Присъда № 162 от 01.11.2024, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 162 от 01.11.2024 г. по НОХД № 1134/2024 год. на РС-С. гр. С., 05.11.2024г.

РП - С. е внесла обвинителен акт против подсъдимата Д. Г. В. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.

Съдът, след като изслуша становището на подсъдимата и нейния защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т.

2, б. „б“ от НК да й бъде наложено наказание „Пробация“ с двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес – гр. С., ул. Др. №...., с подписване два пъти седмично за срок от 6 месеца и за същия срок задължителни периодични срещи с пробационен служител.

В съдебно заседание подсъдимата редовно призована се явява лично, признава се за виновна и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да й бъде наложено наказание „Пробация“.

Служебният защитник на подсъдимата не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание „Пробация“ с двете задължителни пробационни мерки.

Пострадалата Й. Г. Д., редовно призована, се явява лично като заявява, че не желае да бъде конституирана в качеството на граждански ищец.

Пострадалата Ф. А. М., редовно призована, не се явява и не изразява становище.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Д. В. е родена на .......г. в гр. С., с основно образование, неомъжена, не работи, неосъждана. Същата изпитвала затруднение в осигуряване на битовите си нужди и прехрана, което я мотивирало да извърши противозаконно посегателство върху чуждо имущество.

На 26.03.2024г. подсъдимата решила да извърши кражба от храм „Св.

Димитър“ в гр. С.. Тя влязла в храма, от дясна страна на входната врата, в 1 залата за отслужване на ритуали, забелязала оставена дамска чанта - тип раница. Чантата била собственост на св. Й. Д. - църковен настоятел. Известно време преди това св. Д. оставила чантата си на пейка и отишла по-напред до олтара, където пеела по време на църковната служба. Подсъдимата В. отишла до мястото където била чантата и успяла да измъкне намиращото се вътре черно мъжко портмоне с копче, от изкуствена кожа. В портмонето имало парична сума в размер 80 лв. След това подсъдимата напуснала храма, изхвърлила портмонето, а взетите пари изхарчила.

На 03.04.2024г. в гр. С. подсъдимата В. извършила отново кражба, но този път от храм „Св. Богородица“ в гр. С.. В храма на доброволни начала работела св. Ф. А. М.. Тя държала личните си вещи в самата църковна зала. На посочената дата св. М. била на работа. Тъй като в храма имало много лица, които бързала да обслужи, тя оставила чантата си за кратко време на скамейка.

Докато изпълнявала храмовите си задължения, в църквата влязла и подсъдимата, която забелязала оставената чанта. Приближила скамейката и отворила ципа на външен джоб на чантата на св. М. като взела отвътре 1 бр. дамско портмоне с два ципа, черно на цвят. В портмонето имало сума в размер на 280 лева. След това подсъдимата напуснала храма. В последствие похарчила взетата сума, а портмонето не запазила. След два дни подсъдимата видяла св. М. и я познала по снимката от личната й карта, която се намирала в откраднатото портмоне. Решила да покаже на пострадалата къде е изхвърлила други вещи без стойност (документи, бележки, картички). Пострадалата се усъмнила в поведението на подсъдимата В., уведомила органите на реда и след проведените ОИМ самоличността на подсъдимата била установена.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимата и събраните в хода на досъдебното производство писмени и и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности и поотделно.

Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях. Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, а именно: св. Д. - л. 41, св. М. - л. 44, св.

Кацаров - л. 48.

Даде вяра на обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимата призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, тъй като не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът 2 направи следните правни изводи:

Безспорно се установява, че подсъдимата В. с деянията си е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 26.03.2024г. до 03.04.2024г. в гр.

С., в условията на продължавано престъпление, отнела чужди движими вещи, както следва: на 26.03.2024г. в гр. С., от храм „Св. Димитър“ отнела чужди движими вещи - един брой мъжко портмоне с копче, черно на цвят, от изкуствена кожа на стойност 4 лв. и парична сума в размер на 80 лв., на обща стойност 84 лв., от владението и собственост на Й. Г. Д. от гр. С., без нейно съгласие е намерение противозаконно да ги присвои и на 03.04.2024г. в гр. С., от храм „Св. Богородица" отнела чужди движими вещи - един брой дамско портмоне с два ципа, черно на цвят, от изкуствена кожа на стойност 3 лв. и парична сума в размер на 280 лв., на обща стойност 283 лв., от владението и собственост на Ф. А. М. от гр. С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като всички отнети вещи са на обща стойност 367 лв.

Престъплението, извършено от подсъдимата В. представлява продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, т.к. двете му деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК- съзнавала е общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасните последици и е искала настъпването на съставомерните общественоопасни последици. Имала е психическата годност да се въздържи от извършване на противоправните си прояви, но не го е сторила.

Деянието е довършено, вещите, предмет на престъплението са били във владение на подсъдимата, която се е разпоредила с тях. Имуществените вреди не са възстановени на пострадалите.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство оказаното съдействие на досъдебното производство, чистото й съдебно минало. Направеното от подсъдимата самопризнание не може да бъде отчетено от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото това би означавало тя да бъде „облагодетелствана“ два пъти за това-веднъж при определяне на наказанието и втори път при приложението на чл. 58а, ал. 4 от НК. Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината на подсъдимата обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция.

3

Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи наказание на подсъдимата В. при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като за извършено от нея престъпление по чл.

194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и наложи наказание „пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: гр. С., ул. Др. №...., за срок от шест месеца като подсъдимата следва да се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо, отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието като чрез него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимата бе осъдена да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 69,98 лева в полза на ОД на МВР - С..

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 162 гр. Сливен, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова

Съдебни

Димитър Н. Димитров заседатели: Ченгиз В. Йорданов при участието на секретаря Росица Н. С. и прокурора Е. Хр. П. като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Наказателно дело от общ характер № 20242230201134 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата Д. Г. В. - роден на ........г., в гр. Сливен, постоянен адрес: гр. Сливен, ул. С.С. №....., живуща в гр. Сливен, ул. Д. №...., циганка, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, не работи, неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че в периода от 26.03.2024г. до 03.04.2024г. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, отнела чужди движими вещи, както следва: На 26.03.2024г. в гр. Сливен, от храм „Св. Димитър“ отнела чужди движими вещи – един брой мъжко портмоне с копче, черно на цвят, от изкуствена кожа на стойност 4 лева и парична сума в размер на 80 лева, на обща стойност 84 лева, от владението и собственост на Й. Г. Д. от гр. Сливен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и на 03.04.2024г. в гр. Сливен от храм „Св.

Богородица“ отнела чужди движими вещи - един брой дамско портмоне с два ципа, черно на цвят, от изкуствена кожа на стойност 3 лева и парична сума в 1 размер на 280 лева, на обща стойност 283 лева, от владението и собственост на Ф. А. М. от гр. Сливен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като всички отнети вещи са на обща стойност 367 лева (триста шестдесет и седем лева), поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. с чл.

26, ал. 1, вр. с чл. 58А, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК й НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки:

- „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: гр. Сливен, ул. Д. №...., за срок от ШЕСТ месеца като подсъдимата следва да се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично;

- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ месеца.

ОСЪЖДА подсъдимата Д. Г. В. да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 69,98 лева ( шестдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред ОС-Сливен.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2