Решение № 739 от 02.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Варна, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100500758 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. Ц. Д., Ц. Д. Д. и Д. Д. Д., тримата от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 344/28.12.2023 год., постановено по гр. дело № 20213130101187 по описа на РС-Провадия, с което е развален договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 09.12.1994 г., обективиран в Нотариален акт № 149, том IV, дело № 1182/1994 г. по описа на РС -Провадия, сключен между Д. П. Д. и Д. Д. Д., поч. на 08.09.2015 г., от една страна, като прехвърлители и Д. Д. Д., приобретател, починал на 22.11.2021 г., поради неизпълнение от страна на приобретателя Дойчин Д. Д. и наследниците му Б.

Ц. Д., Ц. Д. Д.а и Д. Д. Д., в частта относно

1 / 2 ид. част от правото на собственост, предмет на договора, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилен анализ и преценка на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Неправилно е прието, че приобретателят Д. Д., а след смъртта му и неговите наследници, не са изпълнили задължението си да осигурят на прехвърлителя Д. П. Д. цялата й необходима издръжка и грижи. Според договора, поетото от Д. Д. задължение е да поеме цялостната издръжка и гледане на прехвърлителите докато те са живи, като 1 им осигури квартира, храна, отопление и грижи при болест и немощ, като в случая не е съобразено, че прехвърлителите са си запазили пожизнено правото на ползване върху прехвърления с договора имот, а прехвърлителката Д. П. Д. живее и понастоящем в него, от което следва, че една голяма част от задълженията на приобретателя са били изпълнени, а именно – да осигури квартира на прехвърлителите. Не е съобразено също, че след смъртта на Д. Д., приобретателят по договора Д. Д. (наследодател на тримата жалбоподатели) се е отказал в полза на майка си – прехвърлителката Д. П. Д. – от полагащите му се ренти за наследствените от баща му Д. Д. земеделски земи в землището на с. Добротич, общ. Вълчи дол, с което Д. Д. е осигурявал и финансова издръжка на прехвърлителката и негова майка Д. Д., макар и в не много голям размер. Не са обсъдени и възраженията на жалбоподателите – ответници по иска за разваляне на договора – че те не са били запознати с поетите от наследодателя им задължения по този договор.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата – ищца Д. П. Д. не е подала писмен отговор на жалбата.

В съдебно заседание страните не се явяват, не изпращат представители и не изразяват становище.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Провадия е образувано по предявен от Д. П. Д. от гр. Провадия против Б. Ц. Д. и Д. Д. Д., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Б. Ц. Д., Ц. Д. Д. и Д. Д. Д., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 149/09.12.1994 год. на районния съдия от РС-Провадия, с който ищцата Д. П. Гочева и съпругът й Д. Д. Д., починал на 08.09.2015 год., са прехвърлили на сина си Д. Д. Д., в брак към момента на сключване на договора с Б. Ц. Д., правото на собственост върху свой собствен, придобит по време на брака им, недвижим имот, а именно: жилище, представляващо трети жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в дворна място в гр. Провадия, цялото от 325 кв. м., за което е отреден парцел Х-1417, кв. 67 по ЗРП на гр. Провадия, срещу задължението на приобретателя Д. Д. Д. да поеме цялостната им издръжка и гледане докато са живи, като им осигури квартира, храна, отопление и грижи при болест и немощ, до размера на 1 / 2 ид. част от прехвърления с договора имот.

Твърди се, че с договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 149/09.12.1994 год. на районния съдия от РС-Провадия, ищцата Д.

П. Гочева и съпругът й Д. Д. Д., починал на 08.09.2015 год., са прехвърлили на сина си Д. Д. Д., собствеността върху свой собствен, придобит по време на брака им, недвижим имот, а именно: жилище, представляващо трети жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в дворна място в гр. Провадия, 2 цялото от 325 кв. м., за което е отреден парцел Х-1417, кв. 67 по ЗРП на гр.

Провадия, срещу задължението на приобретателя Д. Д. Д. да поеме цялостната им издръжка и гледане докато са живи, като им осигури квартира, храна, отопление и грижи при болест и немощ. Към датата на сключване на договора, както и към момента на предявяване на иска ответницата Б. Ц. Д. е била в граждански брак с приобретателя Д. Д., поради което и с оглед възмездния характер на договора по нот. акт № 149/1994 год. на РС-Провадия имотът е придобит в условията на СИО. Ищцата твърди, че приобретателите по договора изобщо не са изпълнявали задължението с и за издръжка и гледане към прехвърлителите, вкл. и към ищцата.

Въз основа на изложеното ищцата счита, че е налице пълно неизпълнение от страна на приобретателите на задължението им за гледане и издръжка към нея в качеството й на прехвърлител по договора, като се настоява той да бъде развален до обема права от 1 / 2 ид. част (т. е., за нейната част от правото на собственост) от прехвърления с договора имот.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците Б. Ц.

Д., Ц. Д. Д. и Д. Д. Д., оспорва иска, считат, че е неоснователен. Твърдят, че според договора, прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху прехвърленото жилище, и това свое право те са го упражнявали, съответно ищцата го упражнява и понастоящем в пълния му обем, поради което считат, че приоберателите са изпълнили една немалка част от поетите с договора задължения – да се осигури квартира (подслон) на прехвърлителите. Твърдят също, че от сключването на договора през 1994 год. до смъртта си на 22.11.2021 год. наследодателят им и приобретател по договора – Д. Д. Д. се е грижил и за двамата си родители, а след смъртта на баща си през 2015 год. се е грижил и за майка си (ищцата Д. Д.) като е заплащал задълженията им за електричество, вода, данъци, такси смет, закупувал им е хранителни продукти и др. Когато прехвърлителите са имали здравословни проблеми, свързани с възрастта им, приобретателят Д. Д. ги е водил на лекар, купувал им е лекарства, обгрижвал ги е докато са били настанени в болнични заведения, а последните месеци преди смъртта си на 22.11.2021 год. е живял при майка си в процесния имот, като по този начин ежедневно е полагал грижи за нея.

Отделно от това, след смъртта на баща си през 2015 год., , приобретателят по договора Д. Д., се е отказал в полза на майка си (ищцата Д. Д.) от полагащата му се рента от оставените в наследство от баща му земеделски земи в с.

Добротич, общ. Вълчи дол, като по този начин до смъртта си е осигурявал и финансова издържка на майка си, макар и в неголям размер. Твърдят също, че първите два етажа от жилищната сграда са собственост на ищцата, която живее на третия етаж от сградата, при което и няма пречка тя да отдава под наем двата етажа и по този начин да реализира допълнителни доходи.

По тези съображения считат иска за неоснователен и настояват за отхвърлянето му.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск, настоява да бъде уважен, ведно с присъжг.дане на сторените разноски.

3

В съдебно заседание ответниците, чрез процесуален представител, оспорват иска, поддържат подадения писмен отговор, претендират присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 149/09.12.1994 год. на районния съдия от РС-Провадия, Д. П. Д. и съпругът й Д. Д. Д., починал на 08.09.2015 год., са прехвърлили на сина си Д. Д. Д., собствеността върху свой собствен, придобит по време на брака им, недвижим имот, а именно: жилище, представляващо трети жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в дворна място в гр. Провадия, цялото от 325 кв. м., за което е отреден парцел Х-1417, кв. 67 по ЗРП на гр.

Провадия, срещу задължението на приобретателя Д. Д. Д. да поеме цялостната им издръжка и гледане докато са живи, като им осигури квартира, храна, отопление и грижи при болест и немощ. С договора двамата прехвърлители са си запазили пожизнено правото на ползване върху прехвърления имот.

Не е спорно по делото, че към момента на сключването на договора (09.12.1994 год.) приобретателят Д. Д. Д. и ответницата Б. Ц. Д. са били в граждански брак.

Прехвърлителят Д. Д. Д. е починал на 08.09.2015 год.

Приобретателят Д. Д. Д. е починал на 22.11.2021 год. и е наследен от наследниците си по закон – ответниците Б. Ц. Д. (преживяла съпруга) и двете си деца - Ц. Д. Д. и Д. Д. Д..

От медицинската документация, съдържаща се на л. 132-144 от делото на Рс-Провадия е видно, че от 2002 год. ищцата е пенсионер по болест; през 1994 година е прежижвяла мозъчен инсулт; страда от множество хронични заболявания; в периода 1994 год. – 2018 год. многократно е постъпвала в болница за лечение на различни заболявания.

Съвкупно от показанията на свидетелите М.Х.С. (бивша снаха на ищцата) и М.Д.М. (без родство и дела със страните) се установява, че от 1993 год. до към 2008-2009 год. приобретателят по договора по нот. акт № 149/1994 год. на РС-провадия - Д. Д. Д. е работил в гр. Козлодуй, където е живеел със семейството си, като е посещавал родителите си веднъж в годината, за по няколко дни. След 2008 год. се преместил да живее в гр.

Варна със съпругата си и децата. Установява се,още, че към 2019 год. Д. Д. се преместил да живее при майка си в гр. Провадия, но не той, а тя се е грижила за него.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, 4 кредиторът може да развали договора, а съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД, когато с договора са прехвърлени вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред.

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД , за разваляне на двустранен, възмезден и алеаторен договор, сключен на 09.12.1994 год., с който е прехвърлено правото на собственост върху имот срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите лично – до смъртта им.

С договора за прехвърляне на собствеността върху имот срещу задължение за издръжка и гледане едната страна поема срочното задължение да гледа и издържа другата страна до края на живота й, с обем на грижи и издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна престация, изпълнена със сключването на договора – прехвърляне правото на собственост на собствен недвижим имот.

Задължението за гледане и издръжка има за предмет продължителна във времето престация, определена не с конкретен срок, а с определяем срок – моментът, в който лицето, което следва да получава престацията от грижи и издръжка, почине. За да се развали един договор за прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и гледане, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД , е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение.