура не са отразени всички имуществени вреди, тъй като въззивникът не е отремонтирал всички увредени детайли, констатирани от застрахователя, по-специално средно гърне. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и 1 присъждане на претендираната сума в пълен размер, както и на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че в решението правилно е прието, че въпреки, че тази част е описана като увредена, вещото лице е посочило, че тази част всъщност не е увредена. Няма и данни в сервиза тази част да е отремонтирана, тъй като не се е наложило.

Настоява се, че присъдената с първоинстанционното решение сума в цялост обезщетява претърпените от ищеца вреди, като присъждане на по-голяма сума би съставлявало неоснователно обогатяване. Обръща се внимание, че в изявленията си ищецът не само е потвърдил, че автомобилът е поправен, но и че това е цената, на която това е направено. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Постъпила е и частна жалба вх. №26806/20.04.2022г. от С. АЙШ. Б. срещу Определение №3948/07.04.2022г.по гр.д. № 11183/2021г. на ВРС, 21 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че липсата на договор за правна помощ не е пречка за присъждане на адвокатско възнаграждение, като е достатъчно изявление, че предоставената правна помощ е уговорена като безвъзмездна. Цитира се съдебна практика. Излага се, че титуляр на посочената в исковата молба банкова сметка е именно адв. М.Т.. Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане в полза на адвоката адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗАдв

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, като съдът правилно е приел, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение. Сочи се, че по делото няма доказателства, че има договорка между страните, че ще се предоставя безплатна правна помощ.

Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.

Въззивната и частната жалби са подадени в изискуемите от процесуалния закон срокове, от активно легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, процесуално допустими са и подлежат на разглеждане по същество.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба:

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, 2 поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявен иск с правно осн. чл.

432, ал.1

КЗ от

С.А.

Б., гражданин на

**********************************, съдебен адрес

***************************, срещу

Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, гр. София, бул.

Г.М.Димитров №1, за осъждане на ответника да заплати сумата от 9592,59 лева (съобразно допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение от о.с.з. проведено на 04.02.2022г.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собственото на ищеца МПС марка „Пежо“, модел „4008“ рег. № *********, вследствие реализирано ПТП на 11.06.2021г. в гр. Варна, при което МПС марка „Рено“, модел „Клио“, рег.

№********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, удря в задната част автомобила собственост на ищеца, при което нанася на същия увреждания, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 30.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се излага, че на така посочената дата е реализирано ПТП, при което автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. №********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, която е обективирана в полица № **************, вследствие на неспазване на дистанция, блъска в задната част автомобила собственост на ищеца, като нанася имуществени вреди. Посочва, че ищецът е уведомил ответника в качеството му на застраховател по ГО на водача на виновния за ПТП автомобил, за което обстоятелство е образувана застрахователна преписка № **********1. По същата на увреденото лице е заплатено обезщетение в общ размер на 2729,46 лева, която сума не покрива общия размер на сторените разходи по отстраняване на вредите възлизащи на сумата от 3329,46 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който оспорва механизма на настъпване на уврежданията на собствения на ищеца МПС. Не оспорва, че автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. №******** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, която е обективирана в полица № ************** при ответника в качеството му на застраховател. Оспорва констатациите съдържащи се в КП на ПТП №1823939, като посочва, че описаният в протокола механизъм на настъпване на ПТП е посочен без да е бил пряко възприет от органите, които са съставили документа. Излага възражения, като посочва, че общата изплатена сума на ищеца по образуваната застрахователна преписка възлиза на 2733,18 лева, която сума счита, че изцяло покрива размера на причинените имуществени вреди на собственото на ищеца МПС, поради което оспорва предявения иск по размер. Намира за приложима методиката посочен в Наредба №49/16.10.2014г. за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за причинените на автомобила имуществени 3 вреди вследствие реализирано застрахователно събитие. Излага възражения за съпричиняване на уврежданията, които са нанесени на автомобила, като сочи, че ищецът като водач на увреденото МПС не е съобразил пътната обстановка при управление на л.а. Счита, че е предприето рязко спиране на автомобила, което е довело до невъзможност на водача на движещият се зад него автомобил, застрахован при ответника да реагира, като предприеме действия за привеждане в покой на управляваното от него МПС с оглед избягване на ПТП. Оспорва представените от ищеца доказателства за сторени ремонтни дейности, така както са посочени във фактура представена от ищеца.

Спорен във въззивното производство, с оглед наведените оплаквания във въззивната жалба, е само размерът на дължимото от застрахователя обезщетение, като спорът се концентрира върху въпроса подлежи ли на присъждане посочената от вещото лице стойност на цялата ауспухова система.

По така очертания предмет на спора по реда на чл.269, изр.2 ГПК, съставът на въззивния съд намира следното:

В исковата молба ищецът, приспадайки заплатената му от застрахователя сума от 2729.46лв., е заявил за заплащане сумата от още 600лв., твърдейки че заплатената му сума не отговаря на реално заплатения от него ремонт на собственото му МПС. Посочил е и че размерът на стойността на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането от 3329.46лв. Представил е издадена на негово име фактура от 23.07.2021г. за извършен ремонт на МПС марка „Пежо“, модел „4008“ рег. № ********* на обща стойност от 5889.78лв., в която е включен ремонт и на „задно гърне”. В исковата молба липсва изявление, че извършеният от ищеца ремонт на МПС е само частичен и предстои ремонтиране на още детайли.

Такива твърдения не са наведени и при разглеждане на делото в първата инстанция в съответните процесуални срокове. Напротив, в хода на устните състезания пред първата инстанция, процесуалният представител на ищеца е заявил, че увредената част ауспух е сменена изцяло, като е купена втора употреба и така е извършен ремонтът. Едва във въззивната жалба се навежда твърдение, че във фактурата не са отразени всички имуществени щети по процесния автомобил, които твърдения са несвоевременни с оглед разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК и не следва да бъдат съобразени от въззивния съд.

В описите, съставени от застрахователя, са описани като увредени „ауспух средна част” и „ауспух задна част”.

В заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза е посочена пазарна стойност на материалите и труда, необходими за възстановяването на вредите по МПС от 12322.05лв., от които 5 396.21лв. за ауспух средна част. С оглед на това заключение, ищецът е изменил размера на предявения иск, чрез неговото увеличаване до сумата от 9592.59лв.

При изслушване на заключението в първата инстанция вещото лице е пояснило, че частта „ауспух средна част” е описана като увредена, има деформация в задната си част, но понеже като детайл се предлага цялата 4 ауспухна тръба, плюс катализатора отпред, затова цената е такава. Посочило е, че във фактурата за извършен ремонт, „ауспух средна част“ не фигурира.

Заявило е вещото лице, че в конкретния случай на снимковия материал не се виждат увреждания в частта на катализатора. Разяснило е, че ако не е увредена тази част, е технически допустимо да се извърши частичен ремонт само с увредената част на ауспуха с отрязване на част от тръбите и вграждане на нови.

При тези данни е видно, че стойността на ремонт на „задно гърне” е включена в представената от ищеца фактура, т.е. сумата по фактурата включва и ремонт на ауспуховата система, отразена като увредена в съставения от застрахователя опис. Същевременно, от неоспореното заключение на вещото лице се изяснява, че липсват увреждания в частта на катализатора, при което липсва основание за присъждане на стойността на този детайл, след като технически е допустимо да се извърши частичен ремонт само на увредената част от ауспуха и именно такъв е извършен и както беше посочено, при липса на твърдения от ищеца този ремонт да е бил недостатъчен.